Меню Затваряне

Митр. Григорий (Папатомас): “Действията на РПЦ в Африка са схизма, а не нахлуване”

Професорът по канонично право и митрополит на Перистери г-н Григорий (Папатомас) анализира задкулисието, последствията и крайната цел на Руската църква по въпроса за схизматичните ѝ действия в Африка, в диоцеза на Александрийската патриаршия.

Митрополитът на Перистери даде интервю за църковния журналист и редактор на сайта Orthodoxia.info г-н Андреас Лударос. Митрополит Григорий заяви, че проблемът с Руската църква преминава разбирането за нахлуване в каноничната територия на Александрийската патриаршия, защото всичко това показва, че е само началото.

Според митрополит Григорий действията на Руската църква са копие на случилото се през последното хилядолетие от страна на Рим, което е преминало смисъла на нахлуването, създавайки една дълбока схизма в редиците на християнския свят. „Това, което правят в Африка, ще го правят и в земите на Вселенската патриаршия, както и в територията на Еладската църква“1Става въпрос за Гръцката църква, а в текста е запазен оригиналният превод (бел. ред.)., каза митрополит Григорий, добавяйки, че „Това трябва да го очакваме, откъдето и да идва“.

Украинският църковен въпрос е само претекст, повод, но не и причина за антиканоничните действия на Руската патриаршия. Тези действия имат повече от 30-годишна предистория и подготовка, заяви професорът по канонично право.

„Целият този проблем идва от Устава на Руската църква от 1988 г. и неговата промяна през 2000 г. В първия случай уставът е създаден преди падането на СССР, а във втория случай – в по-ново време, където по-ясно са очертани плановете на Руската патриаршия за антиканонична експанзия по целия свят“, подчерта митрополит Григорий.

Интервю с митрополита на Перистери проф. Григорий (Папатомас)

Митр. троф. д-р Григорий Д. Папатомас е роден през 196 г. в с. Намата, Козани. От 2010 г. е преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет, от 1994г. преподава в Православния богословски институт „Свети Сергий” в Париж, а от 2000 г. в  Европейската междууниверситетска докторантска програма „Сократ – Gratianus” (Париж XI). Завършва богословие и право в Солунския Аристотелев университет, а магистратура и докторантура по богословие и право в Париж. От 1997г. е лектор в Юридическия факултет Jean Monnet на Университета Париж XI. Председател е на Европейския форум на православните богословски школи към Европейския университет (EFOST) и е член на Университетския център „Право и религиозни общности” към Юридическия факултет на Университета Париж XI, както и на Изследователския институт за изучаване на религиите към Университета Париж IV (Сорбона). Бил е клирик на Гръцката църква, на Вселенската патриаршия и на Автономната църква на Естония. За 25-те години, в които е живял в чужбина, е преподавал в 20 университета на три континента (Европа, Азия и Африка) и е автор на 21 книги и на повече от 100 научни статии в гръцки и международни списания с историческо, богословско и религиоведско съдържание и с предмет на изследване каноничното право, които са преведени на 16 различни езика. Участвал е в около 95 научни конференции, научен редактор е на три научни поредици: „Номоканонична библиотека” (изд. Επέκταση, Солун-Катерини, 36 публикувани заглавия), „Номоканоничен изборник” (изд. Γρηγόρη, Атина, 11 публикувани заглавия) и „Богословие и история” (изд. на Богословския семинар „Св. Платон”, Талин, 5 публикувани заглавия)2Биографичната бележка е взаимствана от сп. “Християнство и култура”. Повече подробности виж тук (бел. ред.)..

***

История на формирането на митрополитската система и автокефалията

Нека започнем още от самото начало на формиране на поместните църкви. Още в първите векове на Римската империя – I, II и III в. започват да се развиват, например, църквите на Коринт, Солун, Йерусалим, Константинопол и др. в рамките на империята.

След Медиоланския едикт от 313 г. идва Първият вселенски събор от 325 г., където се случва следното просто нещо: административните окръзи, които е създал и организирал Диоклетиан през 301 г. с една реформа, която днес в Гърция няколко пъти е извършвана с наименованията Каподистирия, Каликрат и Клистен, всъщност раздробява империята на 15 административни единици – провинции. С други думи, Първият вселенски събор използва административното разделение на император Диоклетиан, за да създаде съответните поместни църкви в границите, определени от тази реформа. Точно тази административна реформа създава митрополитската система – много епископии в една митрополитска периферия (провинция). Тази реформа не стига дотук. По време на Третия Вселенски събор от 431 г., където една от тези митрополии получава своята автокефалия – Кипърската църква, се доразвива и утвърждава тази система. Тогава се създава институтът на автокефалията. Защо е дадена тази автокефалия на Кипър?

Срещу Кипър е разположена митрополията на Антиохия, която има склонност да разширява границите на своя диоцез. Точно това, което преживяваме и днес с Руската църква. Човешкото състояние на падение както тогава, така и днес е едно и също. Митрополията на Антиохия тогава е имала голяма икономическа мощ, както сега я има и Руската църква. Антиохия започва своята експанзия в митрополията на Кипър, която се е състояла от 14 епископии. През 428 г. Антиохия настанява свой митрополит в Саламина, Кипър. Отците от Третия вселенски събор се обръщат към Антиохия, призовавайки ги да напуснат Кипър и да се ограничат в рамките на своя диоцез. Ако не премахнат своя митрополит от Кипър, той ще бъде низвергнат от сан и отлъчен от Църквата. Антиохийската митрополия изтегля своя митрополит от Кипър. Така този въпрос се разрешава по най-добрия начин.

Тук вече се появяват две неща: това, което наричаме автокефалия и определяне границите на поместните църкви. Тези граници не подлежат на преговори и са защитени от всякакво нахлуване на друга поместна църква. Точно това трябва да заявим в сегашната антиканонична обстановка, създадена от Руската църква.

Нито една от поместните църкви няма право да нахлува в диоцеза на друга поместна църква. Границите на всяка една са точно определени и всички са длъжни да ги спазват.

След 20 години се свиква Четвърти вселенски събор в Халкидон през 451 г., където точно и ясно се определят границите на всички поместни църкви. Вече тези 15 митрополии, които са съществували в Римската империя се реорганизират в патриаршии. Константинопол взима три митрополии – Тракия, Понт и Мала Азия; Рим взима също три митрополии: Южна Италия със столица Рим, Северна Италия със столица Медиоланум (Милано) и Галатия (Галация, дн. Южна Франция) със столица Лион и т.н. Така се окрупняват митрополиите в империята. Друг пример: Йерусалим взима трите Палестини – двете днес се намират в Израел, а третата в днешна Йордания.

И така Четвъртият вселенски събор създава пет патриаршии (Пентархия – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим) с определени териториални граници. Пентархията представлява най-висшето управление на Църквата в цялата вселена.

В първото хилядолетие имаме пет патриаршии и една автокефална църква на Кипър.

През 1054 г. няма схизма, а прекъсване на общението между Рим и Константинопол

Сега отиваме в периода, когато Римската патриаршия и Вселенската патриаршия прекъсват своето общение, неправилно известно като схизма. Това се случва през 1054 г. Подчертавам, за да стане ясно – няма схизма между Рим и Константинопол.

Терминът „схизма“ съществува в западната църковна историография (Римокатолическата църква). С други думи, Рим е този, който характеризира прекъсване на общението като схизма. Но през 1054 г., скъпи Андреа, няма схизма. Това е много важно да се каже, за да е ясно за всички. През 1054 г. има прекъсване на общението между две патриаршии – Рим и Константинопол. Прекъсването става заради определени несъгласия, но такива несъгласия е имало и преди, имало е и след това, има ги дори и днес.

В този ред на мисли, във връзка със сегашната ситуация Руската църква едностранно прекъсна общението си с църквата-майка – Константинопол уж заради украинската автокефалия, с Александрийската патриаршия, с Кипърската църква и с Еладската църква. Руската църква прекъсва общението с тях, защото има несъгласие по този въпрос.

Точно тук трябва да се обяснят разликите между двете действия през 1054 г. и днес.

През 1054 г. има взаимно прекъсване на общението между две патриаршии – Рим и Константинопол, което се задълбочава и се нарича схизма само в западната църковна литература. Това прекъсване има и последици. Преди обаче да кажем за последиците, трябва да обърнем внимание на нещо изключително важно.

Общението е било прекъснато само между двете патриаршии. В същото време останалите три патриаршии – Александрия, Антиохия и Йерусалим, както и автокефалната Кипърска църква продължават да споменават в своите диптиси както Рим, така и Константинопол. Това е едно добро послание към Рим и Константинопол…

След този период идват и кръстоносните походи. Те не са само политически, геополитически и стратегически акт, но те също имат еклисиологични и канонични последици. Благодарение на тях Рим създава на местата на Източните църкви, аналогични латински църкви. Но сега няма да правим анализ по тази тема.

Защо всичко това е важно по казуса с Руската църква и Александрийската патриаршия?

Моментът, в който прекъсването на общението прерасне в схизма (в кавички за нас, но за тях (Рим) без кавички) означава, че всички четири източни патриаршии и Кипърската църква, дава правото на Рим, тъй като вече има схизма, да действа навсякъде и да създава поместни църкви. Всичко това, защото счита себе си за единствена канонична църква, а останалите – за схизматични. Разбира се, това е недопустимо както еклисиологично, така и канонично. Имам предвид т.нар. латински църкви в диоцезите на източните патриаршии и Кипърската църква…

Това, което се случи през 1054 г. в момента го прави и Руската църква в Африка, т.е. в диоцеза на Александрийската патриаршия. Това, което Руската църква върши в Африка, ще го върши в Константинопол, Гърция и Кипър.

Много е важно да се каже, че през 1054 г. не е имало схизма. От гледна точка на Рим няма нахлуване, а има обявяване на схизма. След това, въз основа на тази „схизма“ Рим заявява тържествено, че отива на Изток да създава църкви, тъй като смята източните патриаршии и Кипърската църква за „схизматични“. Рим заявява на Изтока, че вече не може да бъде Църква, защото … изброявайки куп причини, за да създаде свои църкви в диоцезите на четирите патриаршии и Кипър. Това е въз основа на тяхната еклисиология. Това е много важно да се знае и да се прави разлика.

Абсолютно същото прави и Руската църква, заявявайки на Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, Еладската църква и Кипърската църква, че вече не са църкви, а изпаднали в схизма, изброявайки различни причини като украинския въпрос, за да навлезе в техния диоцез. Това вече се наблюдава в Африка.

Относно антиканоничните действия на Руската църква в Африка е много погрешно да ги определяме като нахлуване. Тук не става въпрос за нахлуване. С решение на Синода на Руската църква от декември 2021 г. Александрийската патриаршия бе обявена като схизматична патриаршия, но и от същия момент – и като несъществуваща. Следователно тя вече е свободна земя за руснаците. С други думи, Руската църква отива в Африка и създава навсякъде руски храмове за „доброто“ на свещениците и вярващите, за да станат нейни членове…

В момента се наблюдава еклисиологичното и канонично подхлъзване към пропастта на Руската църква. И тя трябва да бъде спасена от това падение, преди да стигнем до положението преди 1000 години с Римската патриаршия.

Ние не създадохме Православна Римска патриаршия на мястото на Римската патриаршия, преименувана в Римокатолическа църква.

Сега се връщаме на 1054 година. Пак повтарям, че е погрешно да наричаме този период схизма. Ако това от наша гледна точка беше схизма, тогава трябваше да създадем православна Римска патриаршия. С други думи, папа и патриарх на Рим не съществуват за нас, нито Римокатолическа църква, нито Римска патриаршия. Никога Православната църква не си е помисляла да създаде православна Римска патриаршия. Дори сме свиквали събор по този казус, където да се заяви, че става въпрос за схизма.

Давам пример: Третият вселенски събор обяви Александрийската патриаршия за схизматична, тъй като цялата ѝ йерархия прие несторианската ерес. Поради това, съборът реши да създаде нова канонична йерархия в Александрия. Тогава цяла Северна Африка приема несторианската ерес. В този ред на мисли, ако ние бяхме свикали събор през второто хилядолетие, тогава трябваше да обявим Римската патриаршия за схизматична и да създадем нова йерархия. Това никога не се случи. Защо не се случи?

Защото ние вярваме, че актът от 1054 г. е прекъсване на общението, а не схизма. Не случайно се молим в началото на всяка Божествена литургия за обединение на църквите, „за всяко обединение“, имайки предвид точно това.

Това, което Православната църква уважаваше 1000 години, сега Руската църква го потъпква.

Московска патриаршия не съществува, има Руска патриаршия

Друга важна грешка, която всички допускат, е да наричат Руската църква – Московска патриаршия. Руснаците искат да имат Московска патриаршия – патриаршия на градовете, за да могат да разширяват своя диоцез по целия свят. Когато Московската митрополия получава своята автокефалия, там изрично е записано, че се създава Руска патриаршия, чийто диоцез е в рамките на руската империя. Давам пример с Кипър, за да стане ясно. Ние казваме Църква на Кипър, тъй като знаем какви са нейните граници, но ако я назовем като автокефална Църква на Лефкосия (Никозия), това я улеснява да разпростре своя диоцез по целия свят. Това е разликата.

Но всичко това е с оглед теорията за никога съществуващия „Трети Рим“. Какво казват руснаците? Старият Рим изпадна в ерес, което е абсолютно невярно; вторият Рим, какъвто няма, а само нов Рим – Константинопол, престана да съществува заради османците и затова остава само „Третият Рим“. С други думи, те смятат, че Москва е „Трети Рим“. И второто не е вярно, а за третото да не говорим, че няма нищо общо с истината. Точно поради тази причина абсолютно погрешно и антиканонично наричат своята Руска патриаршия – Московска. Такъв титул съгласно каноничното право не съществува. В Грамотата за автокефалия от 1589 г. ясно е записано – Църква на Русия, Патриаршия на Русия, както и точните граници на нейния диоцез, които съвпадат с границите на тогавашната руска държава.

Проблемът с Руската църква е много по-голям. Не е само изпращането на руски епископ в Африка, подлъгването на няколко десетки свещеници и вярващи, т.е. 5 енории, както се казва. Това, което не сме разбрали е, че става въпрос за потъпкване и нарушаване на цялата църковна и канонична система през последните 2000 години. Това не сме разбрали. И е редно да го разберем и веднага да се свика събор, за да се сложи край на това поведение на Руската църква. Това не е прост въпрос, който да се пренебрегва.

Автокефалия на Православната църква на Украйна

Много е важно да се уточни, че искането за автокефалия на Църквата на Украйна, не е от 5 или 10 години, а на цели 100 години. Първото им искане е от 1920 г. Втори път през 1940 г., трети път през 1991 г. след падането на СССР, след това 2008, 2009, 2014 и този процес завърши през 2018 г.

На 05 януари 2019 г. Вселенската патриаршия издаде томос за автокефалия на Православната Църква на Украйна. Това се е случило и с църквите на Русия, Гърция, Румъния, Сърбия, Албания, България и т.н. Защо украинската молба трябва да бъде отхвърлена, а молбите на другите църкви, искащи автокефалия да получат положителен отговор?

Въпросът за автокефалия на църквата в Украйна узрява, след като вече има независима украинска държава. Украинският народ вече има правото на политическо самоуправление и впоследствие на църковно самоопределение. В първото хилядолетие няма една световна Църква, а шест поместни църкви с ясно очертани граници.

През 1920 и 1940 г. Руската църква не е имала проблем с искането на Украйна да получи автокефалия. Нито е заплашвала Вселенската патриаршия, нито е нахлувала в диоцеза на Александрийската патриаршия. Защо изведнъж Руската църква започна да има проблем с църквата-майка и Александрия? Ключът се крие в периода между 1988 г. и 2000 г.

Антиканонични разпоредби в устава на Руската църква

През 1988 г. е създаден новият устав на Руската патриаршия, а през 2000 г. е реформиран. Вътре са вкарани нечувани за каноничното право разпоредби. В член 1 има три алинеи, които ни показват откъде идва проблемът на Руската църква.

В чл. 1, параграф 1 „…членове на Руската православна църква са всички, които живеят в Русия“. Това е логично. Третият и Четвъртият вселенски събор стигат дотук и слагат точка. Тези, които живеят и/или се черкуват в диоцеза на съответната поместна Църква – са нейни членове. Точно и ясно е казано в решенията на Вселенските събори и техните тълкувания.

Първият параграф (алинея) е каноничен. Сега идва параграф 2 на същия член „членове на Руската църква са и тези, които имат руски произход и живеят по целия свят“. Тази алинея е антиканонична.

Какво означава всичко това? Ние сме гръцки граждани, в България гражданите са български граждани, в Румъния – румънски и т.н. Всеки от нас има паспорт, което е логично и юридически издържано. Това е нормално за една държава. Не може всеки път, когато сменяваме страната да сменяме и паспорта и гражданството си.

Но забележете – ние нямаме църковен паспорт, нямаме църковно гражданство. Например, жител на Атина се черкува в Атина, в този момент е член на Еладската църква. Ако същият се черкува в Белград, тогава е член на Сръбската патриаршия. Тези, които живеят в България са членове на Българската православна църква. Същото се отнася и за Румъния, Албания и т.н. В момента, когато всички произнасяме член 9 от Символа на вярата: „Вярвам… в Една, Свята, Съборна (католична, бел. ред.) и Апостолска църква“, означава, че в този момент ние сме членове на съответната поместна църква, където се черкуваме и го произнасяме.

В случая какво заявява Руската църква, че всички православни от руски произход по целия свят са членове на Руската църква. Това е част от стремежите на Руската църква да стане една световна църква в името не на Христос, а на националността и произхода. Откъдето и да го погледнете, всичко е антиканонично и антиеклисиологично. В този параграф се има предвид т.нар. диаспора.

Нека ви разкажа нещо абсурдно. На една улица може да видите няколко православни храма – български, румънски, руски, сръбски, грузински и на Вселенската патриаршия.

И забележете какво пише на входа на тези храмовете на националните църкви – български православен храм, руски православен храм, сръбски православен храм. Това е нечувано. Аз ако съм французин във Франция, как да се черкувам в храм, който е български или руски? Според тази антиеклисиологична логика трябва да се черкувам във френски православен храм.

Давам още по-стряскащ пример. Когато бях в Барселона преди време, посетих една римокатолическа катедрала. В нея се помещават български и руски православен храм. Българската православна общност и руската православна общност са взели под наем помещения в римокатолическата катедрала. Българите са на партерния етаж, а руснаците на първия етаж. Намират се един над друг. Черкувах се първо в българския параклис, но с мисълта, че над мен има друг православен параклис – руски. След това отидох и в руския параклис. Там попитах руския свещеник: „Защо скъпи братко, вие и българите под вас не служите заедно, тъй като богослужебният ви език е един и същ и литургията ви е същата? Разбирам да кажете, че отдолу се служи на гръцки или арабски език, които вашите вярващи не разбират“.

Както се казва да започнем от това – от езика и богослужението. След това, продължих: „Защо не направите една православна общност въз основа на тези критерии?“ И той ми отговори нещо нечувано, блъскайки с крак по пода: „Тук е територия на Руската църква“. Аз му отговорих: „За каква територия на Руската църква говорите? Ние сме на първия етаж на римокатолическа катедрала! А под вас има друга православна църква. И тук е Римската патриаршия, не Руската църква“. Все едно му говорих на китайски.

Искам да видите в действителност размерите на невежеството, на отстъплението от богословието и отчуждението от еклисиологията.

И така. Стигаме до параграф 3, който е по-важен, тъй като в момента намира своето приложение в Африка. Там пише нещо уникално – нещо, което никога не е съществувало в Православната църква през нейната 2000-годишна история.

Параглаф 3 на чл. 1 гласи: „ … членове на Руската църква са и всички онези православни християни по целия свят (т.е. членове на останалите поместни църкви) които заявяват, че искат да бъдат членове на Руската църква“. Това е бомбардиране на цялата еклисиология. И това идва от Руската църква, която размахва пръст на останалите поместни църкви, заявявайки, че някои от тях са схизматични и си нямат понятие от канонично право. И кои го заявяват? Точно тези, които бомбардират еклисиологията в нейната цялост и каноничната традиция на Църквата.

Руската църква се опитва да краде и да отделя вярващи православни християни от други поместни църкви, дали с икономически и литургически мотиви, със слава, световна мощ и т.н. Тя иска да раздели православните християни и да ги концентрира към себе си. Вие знаете ли, ако има такива хора, които биха се впечатлили от нейните предложения и заявят, че са членове на Руската църква, игнорирайки своите поместни църкви, какво би станало? Знаете ли какво би означавало това?

Унищожава се Църквата в своята цялост; унищожава се всяко понятие за поместна (местна) църква и се създава една “световна църква” по аналог на Римокатолическата църква.

Важно е да се отбележи, че след Втория ватикански събор Римокатолическата църква тръгна в правилна посока. И това трябва да го отчетем. Русия е тръгнала точно в обратната посока. 60 години по-късно от Втория ватикански събор, Руската църква се опитва да концентрира и краде православни християни отвсякъде. И това в момента го виждаме в Африканската църква, в Александрийската патриаршия.

Затова казвам, че това не е обикновен проблем на едно нахлуване в чужд диоцез. Давам пример с моята митрополия на Перистери в Атина. Около нея има много митрополии. Представете си да отида в съседната митрополия на Никея и да заявя, че там живеят жители от район Перистери и затова ще създам една енория. И по този повод, който коментираме заявявам, че митрополитът на Никея изобщо не се интересува и не обгрижва духовно тези 50 или 100 жители от Перистери, които живеят там. Затова без да питам митрополит Алексий, създавам енория и започвам да ги обгрижвам. Това се нарича нахлуване в чужд диоцез.

Действията на Руската църква в Африка са схизматични

В случая с Африка има решение на Свещ. Синод на една поместна църква – в случая Руската, която изпраща един епископ, както са направили антиохийците в Кипър, в Саламина. Тук не говорим за обикновено нахлуване в чужд диоцез. Затова умолявам всички да се придържаме към точното канонично понятие във връзка с антиканоничните действия на Руската църква в Африка. Тук става въпрос за схизматично действие. Тук не само изпратеният от Руската църква епископ действа схизматично, но и Свещ. Синод на тази църква действа схизматично. Тя предизвиква схизма. За Руската патриаршия, щом Александрия е признала автокефалията на църквата на Украйна, значи е схизматична за нея. Това е тяхната логика.

И тук въпросът е: Защо Руската църква започва от Александрия? Защо не започна първо от Вселенската патриаршия? Вселенската патриаршия предостави томоса за автокефалия на Украйна, както предостави и на самите тях (грамота за автокефалия, бел. прев.). И защо започва от тези, които са я признали? Защо Еладската църква и Кипърската църква и другите, които ще последват да признаят автокефалията, ще са първите жертви на Русия?

Ако питате един руснак: откъде имате тази автокефалия, ще ви каже, че от 1589 година. А дали знаете, че през 1589 г. Вселенската патриаршия ви предостави автокефалия? Кога другите поместни църкви признаха автокефалията ви? Това се случи през 1593 г. Те потвърдиха акта на Вселенската патриаршия. Няма значение след колко време другите поместни църкви ще признаят автокефалията на Православната църква на Украйна.

Но в случая, ето какво казва Руската църква: „Ще накажа всички тези, които я признаят“. Но в случая дори не става въпрос за наказание, а за удобен случай Руската църква да разшири своите граници в Африка. Руската църква прилага своя устав в чл. 1, пар.3., за който говорихме преди малко.

Важно е да отбележим, че това, което извършва Руската църква в Африка, няма нищо общо с автокефалията на Украйна. Украинската автокефалия е само повод да скрие други действия, които е планирала от доста време и то съгласно нейния устав. И това го виждаме в един официален синодален текст.

Ако използваме руската логика с т.нар. наказание, то би трябвало да накажат Вселенската патриаршия. Защо не направиха това, а отидоха в Африка?

Знаете за логиката на безразсъдния. Логиката на безразсъдния означава, че има друга логика. Това, което ще правят и правят руснаците, съдържа логиката на схизмата. Тя ще стане част от тях. След като Руската църква обяви схизма на Александрийската патриаршия, за първата всичко, което тя прави, е логично. Те и така ще го представят чрез средствата за масова информация: „От нас свещениците и вярващите търсят помощ. Какво искате да направим? Да не им окажем помощ ли? Жалко за горките хора. Те търсят от нас Христос и ще е грехота да не им дадем Христос“. Виждате ли какви хубави аргументи? Прекрасни дори. Но всичко това разделя Църквата.

Затова дадох пример с митрополията на Никея на моя събрат митрополит Алексий. Еладската църква веднага ще реагира и ще премахне този проблем или както казвам шеговито на моите студенти, за да ме разберат по-добре: „Ще съберем 10 души от Никея и ще ни хвърлят един бой, ще ни изгонят и така веднага ще се реши проблема с нахлуването в чужд диоцез“.

Затова пак повтарям, в случая с Африка има синодално решение от декември 2021 г., едно ужасно и страшно решение. Само вижте разликата. Третият вселенски събор обявява несторианите за еретици, а тук Руската църква едностранно обявява други поместни църкви за „схизматични“. Такова нещо никога не се е случвало в църковната история, с изключение на това, което направи Рим.

Римската патриаршия сама обяви всички останали източни патриаршии и Кипърската църква за „схизматични“. Точно това направи и Русия, но с една разлика. Теоретично Римската патриаршия, сега Римокатолическата църква би могла да каже: „Няма с кого да се събера и да свикам събор, за да се реши този проблем, както направи Третия Вселенски събор с несторианите. Останах единствената „канонична“ патриаршия и обявих всички останали за „схизматици“. Но тук е разликата, че Руската църква не може да каже това.

Ако предположим (макар да не е така) , че Александрийската патриаршия е схизматична, то би трябвало Руската църква да се свърже веднага с другите поместни църкви – първо с Вселенската патриаршия, и да изиска да се свика събор, за да се обяви Александрийската патриаршия за „схизматична“, изброявайки точка по точка всички свои аргументи в полза на тази теза. Но в случая виждаме, че тя действа едностранно.

Това са своеволни и нечувани действия, които идват от Руската църква. Какво канонично и еклисиологично падение… Какво ниско ниво на познаване на каноничното право и еклисиологията…

Аз съм живял в Северна Европа и в Балтийските страни. Имал съм много приятели руснаци във Франция. Те са мои братя. Никога не съм делял хората по етнос. Христос среща всички нас. Христос е дал на всички нас да имаме обща кръв. За любов говоря. И ми се иска руснаците да видят всичко това, преди да влошат нещата и да стигнат до ситуация, в която те самите ще бъдат компрометирани. С други думи, народът в Русия премина 70 години през гонения и мъчения, което доведе до появата на много светии. Ако този народ си спомни всичко това и е вярващ, не би трябвало да одобри тези антиканонични и антиеклисиологични действия на Руската църква.

Щом като толкова много руснаци искат „да помагат“ на „горките“ християни в Африка, които уж са потърсили тяхната помощ, има установена процедура за това. Това става само чрез Александрийската патриаршия.

Еладската църква и гръцкият народ правят това от десетилетия, но чрез Синода на Александрийската патриаршия. Ние помагаме постоянно на християнската мисия в Африка. И клирици, и вярващи не отиваме да помагаме без знанието и разрешението на Александрийската патриаршия. Синодът на Александрийската патриаршия разпределя парите и материалите, които постоянно даряваме за Африка. Това е каноничният начин.

Дали аз, дали вие, г-н Лударос, ако бащите ни бяха милионери, нямаше да раздаваме пари на място, а ще отидем в Синода на Александрийската патриаршия, който след това ще разпредели моето и вашето дарение там, където има нужда.

Аз не отивам да заявявам, че съм епископ и сега ще ви построя една църква и ще се грижа за вас. Това са лесни доводи. Бих казал – безумни доводи, защото чрез тях се прикриват други неща.

Пак повтарям, че тук става въпрос за синодално действие, което се превърна в схизматична намеса и Руската църква вече е на равнището на една схизма.

Когато една поместна църква не изпълнява предвидените ѝ в томоса за автокефалия условия, това означава, че загубва автокефалията, която ѝ е била предоставена преди това.

Много е важно руснаците да разберат, че автокефалията, която им е предоствена от Вселенската патриаршия е с цел да се ограничи тяхната църковна дейност на определена територия. В този момент, Руската патриаршия превишава своите граници и навлиза в териториите (диоцезите) на други канонични църкви. Тук не става въпрос за т.нар. диаспора. Това не са нито Америка, нито Австралия, а Африка, която се намира в каноничния диоцез на патриаршията на Александрия и цяла Африка.

Това, което имам като усещане и го казвам съвсем ясно е, че когато една поместна църква не изпълнява предвидените ѝ в томоса за автокефалия условия, това означава, че загубва автокефалията, която ѝ е била предоставена преди това. Всичко произлиза от предоставения томос за автокефалия. Там се казва: давам ти конкретна неутралност, която е записана, като те призовавам да извършваш своята църковна дейност на това място и едновременно с това те призовавам да имаш общение с другите канонични поместни църкви.

В случая с Руската патриаршия има разширяване на нейните територии и вместо да има сестринско общение с Александрийската патриаршия, за да разрешат този проблем, тя навлиза в нейния диоцез. Следователно, двете условия за автокефалията на Русия вече не съществуват. Това трябва да бъде решено.

Да бъде преустановено действието на автокефалията на Руската патриаршия за период от 5 години

Аз съм направил предложение автокефалията на Руската църква да преустанови своето действие за период от 5 години. Това означава, че автоматично епископите на Руската патриаршия трябва да се присъединят към Светия и Свещен Синод на Вселенската патриаршия. По този начин няма да имат Синод, който да извършва такива антиканонични действия, с решения като тези от месец декември 2021 г.

И накрая повтарям, че първата стъпка, която трябва да бъде направена, е Александрийската патриаршия да призове Руската патриаршия да си отзове епископа (митрополит Леонид Горбачов, бел. прев.), в противен случай ще бъде низвергнат.

Следващата втора стъпка е свикването на Пентархията (с автокефалната Кипърска църква, бел. прев.) от Вселенския патриарх Вартоломей по молба на Александрийския патриарх Теодор II. Съборът ще вземе решение за поведението на Руската патриаршия и нейните архиереи и клирици.

Както заявих по-рано, това бе призивът на Третия вселенски събор към митрополията на Антиохия. Ако не отзовете вашия епископ от Саламина (Кипър), ние ще го низвергнем от сан. И в крайна сметка, митрополията на Антиохия го отзова. Това е първата директна стъпка, която трябва да извърши Александрийската патриаршия. И ако Руската църква не си отзове епископа от чуждия диоцез, той ще бъде низвергнат. По този начин всички ще бъдат уведомени, че споменават един „епископ“, който не съществува. Има много такива примери в църковната история като един случай от преди години, когато една патриаршия навлезе в Австралия, и след този първоначален акт нещата се оправиха. Но няма да засягаме този въпрос.

Лично предпочитам да няма наказания и нижвержение на клириците, които бяха привлечени с материални стимули и бяха заблудени по някои въпроси.

В крайна сметка, този тумор, който съществува в Православната църква, е крайно време изцяло да бъде премахнат.

Да се свика втори Критски събор, който да се занимава само с автокефалията

Затова трябваше въпросът за автокефалията да бъде коментиран на Светия и велик събор от Крит през 2016 г., но беше премахнат от обсъждане, което допълнително стимулира руснаците да извършват такива антиканонични действия.

Ако тогава беше решен проблемът с автокефалията, който е централният проблем в Църквата, тогава автоматично щяха да бъдат улеснени за разрешаване всички останали проблеми.

Затова ми се иска да считаме, че след време ще има друг събор, където ще се решат проблемите, които не са разрешени от Критския събор. Този втори събор да се занимава само с автокефалията.

Благодаря много за участието ми в това предаване. Моля се „да бъдем всички в едно“ (Йоан 17:21). Това е архиерейската молитва на Христос към Неговия Отец, която трябва да бъде и нашата молитва и мисъл за спасението на човеците. Благодаря Ви!

————

Текст и превод: Doxologia Infonews

Източник: Doxologia Infonews

Богословска и стилистична редакция: Ренета Трифонова

—————–

Още от автора:

В постцърковната епоха

Етнофилетизъм и църковна диаспора (една причинно-следствена връзка)

История на Гръцката църква през ХХ век

Различните канонични свойства при упражняване на юрисдикция от Вселенската Костантинополска патриаршия

  • 1
    Става въпрос за Гръцката църква, а в текста е запазен оригиналният превод (бел. ред.).
  • 2
    Биографичната бележка е взаимствана от сп. “Християнство и култура”. Повече подробности виж тук (бел. ред.).
Posted in Богословие, Еклисиология

Вижте още:

error: Content is protected !!