Християнство.бг
Войнствената позиция на ръководството на Руската православна църква, начело с патриарх Кирил, който недвусмислено подкрепи агресията на Русия срещу Украйна, предизвиква неразбиране и съжаление в православния свят. Малцина обаче са готови открито да осъдят поведението на духовниците, свързани с Кремъл – с изключение на главите на православната църква в Украйна. Радио Свобода представя на вниманието на читателите интервю с Дубнинския митрополит Йоан, глава на Православната църква на руската традиция в Западна Европа, чиито енории се намират предимно във Франция и Швейцария.
– Уважаеми митрополит Йоан, Русия воюва срещу Украйна вече почти 9 години, а след 24 февруари миналата година тази война стана пълномащабна. С кого беше православната църква на руската традиция в Западна Европа през цялото това време?
– Нашата Архиепископия е основана през 1921 г. от бежанци от руската църква. Сега тя обединява вярващи от различен етнически произход, като традиционно сред тях има много украинци и руснаци. Начинът на мислене и взаимното разбиране са важни за хората. Беше невъзможно да си представим война между Русия и Украйна. В крайна сметка те не само имат обща граница, но и мнозинството от жителите на тези страни са обединени от историята, православната вяра, културните обичаи и семейните връзки. За много от нашите енориаши всичко това е ясно и близко до ума, и затова ние винаги сме се молили за мир.
Когато Руската федерация брутално нападна Украйна на 24 февруари миналата година, това предизвика объркване и ужас в сърцата на хората. Още същия ден призовахме енориите и вярващите да запазят единство и да се молят за всички жертви на тази трагедия и за бързото възстановяване на мира в Украйна. Милиони хора избягаха на Запад, за да се спасят от ужасите на войната. Помогнахме им да се установят, събрахме и изпратихме няколко камиона с хуманитарна помощ: лекарства, дрехи и други неща от първа необходимост. Църковните хорове изнасяха концерти за бежанците. Това се прави и сега.
– Войната на Русия против Украйна бива сравнява по жестокостта си с Втората световна война, руската армия е обвинявана в геноцид над украинците. Вие намирате ли паралели с престъпленията на Хитлер?
– Принуден съм да призная със съжаление, че тежестта на извършените престъпления ме кара да сравня войната на Русия срещу Украйна с Втората световна война. Нападайки Украйна, Русия подложи украинското население на болезнени страдания. Унищожава се инфраструктурата на Украйна, малките села и големите градове – например Мариупол. Разказите на свидетели, страшните снимки от Буча и други украински селища говорят за зверствата на руската армия. Руската пропаганда отрича очевидното, като непрекъснато повтаря тезата за необходимостта от възраждане на „руския свят“. Но Русия няма право да обявява суверенни държави за „руски свят“ и да им диктува волята си, само защото желае така. Това е неприемливо. Защото Украйна е украинския свят, Полша е полския свят и т.н. Русия прибягна до агресия – нападна Украйна, както някога Хитлер нападна Полша.
Беше провъзгласен геноцид на украинците, за да ги обявят за част от – или направо да ги заменят с „руския свят“. Престъплението геноцид е едно от най-тежките в международния списък на военните престъпления. Депортирането на мирното украинско население дълбоко в Русия с цел неговата асимилация, кражбата на деца с цел насилственото им „порусначване“, представляват нарушение на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Русия наруши много международни закони. И вярвам, че тя ще понесе отговорност за това.
– Как оценявате позицията, която заемат патриарх Кирил и Руската православна църква по отношение на войната на Русия срещу Украйна?
– Позицията на патриарх Кирил се разкри постепенно. Болно ми е да кажа, че в началото имаше пълно мълчание – никой не каза нищо на високо църковно ниво в защита на мира и срещу войната. Мълчанието бе последвано от оправдание на войната и призиви в нейна подкрепа. На 6 март – Разпети петък, патриархът се обърна към вярващите в храма „Христос Спасител“ в Москва. От проповедта му следваше: има извинение за кървавата, агресивна война – това е „метафизическа борба“ в името на “правото да застанеш на страната на светлината…“.
И от тази страшна проповед излиза, че необходимостта от войната на Русия срещу Украйна се разкрива чрез „Христовата светлина, чрез Евангелието“. При никакви обстоятелства не съм съгласен с подобен прочит на Евангелието! Според най-дълбокото ми убеждение мисията на Църквата – „Добрият пастир” – е да бъде миротворец. В отворено писмо от името на вярващите от нашата архиепископия аз помолих патриарх Кирил да ходатайства пред руските власти за прекратяване на чудовищната и безсмислена война срещу Украйна възможно най-скоро.
– Но войната продължава, въпреки че Владимир Путин не е цяла Русия. Смея да предположа, че и патриарх Кирил не е цялата Руска православна църква. Какво мислите за това?
– Съгласен съм, Путин не е цялата Русия. Бедата, която ни сполетя днес, не дойде изведнъж. Международната изолация на Русия и кървавата война срещу Украйна са резултат от дългогодишното управление на Путин. За да се създаде съответното настроение и „официалната картина на света“ сред населението, медиите в Русия бяха взети под строг контрол от властите. Телевизия, радио и преса втълпяваха в главите на хората идеите за „перестройката на руския свят“ и възраждането на „митичната Русия“ – Съветския съюз.
Склонността към безусловна лоялност спрямо властите е заложена и в Руската православна църква. За мен е болезнено да осъзная, че значителна част от духовенството се поддаде на това разрушително течение, а тези, които говориха против войната, бяха незабавно елиминирани. Може би много свещеници гледат на „уникалното възкресение на Съветския съюз“ по друг начин, но подкрепят патриарх Кирил или мълчат, очевидно от страх. Има нещо ужасно в това странно „възраждане на СССР“, нали? Бях дълбоко развълнуван от призива на Сергей Чапнин към епископите на Руската православна църква, в който той ги моли да се противопоставят на лъжите, да спрат да оправдават войната и да призовават всички към справедлив свят.
– От изказванията на патриарх Кирил, както и от думите на президента Путин следва, че Русия е започнала войната, за да се защити от „ЛГБТ и гнилия Запад“. Какво е мнението ви за аргументите на Кирил по този въпрос?
– Съмнявам се, че Русия е страна, която би могла да преподава уроци по морал на другите. Дори да оставим настрана повече от тежкото, трагично наследство и днешните трудни паралели, ако погледнем текущата статистика на абортите – Русия е сред европейските лидери по този неблагоприятен показател. Налице са сериозни проблеми… а също така и отношението към уязвимите групи от населението, например към ЛГБТ… С тази терминология бих предпочел да съм по-внимателен. Обаче да, прави сте, и това включително се посочва от Москва като претекст Русия да започне войната.
Днес прочетох в интернет, че вчера за един ден са били убити хиляда руски войници. Загубата на един човешки живот е ужасно бедствие, а тук са десетки хиляди! Какво чуват младите мъже преди да отидат на фронта: „Ще бъдете спасени, ако ви убият за това, че защитавате образа на Русия, носеща „нравственост“ и „проповед на доброто“ на Запад; греховете ви ще бъдат простени!“ В същото време войниците са призовани да се бият срещу „декадентския запад“, за „спасението на руския свят“. Подобно нещо може да се чуе сред смъртниците в радикалните ислямски движения, но от устата на патриарха такова нещо е недопустимо и нечувано!
Тук трябва ясно да дефинираме, че европейските страни са светски и демократични държави. Човечеството дълго време се е движило в тази посока, демокрацията позволява на всеки да бъде самия себе си. Ако говорим за „брак за всички“, тогава лично аз виждам нещо комично в това, защото още не се е случвало еднополов съюз да има потомство. За да се зачене нов живот е необходим съюз на индивиди от два различни пола. Това е бракът от моя гледна точка. Ние обаче нямаме право да принуждаваме хората да живеят по начин, който те не искат.
Историята помни принуждението на хората да живеят живот против волята си – например в концентрационни лагери. Третият райх го правеше под знамето на националсоциализма. Путинова Русия използва собствената си интерпретация на „християнския морал“ за подобни цели, а същевременно много руснаци са атеисти, изповядват ислям или други религии. Опростеният, едностранчив поглед върху сложните въпроси не вещае нищо добро. Нацистка Германия и Съветският съюз – и двете държави свършиха зле.
Написах писмо до патриарх Кирил: „Ваше Светейшество, вие много наранихте цялата любов, която западният свят изпитваше към Русия, защото сега Русия, която обичаме, Русия, която ни отгледа, която ни даде прекрасни писатели и духовност, тази Русия падна толкова низко в очите ни… Това не е Русия, която обичаме. Това е опит да се възроди другата Русия, съветската. Сега имаме трагичен поглед към Русия; страхуваме се, че тази нова Русия ще се самоунищожи и ще рухне в завръщането си към съветския дух, което наблюдаваме в момента“.
– Как се отразяват думите и действията на патриарх Кирил на отношенията между християнските църкви по повод войната между Русия и Украйна?
– Смятам, че патриарх Кирил направи голяма стратегическа, политическа и църковна грешка, защото в крайна сметка се оказа встрани от Христовата църква. Когато нашата архиепископия се обедини с Руската православна църква преди три години и половина, можехме да водим диалог. А сега виждаме, че поведението на патриаршеския престол е изцяло обусловено от политически съображения. Църквите се оказаха в много трудна ситуация, защото сближаването с патриарх Кирил означава поемане на големи рискове.
Винаги трябва да се стремим да бъдем реалисти, още повече в това трагично време, когато всеки ден войници и мирни жители умират във войната. Не е много лесно да се поддържат връзки с Русия, с Московската патриаршия. Нашата архиепископия трябва стриктно да следва църковните канони, но в същото време да не смесва политиката на Русия и политиката на патриарха на цяла Русия. Ние сме принудени постоянно да се дистанцираме, помагайки, участвайки в подпомагането на тези, които страдат от войната.
Ние имаме указания да не съслужим с други църкви, особено с Константинополската патриаршия. Отношенията между православните църкви също се усложниха, дори може да се каже, че икуменическите отношения се влошиха – и католиците, и протестантите виждат, че Руската православна църква има много политизиран патриарх. Москва претендира, че е защитник на единството, но всъщност именно тя го разрушава. На 27 май миналата година Съборът на Украинската православна църква обяви пълната си самостоятелност и независимост от РПЦ. Това е много тъжно.
– Каква е позицията ви относно бъдещите отношения на вашата архиепископия с Руската православна църква, която открито подкрепя войната на Русия срещу Украйна? Може ли Архиепископията на западноевропейските енории на руската традиция да остане в РПЦ?
– Отношенията на нашата архиепископии с Руската православна църква са строго канонически, епископът извършва служението си във връзка със Синода. Смятам, че именно такава е връзката – със Синода, а не с конкретно лице. През 2019 г. бе решено да се възстанови единството на Архиепископията на западноевропейските енории на руската традиция с Руската православна църква. И съществува надежда, че не всички членове на Светия Синод споделят едностранчивото мнение на патриарха за войната на Русия срещу Украйна; дори и да не говорят открито за това, може би мислят по този начин. Така че, ние оставаме заедно със Синода и не се занимаваме с политика в нашата епархия – недопустимо е да се използва амвонът за политически цели. Ние не се занимаваме с политика и в нашата катедрала „Александър Невски“ в Париж. Ние се молим за мир, молим се за нашите украински братя и сестри, които бяха нападнати от Русия, помагаме им с каквото можем и поддържаме връзка със Светия Синод на Руската православна църква.
– Църквата е призвана да бъде миротворец и да спира войните. Какво вече се прави – по-специално от вашата архиепископия – и какво още трябва да се направи, за да се излекуват раните на страдащите хора?
– Мисията на църквата трябва да бъде мисия на миротворчеството. За съжаление се убедихме, че мисията на мира не е близка на Московската патриаршия. Помолихме патриарх Кирил да поиска от гражданските власти възможно най-скоро да предприемат стъпки за постигане на мир. За съжаление, самият той беше въвлечен във военния процес, беше неприятно да го гледаме във военни зелени униформи, призовавайки вярващите към саможертва. В името на какво? Да завземат парче земя или да потиснат украинците? Това ли е мисията на Църквата? За мен това е сериозен въпрос и източник на голямо вътрешно страдание – когато църквата призовава към война, дори „метафизична“. В действителност всеки от нас води „метафизическа война“ срещу собствените си страсти. А Русия води истинска война срещу Украйна – виждаме насилие, мъчения, смърт, човешко страдание и всички тъмни човешки страсти, които войната отприщва.
И това се случва след многото жертви, дадени от изповедниците през съветската епоха, по време на гоненията срещу Руската православна църква. Знаете, че ние винаги се прекланяхме пред тези жертви, пред светостта на Църквата, възникнала в съветския период, а сега тази святост бива унищожавана от сговора с една власт, която е толкова подобна на съветската, убила милиони хора. Имаме милиони изповедници. Аз твърдя: ние стъпваме по кръвта на нашите мъченици!
Кръвта на мъчениците призовава за мир и за любов между народите. Украинците вече страдаха толкова много по време на съветската епоха от глад, концентрационни лагери и войни. Много народи пострадаха в съветско време. И сега се повтаря същото. Как правилно да излекуваме раните? Положението на Московската патриаршия е трагично. Раните могат да бъдат излекувани само със смирение. Но кой има достатъчно смирение, за да излекува дълбоките рани, причинени от войната? Тя винаги поражда жестокост и омраза. Сега руснаците убиват украинци, украинците се защитават и убиват руснаци… Какво може да ги помири и да излекува раните им? Ще отнеме много време и преди всичко ще изисква много състрадание и от двете страни.
Мисля, че единственото нещо, което ще помогне за заздравяването на дълбоките рани, нанасяни от войната, е връщането към старите граници от 1991г., както препоръчва ООН. И тогава, може би, раните постепенно ще се затворят, ще зараснат. Но това ще отнеме няколко поколения време. На 24 февруари 2022 г. започна време на омраза и насилие между два близки народа, които станаха врагове като библейските братя Каин и Авел.
——-
Йоан, митрополит Дубнински ( в света Жан Пиер Рене Марсел Ренето)
Роден през 1942 г. в Бордо, той приема православието на 22-годишна възраст. Завършва образованието си в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж. Служи като енорийски свещеник в църквата „Света великомъченица Екатерина“ в Шамбези – предградие на Женева. Предстоятел е на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в Париж. През 2016 г. е избран за архиепископ на западноевропейските енории на руската традиция. Това е епархия със специален статут към Московската патриаршия на Руската православна църква, образувана през 20-те години на миналия век около митрополит Евлогий. През 1931 г. е приета в Константинополската патриаршия, в края на 20 век има статут на Екзархия на руската православна традиция в Западна Европа към Патриаршията. През 2019 г. се присъединява към Московската патриаршия.
——–
Превод: архим. Никанор Мишков
Източник: Радио Свобода
