Християнство.бг
По решение на Св. Синод на БПЦ – БП (прот. № 5 от заседанието на Св. Синод на 2 октомври) Негово Високопреосвещество Варненският и Великопреславски митрополит Йоан взе участие в международната научна конференция, посветена на Събора в Крит (2016 г.), която се проведе в Les Fontaines в Gouvieux – конферентен комплекс в близост до Шантий, Париж. По този повод разговаряме с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан – за международната конференция, неговото участие и предизвикателствата пред междуправославния диалог.
– Ваше Високопреосвещенство, в дните 05-08.10.2026 се проведе международна научна конференция, основната тема на която беше Съборът в Крит. Самият форум е повод и за среща между представители на повечето Поместни православни църкви. Разкажете ни повече за това как премина тази научна конференция?
– Поводът за провеждането на научната конференция в Шантий – този малък царски град в околностите на Париж – и участието ми там беше именно 10-годишнината от провеждането на Събора в Крит. Всичко това се случи по инициатива и с благословението на Вселенската патриаршия, като беше отправена покана към отделните Поместни православни църкви. А още един повод беше подготовката за предстоящата визита на Негово Всесветейшество патриарх Вартоломей в пределите на родната ни църква. Русенският митрополит Наум сподели с мен за желанието на Вселенския патриарх на този научен форум в Шантий да присъствам в битността си на Варненски и Великопреславски митрополит, тъй като в периода между 2014 и 2016 година заедно с Неврокопския митрополит Серафим участвахме в предсъборните срещи за изготвянето на документите, които трябваше да бъдат приети на Събора в Крит.
Всичко това беше сведено до знанието на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил, а поканата за конференцията получих по електронния имейл от Халкидонския митрополит Емануил, като държа да подчертая, че тя беше своевременно препратена на главния секретар на Св. Синод и Високопреосвещените митрополити. В резултат на това, получих благословението на Св. Синод и трябваше да подготвя доклад върху текста, разглеждан на Събора в Крит, за мисията на Православната църква в съвременния свят. Пълната тема на доклада беше: „Мисията на Православната църква в съвременния свят: актуалност на съборното послание от Крит и предизвикателства пред църковното свидетелство днес“. На последното редовно заседание на Св. Синод на 2 октомври всички архиереи имаха възможността да се запознаят с изготвения доклад, като препотвърдих с питането си благословението да се отзова на поканата за тази научна конференция, отправена от митрополит Емануил. По темата проведох отделен разговор и с Негово Светейшество патриарх Даниил.
Важно е обаче да се подчертае, че докладът не беше прочетен от архиереите и текстът му не е съгласуван със Св. Синод. Съобразявайки се с този факт, при представянето на доклада на конференцията ясно подчертах, че участвам с благословението на Българския патриарх и след решение на Св. Синод, макар и да се явявам в лично качество. Пълният текст на доклада, който прочетох в Шантий, Франция е публикуван на официалния сайт на Св. Синод, както и на сайта на Варненска и Великопреславска митрополия. В същия седми модул на международната конференция участие взеха и други представители на Поместните православни църкви – Констански митрополит Василий от Кипърската архиепископия и други.
Форумът беше важен и с това, че на него участва почти целият православен свят с изключение на Московската патриаршия, Полската православна църква и Чешката православна църква. Но от четирите църкви, които не подписахме документите от Събора в Крит и не присъствахме на него през 2016 година, сега на този форум имаше представители на Антиохийската патриаршия, Българската православна църква и Грузинската православна църква. Имаше представители на римокатолицизма и на различни протестантски деноминации. Вселенският патриарх Вартоломей, както и Албанският архиепископ Йоан присъстваха на всички сесии на научния форум.
Държа да подчертая, че на конференцията имаше представителство от братството на манастирите Ставроникита и Симонопетра от Св. Гора – Атон, както и от братството на манастира от Есекс, Великобритания в лицето на йеромонах Николай Сахаров, племенник на св. Софроний Атонски. Участие взеха и монахини от манастира метох във Франция към манастира Симонопетра. Доклади представиха и професори от Солунския и Атинския университети. Имаше и участници от процесите по организиране на Събора отпреди 10 години, които сега направиха своите изводи за влиянието на тогавашните решения и тяхното приложение в живота на Светата Църква.
– А какви бяха основните теми, които засегнахте във Вашия доклад?
– Моята цел беше приетият от Събора в Крит текст да бъде прочетен 10 години след провеждането му – във време на военни действия, определени катаклизми и форсмажорни обстоятелства. Затова първата подтема на доклада беше Съборният документ като свидетелство и призив. В него е подчертана необходимостта от съборен православен глас, защото съвременните проблеми са свързани помежду си: войната не само погубва човешкия живот, но и превръща хората в бежанци; бедността увеличава социалната уязвимост, а страхът поражда радикализация. Екологичната криза задълбочава икономическите неравенства. Информационните технологии могат да бъдат връзка между хората, но могат да сеят и омраза. Но същественото беше да се обърне внимание на Христоцентричната основа на мисията на Светата Църква.
В доклада направих опит да проследя положителния принос и приложимостта на документа от Крит в нашето съвремие, а приложимостта му зависи от това, дали ще съумеем да преминем от езика на принципите, към езика на конкретните решения и действия. Евхаристийното измерение на обществената отговорност и ролята на св. литургия, която ни събира, също бяха във фокуса на доклада. Обърнато бе внимание и на проблемите на нашето съвремие и как текстът от Събора за мисията на Православната църква в съвременния свят може да бъде съотнесен към тях. Нямаше как да се пренебрегнат и теми като войната и призванието към миротворчество, на фона на продължаващите страдания в Украйна, опустошенията в Газа, военната ескалация в Иран, конфликтите в Судан и Конго и в други региони – всичко това показва колко крехък е международният ред.
Друга важна тема в доклада е тази за хуманитарните катастрофи като изпитание на съвестта: глада, бедността и кризата на справедливостта, разделението между хората и кризата на общуването, усилена и от преживяната ковид криза; въпроса за секуларизацията, глобализацията и кризата на идентичността. Място в доклада намериха и темите за екологичната отговорност, природните бедствия, климатичните промени, които поставят въпроса за отношението към творението. Библейското поръчение – човекът да обработва и пази земята – не е разрешение за безконтролна експлоатация, защото светът е дар за човека, а той следва да е благодарен стопанин.
Засегнати бяха и предизвикателствата за църковното свидетелство в българския контекст, а именно преодоляването на етнически, религиозни, социални разделения; радикализацията сред младите хора и търсенето на принадлежност, а също и социалните мрежи – едновременно като ново мисионерско поле, но и като нова зависимост, защото те са едновременно и възможност, и риск, и е необходима трезвост и разсъдителност при използването им. Тук се нареждат и проявленията на секуларизацията в църковния живот като отчуждение от богослужението, например.
Обърнах специално внимание на въпроса за религиозната просвета и образование като стратегическа задача, заедно с други ключови въпроси: за междурелигиозния диалог като служение на мира, за енорията като пространство на реално общение, за ролята на богословското образование като възможност за компетентно участие в обществения разговор.
Сред особено важните теми в доклада е църковната мисия на надеждата: как 10 години след Събора в Крит този текст, поставил фокус върху мисията на Православната църква в съвременния свят, има своята важност, а не е просто протоколен. Той е като отворена книга, в която може да намерим приложение за нашия църковен живот, така че да бъдат преодолени етническите и социалните разделения, да се подпомогне превенцията на радикализацията, подкрепата на младите в дигиталната среда и междурелигиозния диалог.
В доклада ясно се подчертава, че християнската надежда е далеч по-дълбока от повърхностния оптимизъм. Защото виждаме, че злото е реално, но последната дума не е негова; че човешката свобода може да се проваля, но Божията любов не престава да призовава; и тук дори малката общност, с която живеем в истината и в любовта, може да стане квас за преобразяване. Всичко това, разбира се, е конституирано на базата на евангелските текстове.
Докладът завършва с това, че мисията е надежда: започва в св. олтар, но не свършва само със светата литургия – тя може да се простира на всяко място, на което човешката личност е застрашена и търси смисъл. Именно за това много ярко говореше и покойният Албански архиепископ Анастасий (Янулатос), давайки един евангелски пример от думите на свети евангелист Матей: „… и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). И когато тази увереност е жива, тогава мисията на Църквата се извършва с любов, отговорност, трезвост и надежда.
– Като част от обществената реакция по повод участието Ви в международната научна конференция, у някои хора се появи притеснението, че документи, които Българската православна църква не е подписала по време на Събота в Крит, са били подписани сега. Отговаря ли това на действителността или форумът е имал изключително и само научен характер?
– Да се изразяват подобни съмнения е меко казано абсурдно! За да се стигне до подписването на подобни документи, трябва да има ясна, категорична и пълна положителна позиция на Св. Синод на БПЦ-БП. Това означава документите да бъдат подробно разгледани от архиереите, лист по лист, така както са били приети от други Поместни православни църкви, и за всеки документ да имаме ясна позиция. Първо трябва да се изясни, че тези документи не се подписват анблок – подпис се полага под всеки един от тях, и то не от кого да е, а от предстоятелите на съответните Поместни православни църкви. Сиреч, ако Българската православна църква приеме документите от Крит, те ще бъдат подписани от Българския патриарх Даниил. На тази чисто богословска конференция, посветена на 10-годишнината от провеждането на Събора в Крит, по никакъв начин не е поставян въпросът за подписването на каквито и да е документи. Подобни твърдения могат да бъдат изразени единствено от хора, които не са запознати с предсъборните процеси и каноничен ред.
– Православният свят търпи разделения. Доколко един такъв форум, който е място за среща между представители на почти всички Поместни православни църкви, би помогнал за обмяната на идеи, на мнения и би станал поле за разговор?
– Присъствието на тази конференция беше важно, защото това беше възможност да се види общоцърковния глас през призмата на отделните богословски мнения, изведени на тази 10-годишнина от провеждането на Събора. Изслушах докладите на представители на различни Поместни православни църкви, свързани с отделните текстове по провеждането на Събора, и придобих по-ясна представа за реалната действителност. Това е свидетелство, че много въпроси остават отворени, и че съборният процес не е нещо, което може да бъде побрано в няколко дни и да завърши. Той продължава да се развива в Светата Църква и отгласът на тези документи, независимо от това дали са присъствали някои от Поместните църкви или не, засяга цялата Църква. И всъщност ние, които отсъствахме от Събора през 2016 година, но присъствахме на този форум 10 години по-късно, имахме възможността да усетим тази грижовност и това желание за общ църковен съборен глас на Светата Църква.
С огромно съжаление споделям с Вас една констатация: сред някои православни вярващи в България в последно време се забелязва радикализиране, в основата на което стои един много ярък неофитски дух. А той почива на по-ранно пребиваване в протестантизма. Много хора, преминали през различни протестантски деноминации и завърнали се, слава Богу, в православието – са възприели ролята на бранители на светото православие, изпадайки в краен зилотизъм, поради незадоволителна богословска подготовка. А полуподготвеността е по-лоша от липсата на подготовка изобщо. Някои от тях говорят за изповедничество, но не вникват в дълбочината на този израз. Вместо това обиди, всевъзможни епитети и дори проклятия се сипят от устите на хора, които не могат и да си представят каква е необходимостта от един ясен православен глас в днешния съвременен свят.
Поставям тази тема за размисъл тук като духовник. Защото има опасност тези хора, самоопределяйки се като защитници на православието, да се превърнет в пречка за единението, за общението в живота на Църквата. А пътят обратно винаги е покаянието. Призовавам да не бъдем самозвани съдници, но да проявим трезвост, мъдрост и благоразумие! Да обърнем внимание на духовния си живот, молитвата и покаянието, но и да оделотворим любовта към ближния.
Източник: Българска патриаршия
