Християнство.бг
Митрополит Антоний Сурожки
Четейки от година на година разказа за това как един юноша се приближил до Христос и Го попитал по какъв начин може да стане съвършен, ние често изпускаме от внимание две неща.
Първо, често си мислим: „Значи той се отдалечил от Христос и погинал? Значи за него няма надежда, защото бил богат и не успял веднага да свали от себе си бремето на това богатство?“. Евангелието не казва това. Христос казва: „Колко трудно е за богатия да влезе в Царството Божие“. Защо? Защото Царството Божие е Царство, в което няма нищо освен любов; това е Царство, което се определя от първата заповед на блаженствата: „Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно“.
В какво се състои тази бедност? В съзнанието, че нямам нищо свое, нищо, което мога да задържа, нищо, което е родено в мен и над което имам власт. И всъщност ние сме призвани към битие чрез Божието слово; живеем чрез Неговата милост; познаваме Го, защото Той ни се е открил; носим Неговото име, защото Той ни го е дал… Нашето тяло, нашият ум, нашето сърце, нашите приятелства, нашето щастие и нашата скръб не са подвластни на нашата власт. И ако сме толкова богати с битие, с живот, с приятелство, с любов, със сила и със слабост, то е защото сме обичани от Бога и защото сме обичани от хората… Нямаме нищо, което с право бихме могли да наречем свое; но именно защото нищо не е наше, а въпреки това сме толкова богати, ние трябва да осъзнаваме, че живеем чрез Божията любов и чрез любовта на ближния – и това е Царството Божие.
Колко трудно ни е да разберем това, колко неохотно се съгласяваме да бъдем просто обичани и чрез любовта, от любовта да бъдем толкова богати! На богатия – на онзи, който мисли, че има нещо свое, което сякаш е изтръгнал от тайната на любовта и е присвоил за себе си – наистина му е трудно да бъде в Царството, където цялата радост се състои в това да даваш от цялото си сърце и да имаш чрез Божията любов и човешката любов… Но и при това ние не погиваме толкова лесно, именно защото сме обичани от Бога.
Но как трябва да се отнесем към това? Често – и това е втората грешка, която правим – си мислим: „Та тази притча не се отнася до мен – с какво пък съм богат?“. С какво ли само не сме богати! За какво ли само не се вкопчваме, какво ли само не разглеждаме като своя собственост: нашия ум, нашето здраве, нашия живот, онова, което притежаваме, и онова, към което се стремим – колко трудно ни е да кажем, че всичко това не е мое!
Неотдавна ни бе дадено да придобием тази църква и някой ми каза: „Сега вече я придобихме като собственост“. Колко страшно е това: та тази църква е Божия, Негова собствена църква, а изведнъж някой казва „моя собствена“, присвоява си я… Виждате колко лесно дори Божията милост, дори Божият дар, дори онова, което безразделно Му принадлежи, можем да разглеждаме като свое! Всеки от нас се старае да бъде богат с нещо.
И ето, ние можем да влезем в Царството на тържествуващата, ликуваща любов едва тогава, когато можем да кажем: „Нищо не е мое – и колко съм обичан от Бога, и как ме пазят хората, и как съм обичан от близките си, и колко чудесно е всичко, защото съм надарен с всичко, макар нищо да не ми принадлежи“.
И в началото на този разказ юношата знае, че е богат. Той е изпълнил всички Божии заповеди, чист е пред закона, праведен е – но се оказва, че именно защото си присвоява това като добродетел, като увереност в правото си да бъде спасен, всичко това се превръща в преграда пред него.
Колко внимателни трябва да бъдем по отношение на собствената си истина, на собствената си праведност, на праведността и истината на Църквата: те могат да ни преобразят, но могат да се превърнат за нас и в идол, и в собственост, и да ни отделят от самия живот, от любовта.
Нека се учим да обичаме така, че да забравим, че имаме нещо свое, а само да благодарим и да се радваме за това, че толкова много ни е дадено. И тогава целият живот, колкото и тежък да е, колкото и страшен да е, ще се превърне в Царство Божие.
Амин.
2 септември 1979 г.
Източник: Друзья Фонда «Духовное наследие митрополита Антония Сурожского»
