Паметник на Гаврил Кръстевич – радетел за културното обособяване на българите в Османската империя и от октомври 2020 година посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“, бе открит в двора на катедралния храм „Успение Богородично“ на тържествена церемония в присъствието на множество граждани, депутати, представители на областната и общинската управа. Инициативата е на Пловдивския граждански клуб с председател Тодор Петков. Скулптор на паметника е Борис Борисов.
Директорът на Регионален исторически музей – Пловдив д-р Стефан Шивачев подчерта, че България дължи на Гаврил Кръстевич и на неговото правителство, като цитира и казаното от него в утрото на 6 септември 1885 година: „И аз съм Съединението“.
„Ако той бе пратил само една телеграма до Османската империя, Съединение не би имало. Той е един от строителите на съвременна България“, подчерта д-р Шивачев.
Пловдивският митрополит Николай благослови и освети паметника, като припомни заслугите на Гавриил Кръстевич за създаването на Българската екзархия и възстановяването на независимата Българска православна църква.
Той изрази надежда, че жителите на Пловдив ще приемат паметника като знак за началото на така жадуваното и необходимо на народа ни помирение и като началото на процес за преосмисляне и поставяне на правилни оценки на събитията и дейците от по-старата и от по-новата ни история. „За да е правилна оценката им, на тях трябва да бъдат зададени три прости въпроса – вярвате ли в Бога, обичате ли българския народ и готови ли сте да пожертвате личния си статут и амбиции в името на България. Гаврил Кръстевич е отговорил утвърдително и на трите“, заяви митрополитът.
В речта си митрополит Николай коментира и конфликта между Захари Стоянов и Гавриил Кръстевич, както и унизителното положение, в което последният изпада след акта на Съединението. Той припомни, че Гавриил Кръстевич ни е оставил границите на Българската екзархия, които определени във фермана, написан от него, са били етническите граници на българския народ:
„Вижте сега какво се получава. Захари Стоянов ни е оставил една от най-важните книги за националното ни самосъзнание: „Записките по българските въстания“. Гаврил Кръстевич ни е оставил Българската екзархия, чиито граници, определени във фермана, който той е написал, са били етническите граници на българския народ. Да го кажа още по-ясно, той лично е начертал границите на Санстефанска България. И, заминавайки си от Пловдив, пак той ни е оставил съединена България. На чието Народно събрание после Захари Стоянов е бил председател.
Едва ли някой има право да каже кой от двамата е по-важен. По-важното е друго. До днес всяка година Захари Стоянов получава цветя от благодарните потомци. От днес нататък цветя ще може да получава и Гаврил Кръстевич. Така е редно. Така е справедливо. Една от задачите на Църквата е да посочва кое е редно и какво е справедливо. Да задава мярката, спрямо която да се преценяват делата както на историческите личности, така и на техните днешни потомци, като по този начин да подсеща потомците за техните задължения и отговорности, ако те случайно са ги позабравили.
В никакъв случай не противопоставям Гаврил Кръстевич и Захари Стоянов. Просто искам да отбележа, че понякога заслугите на политическите деятели могат да се преценят само от дистанцията на времето. И, че осмиваният днес може да се окаже герой утре. Иисус Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Така че нека никога не бързаме да съдим днес. Има кой да съди. А Той съди справедливо“, допълни митрополит Николай.
Цялото слово на митрополита вижте на сайта на Пловдивска митрополия.
По материали от БНР , Пловдив 24 и Пловдивска митрополия