Във връзка със събитията от тези дни, свързани с възстановяването на евхаристийното общение между църквата на Северна Македония с Вселенска патриаршия и Сръбската православна църква, както и поради различните спекулации и тълкувания за ролята, която БПЦ е можела да изиграе в този процес, Русенският митрополит Наум припомни свое изявление от 2018 г. на страницата си във фейсбук.
Изявление на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум, май 2018 г.
Във връзка с разпространяваните спекулации от отделни лица, че мнозинството от членовете на Св. Синод на БПЦ-БП, вземайки своето решение от 14.05.2018 г., са станали „национални предатели”, отказвайки да изпратят свои представители на тържествата в Охрид на 27 май т. г., сме длъжни да изясним следното:
1. Българската православна църква-Българска патриаршия никога не е имала намерение да се откаже от своята многовековна история и каноническо достойнство, като правоприемник на историческата Българска Охридска архиепископия, независимо от политическата конюнктура.
2. За нас е неприемливо представители на БПЦ-БП да вземат участие в предстоящите тържества в Охрид, по повод 1000-годишнината от основаването на Българската Охридска архиепископия, защото чрез тяхното присъствие там, би се извършило едно национално предателство, а именно, Българската православна църква ще е длъжна да приеме, че една нова църковна формация, наричаща се днес „Македонска православна църква-Охридска архиепископия”, създадена по политически причини само преди няколко десетилетия, чрез гореспоменатото честване ще утвърди своето статукво, присвоявайки си църковната история на българския народ.
3. Българските архиереи имат призванието да пазят с достойнство своята национална идентичност, като наред с това са длъжни да отстояват точно каноническите повели на св. Православна църква, недопускайки каквито и да било отклонения от единството на Светата Съборна и Апостолска църква.
4. Всякакви внушения, че „Българската църква няма нужда да се плаши от евентуална схизма, признавайки еднолично и своеволно Македонската църква”, са плод на абсолютна неадекватност и стремеж към безредие, а поддръжниците им нямат никакво право да се определят като православни християни.
5. Относно повсеместно тиражираното писмо от страна на митрополит Стефан от Скопие, в което се иска БПЦ-БП да стане Църква-майка на Македонската църква, сме длъжни да поясним още, че в оригиналния документ от м. ноември 2017 г. ясно е отбелязано, че „Македонската православна църква-Охридска архиепископия ще припознае и приеме БПЦ-БП като Майка църква, АКО тя първа признае нейната автокефалност”, т. е. това тяхно желание не е безусловно.