Меню Затваряне

Митр. Лонгин (Жар): „Вие благословихте войната! Ще отговаряте за тази кръв!“

На 5 юни, в неделя, митрополит Лонгин (Жар) произнесе пламенна проповед за войната в Украйна, за човешките съдби и кръвопролитията, като „благодари“ на руския патриарх Кирил заради това, че благослови войната. Същия ден митрополитът е получил много обаждания и съобщения. На следващия ден той казва втора проповед по този случай, от която се опитахме да извадим най-важните акценти.

Митрополит Лонгин е интересна личност. Той самият е сирак и е известен със строителство на голям приют за деца-сираци и на много храмове. Удостоен е с множество църковни и държавни отличия. През 2008 г. е удостоен със званието „Герой на Украйна“ за осиновяването на повече от 400 деца сираци. През септември 2014 г. след началото на събитията в Украйна, в проповед към населението на Буковина, (тогава още) епископ Лонгин каза: „Моля ви за едно: да се обединим и да не позволяваме децата ни да бъдат изпращани на смърт. Нашата православна вяра не позволява да се убиваме един друг. Заради политически интереси, заради тези, които защитават своя бизнес, своите ръководни длъжности и искат да убиват нашите хора, които живеят в света с вяра в Бога“.

Обърна се и към управляващите през 2014 г. със строги думи, като обвини САЩ и Европа: „Те ще платят изцяло за кръвта, изцапала ръцете и дрехите им. Всичко това е дело на прокълната Европа, за която светите отци казаха: „Не се покланяйте на зверовете“, а американците, които където и да се намесят, сеят само вражда и кръвопролития. Сега те се отдръпнаха и се наслаждават на проливането на кръвта на нашите християни.

Към властите думите му бяха: „Никога няма да помена на Божествената литургия тези проклети водачи на страната ни, тези невярващи, които нямат страх Божи, които седят по креслата и издават заповеди за убийство. Остана само една молитва: Господи, ако още можеш, просвети ги, защото тъмнината и подземният свят ги прегърнаха. Те не искат нищо освен кръвопролития и в това намират удоволствие. Сатанисти! Слуги на лукавия! Ако не спрат, Бог ще ги спре, но тогава ще бъдат в голяма скръб“ (тук).

По време на подготовката на Обединителния събор в Украйна, архиеп. Лонгин върна на патриарх Вартоломей поканата за събора и го нарече „сатанинско сборище на нечестивци“ (тук).

На 17 август 2020 г. на литургия в Киево-Печерската лавра беше възведен в сан митрополит.

Ето и двете му проповеди за днешната война в Украйна.

Братя и сестри! …Благодаря на всички вас за днешния ден, за съвместната молитва, за милостта Божия и за благодарение на небесата, които пращат милост на нас грешните. Прося светите ви молитви. Вие знаете в днешния нелек час, че Господ изпрати такива изпитания на нашата украинска земя, на нашата Православна църква, на православната ни вяра. И ние трябва да се молим в тези времена, да молим Господа Бога, да Го умоляваме за милост, за опрощаване на греховете.

На всички вас, благодаря братя и сестри! Стойте в истината, в чистотата на православната вяра. Дръжте се за Бога и Неговата истина и за нашата Украинска православна църква.

Но… Простете ми това дръзновение, че аз днес искам да благодаря от цялата си душа на патриарх Кирил – Московски и на цяла Русия.

Ваше Светейшество, благодарим за вашето благословение, за това, че загиват хора и се пролива кръв!

За това, че вие бомбардирахте нашите манастири, нашите църкви, затова, че вие убивате нашите монаси, нашите свещеници! Благодарим, Ваше Светейшество, за голямото и велико Ваше благословение за кръвопролитие!

Това е безбожие! Много ми е болно, братя и сестри, когато не знам на колене ли да застана и да прося всички да спрат кръвопролитието, докато те благославят войната! Кой ще отговаря за тази пролята кръв, за майчинските сълзи, за децата, които останаха сираци? Вие ще отговаряте! Разберете правилно – вие, които благославяте войната, кръвопролитието, ще отговаряте пред Бога, не пред хората! За всяка майчина сълзичка, за всяко прясно гробче, ще отговаряте пред Господа Бога! Това не се прощава току-така!

Излъгахте ни! Донесохте ни голяма болка! Не търсете правда и оправдание за себе си!

Братя и сестри! Молете се за нашия блаженейши [митрополит Онуфрий] – и да не се питате какво е станало на събора и какво не е станало – ние сме верни на Господа Бога и на светата православна страна Украйна.

Да ви пази Бог, Божието благословение да бъде над вас и не забравяйте: нашите деца умират, ние всеки ден погребваме наши синове и наши деца! Пълно е с вдовици, сираци, сълзи и майчински болки… Докъде стигнахме!? Нима не чувствате вашата душа да ви боли? Аз не мога да спя през нощта, боли ме душата за нашия народ, за нашата страна! Просто ме боли душата… Как е възможно – вие оставихте хората без покрив, без дом, без хляб, без вода! Вие оставихте децата да плачат по чуждите пътища… Сироти…

Не ви ли боли душата, съвестта не ви ли мъчи, Ваше Светейшество? Вие благословихте войната! Ще отговаряте за тази кръв! И за това, и за чистотата на нашата православна вяра също ще отговаряте! А ние, братя и сестри, нека се помолим всички Господ да не ни оставя! Господ да бъде с нас! Той знае днес, че многострадалният украински народ страда и затова молим: Господи, прости ни, помилвай нашата страна, нашите хора и всички тези, които днес страдат заедно с нас!

Моля ви за прошка заради моите думи, но нямам вече място за тази болка… Много ми е болно… Много ми е тежко… Майка плаче пред снимка, не знае къде е детето й; майка пита жив или мъртъв е [синът ѝ]: “Батюшка, кажете ми какво да правя! Не мога да живея повече на този свят без моите деца, къде са ми децата?“

Но не чуват, душата не ги боли, ах, ах… Господи, помилуй, Господи вразуми всички ни! А на нас дай сила, Господи, да останем верни на Тебе, Господа Бога, Света Троице, Майко Божия, и всички светии! На нашата Православна църква, на чистотата на нашата вяра! И на нашия скъп, любим и блаженейши митрополит Онуфрий, който толкова много страда днес за нашата църква и за нашия православен народ!

Амин!

***

Откъси от проповедта на следващия ден след литургия в деня на св. Ксения Петербургска (тук)

Скъпи отци, скъпи братя и сестри, поздравявам всички с днешния празник на света блажена Ксения Петербургска. Просим Божията помощ и молитви към Господа да помилва нас грешните, да ни прати милосърдие …

Скъпи братя и сестри, искам да ви благодаря за днешния ден, затова, че се помолихме днес и усърдно отнесохме нашите молитви към Божия престол. Защото само Бог може да ни чуе, да ни помогне.

Вие знаете, че вчера казах проповед, която на мнозина не беше по вкуса, не им беше приятно да слушат моите думи.

Цяла нощ ми звъниха, писаха ми и си мислех: какво лошо казах?

Тогава разбрах, братя и сестри, че хората могат да слушат нашите проповеди, могат да четат нашите думи, но едно нещо няма в тези хора – няма чувство! Те не чувстват нашата душа, нашата болка, нашето сърце! Това е много лошо! И след това си мислех така: защо хората не се обръщат към Бога? През цялото време си задавах този въпрос: защо Бог е толкова добър, с такава любов призовава хората, иска всички да се спасят, на всички да прости, без да гледа дали сме бедни или богати, или какви сме -много или малко грешни – Господ всички призовава!  И казва: ако някой от вас изгуби една овца от сто, не оставя ли 99-те, за да търси изгубената овца, изгубената душа?

Значи Господ толкова много цени нашата душа, така силно ни обича, но защо хората не искат да отидат при Него? Той прощава всички грехове, и не само, Той ни обича, Той умря на кръста за нашите грехове! И през тази нощ аз разбрах защо…

Хората четат, слушат, ходят на църква, четат Словото Божие – Библията, Евангелието, но хората не приемат Господа. Ние не знаем как да приемем волята Божия в нашето сърце, в нашия живот, за да се преобразим в тази любов, в тази Божия благодат, която Той ни дарува. Знаете, че Господ казва: Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя (Исаия 49:15).

Защо сме такива, братя и сестри? Кой не дойде при Господа Бога: митари ли, разбойници ли, блудници ли? Господ прости на всички. Всички обичаше. И днес Господ обича всички и ги призовава към Себе Си.

Ние знаем Неговата любов, знаем Господнята жертва, как Той умря на кръста разпънат, как Той страда за този народ, но ние не знаем как да Го приемем в нашия живот, в нашата душа, в нашето сърце.

Но ние, братя и сестри, нямаме такова човешко чувство. Вчера слушахте моята проповед, моите слова, но не почувствахте моята болка. На всички тези хора не желая нищо лошо никога през живота им. На тези, които ми звъняха, които ми писаха – никога няма да им пожелая нищо лошо, но само едно.

Моля ви, елате и вижте когато майките погребват своите деца, своите войници. Кажете ми, моля ви, какво трябва да кажа на стотиците хиляди сираци от нашите деца? За какво мога да им говоря, кажете, моля ви? И когато можем да благославяме войната, можем да благославяме да се убиваме един друг (…), как да не кажем, че това е лошо? Ако сме братски, ако сме православни народи, ние също сме хора, Господ ни е дал държава и ние имаме право да живеем в нея и никой няма право да ни убива! Има Божий закон: Не убивай!

Искам прошка, ако някого съм обидил, братя и сестри, но аз оставам с Бога! Оставам в истината на Църквата Божия, оставам с моя многострадален украински православен народ! Аз съм с теб, Аз никога няма да си тръгна от теб. Заедно ще страдаме, заедно ще се молим и знаем, че Господ няма да ни остави, Господ ще ни помилва!

А вие, които не можете да слушате тези думи, не чувате болката и скръбта на този народ и на тези майки, значи нищо човешко не е останало във вас, във вашата душа!

Обичам ви, братя и сестри, прегръщам всички ви и не деля никого от всички, които живеят на земята! За всички се моля… и се моля никой… никой да не вижда това, което видяхме ние! Никой да не страда така! Колко месеци в децата са в мазетата, гладни… Защо? Питам, защо? Ние хора ли сме или вече не сме хора? Имаме ли някаква душевна болка, чувстваме ли нещо един към друг?

Всички казват: [страдаме] заради вашите грехове. Да, заради моите грехове страда народът. Аз моля Бога за прошка.

Но ние не сме праведници, а грешници. И тези, които казват, че Господ ни е наказал за греховете ни, да, слава Тебе, Боже, ще го приемем, но вие – всички ли сте праведници? Това е моят въпрос към вас!

А на вас, братя и сестри, желая Божията милост, и не забравяйте – това още не е всичко. На земята ще бъде много тежко. Мъка, мъка, братя и сестри, мъка и сълзи ще има на тази земя! Времената настъпиха… Времената … всички наши отци предсказаха това. Ние трябва да сме готови, затова не се бойте. С нас е Бог. Ако с нас е Бог, никой не може да е против нас! Те могат да убият това тяло, но душата я убива само грехът и дяволът. Не му се давайте, служете на Господа, обичайте всички хора, прощавайте всичко, братя и сестри, молете се за всички хора, които живеят на земята! А ние, като служители на олтара, като служители на Бога, сме длъжни да призоваваме към мир и разбиране, и ако дори съвсем малко да зависи Украйна от мен, кажете ми, аз съм готов всичко да изпълня и да направя!

Аз не мога да нося повече тази болка, защо ме осъждате? Защо не ви боли душата? Хиляди хора умряха, не чувствате ли нищо? За тези невинни деца, нашите ангелчета, как ще отговаряме пред Бога? Аз грешният как ще отговарям за тези безгрешни деца, защо те останаха без крака, без ръце? Защо? Дайте ми отговор, моля ви!

Ние също сме грешници, също сме виновни, но ние сме Украинска православна църква, ние сме си у дома, служим на Бога, обичаме всички православни хора на земята и не враждуваме с никого…

Posted in Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!