Ренета Трифонова
Журналистът Христо Христов зададе въпроси на Сливенски митрополит Йоаникий във връзка с последните му три изявления – за “Бургас прайд”, за нестинарството и за паметника на Морска гара в Бургас.
– Ваше Високопреосвещенство, на 12 юни в София ще се проведе поредно издание на т.нар. София прайд. Неотдавна Вие се обърнахте към ръководството на община Бургас да се въздържи от разрешение за аналогична проява. Какво Ви отговориха и защо въпреки изключително ясната позиция на БПЦ и конкретно Вашата тези прояви набират скорост?
– По темата за София прайд е по-добре да потърсите Софийската митрополия, той е на тяхна територия и аз нямам канонично право да коментирам онова, което се случва или предстои да се случи извън своята епархия. Към позицията си за Бургас, ще добавя само, че ние сме духовни ръководители и като такива имаме задача да предпазваме повереното ни паство от всичко неканонични греховни деяния.
– Съвсем наскоро остро заклеймихте и нестинарството, като използвахте определения като „бесовски танци“, но ето, че такъв празник пак се провежда и то на територията на Сливенската епархия. Безсилна ли Православната църква или просто нейното становище бива подминавано с лека ръка от организатори и …покровители на подобни сборища?
– Смятам, че достатъчно ясно изразихме позицията си по този въпрос. Който иска да го прочете, да се поучи и предпази. Нашата православна църква никога не е била безсилна – който слуша нейния глас, е блажен.
– Какво се случи с призива, който отправихте да бъде демонтиран и преместен на друго, не толкова обществено пространство паметникът на Боян Мага в Бургас? В тази връзка ще напомня, че остро възнегодувахте и към паметна плоча в Созопол, възхваляваща дейност на самозвания индийски „гуру“ Шри Чинмой. Защо според Вас ръководители на местни общности си правят „оглушки“ за становището на БПЦ и в конкретните случаи – на Сливенския митрополит?
– По тези теми сме дали подробни обяснения и не смятам, че е необходимо да се повтаряме. Всеки може да се запознае с позицията ни и по двата въпроса, а какво предстои да се случи още – не бих могъл да предсказвам. Има си власти, които трябва да решават.
– Има ли според Вас някаква двойнственост в поведението на управляващите гражданските структури, нужна ли е по-остра реакция на БПЦ към подобни случаи?
– Господ е дал два небесни дара: гражданската и духовната власт. Когато те са в синхрон-тогава всичко върви във вярната посока. Господ ни е дал достатъчно време и за покаяние, и за размишление, а и за действие. Така че, който слуша гласа на православната църква, трябва да знае, че върви по правилния, спасителния път. А който не слуша – то нека си носи отговорността. Ние сме длъжни да кажем кое е правилно и кое не е. Кое е канонично и кое не е, това са нашите задължения и възможности. Не можем да се месим и да даваме съвети за онова, което не е в нашата компетентност. Душата трудно се лекува от грехове, нашата насока с Божията помощ разбира се е огромна. Издали сме много литература по темите. Който желае да се поучи, може да го стори, за съжаление не можем с всеки един поотделно да се срещнем и да разговаряме. Нашата отговорност е да проповядваме, а не да укоряваме. А когато все пак отправяме укор, трябва да бъдем много дипломатични и внимателни. Защото хората днес се нуждаят най-вече от доброта и благост. Църквата е духовна лечителка, духовна болница. Тя никого не връща и влезлите в нея чувстват Божията сила и духовната благодат.
Източник: Монитор
