Християнство.бг
На 9 декември се навършиха 32 години от епископската хиротония на предстоятеля на УПЦ-МП митрополит Онуфрий. В Лаврата се били събрани всички архиереи на УПЦ-МП от цяла Украйна.
По време на богослужението митрополит Онуфрий е разлял една от чашите, които са били приготвени за причастие. Това съобщи главният редактор на сайта LB.ua Соня Кошкина.
Станало е без той да го иска – бил е бутнат от Николаевския и Очаковски митрополит Питирим, който се е олюлял, след като се е почувствал зле.
„Да пролееш Кръвта Христова от Чашата е най-лошото нещо, което може да се случи на един свещеник по принцип. Небрежността е смъртен грях. „Онуфрий беше бутнат от Питирим Николаевски, който получи сърдечен удар и едва не умря там“, пише Кошкина.
Вследствие на инцидента са пострадали одеждите на митрополита, които трябва да бъдат изгорени, както и всяко място, където е попаднала Христова кръв от потира. Антиминсът също е бил засегнат.
Според доста от коментиращите случая, фактът, че инцидентът става точно 32 години след като Онуфрий и бил ръкоположен за епископ във Владимирската катедрала на самата литургия, е знамение за УПЦ-МП, която е в общение с РПЦ, благославяща проливането на кръв в Украйна.
„Онуфрий разбра какво се е случило и просто извика шокиран. На 32-та годишнина от епископската му хиротония“, пише Кошкина. След това духовниците са съблекли одеждите си.
„Обозревател“ коментира случая като знаменателен, тъй като „главата на Украинската православна църква на Украйна митрополит Онуфрий се срещна с руските окупатори, които бяха заловени от украински войници. Той не каза нито дума за това, че руснаците са дошли у нас да воюват и убиват, вместо това каза, че се моли за „всички хора на бойното поле“.
Става въпрос за тази новина от м. август, т.г.:
Протодякон Андрей Кураев коментира по следния начин случилото се в своя блог:
„При богослужебната демонстрация на единството на УПЦ около нейния автокефален (?) предстоятел, в момента на причастяването на архиереите Николаевският митрополит Питирим се спънал и съборил Чашата върху митрополит Онуфрий.
„Интронизационните му одежди, наследени от Владимир Сабодан (по-точно дарени на Онуфрий от митрополит Александър Драбинко), се оказват покрити с кръв.
Не каноните, а „практиката на църковното право“ предполагат, че Господ сам осъжда свещеника, който е разлял Чашата (макар и не по своя вина), позволявайки му тази литургична катастрофа за неговите тайни грехове.
На 1 декември 1984 г. Синодът на Задграничната църква издава постановление „За управлението на автомобили от духовници“, в което пише: „Във връзка с установената практика за управление на автомобил от духовници, което винаги е свързано с риск от неволно нараняване или убийство, Синодът напомня на духовниците, че според каноните за всеки неволен значителен грях, като проливането на Св. Дарове или неумишлено убийство, свещеникът дължи покаяние и се лишава от правото да служи. Такива правила са установени, защото, макар тези случаи да се стават неволно, те винаги са допуснати от Бога поради някакъв друг грях, за който се дължи покаяние.
Синодът на РПЦЗ прави аналогия с наказанието на свещеник за разливане на богослужебната чаша по небрежност. Свещеникът не е виновен, но епископът все пак издава указ за наказание (временно отстраняване от служение). Духовникът утешава: приеми това не като несъразмерно наказание за неволно недоглеждане, а като Божи съд за нещо друго, което е твое. Случва се Божият промисъл да ни щади и за грехове, които са известни само на самия човек, но да го води към видимо наказание, сякаш за нещо съвсем друго. Така свещениците разбират сериозните наказания за разливането на Чашата“.
Архим. Кирил Ховорун коментира накратко започналите спорове:
„Съжалявам, но изливането на Чашата като теологичен или канонически аргумент срещу някаква юрисдикция е от същото качество като аргументите, основани на сънища и видения, предлагани от другата страна. Нека бъдем сериозни“.
