Християнство.бг
Прот. Серафим (Огнян) Рангачев
Продължение на темата за митарствата от текста на свещ. Йоан Бурдин „Ще съдят ли бесовете християните?“
Отдавна имахме нужда от ясно и в съгласие с Божественото Откровение изясняване на учението за митарствата, както го представя о. Иоан Бурдин. И все пак, трябва още да се говори. Защото за да изясним докрай (или поне да опитаме) същността на това частно мнение и неговото издигане едва ли не в догмат, трябва да видим защо и как то се появява.
Отговорът се намира в две явления от християнския живот, които (особено първото), носят тежки последствия.
Като първа причина за появата на мнението за митарствата безусловно можем да посочим затъмняването на есхатологията в съзнанието на християните. Затъмняване, произтичащо от това, че вниманието относно края на човешкия живот се измества от великото събитие на всеобщото Възкресение в Христос – Възкресение, в което участват всички, както и претворяването на мирозданието в ново небе и нова земя към личната участ. И по-точно: към личната участ след изхода на душата от тялото. Така вместо цялото есхатологично радостно тържество идва тревожният въпрос: какво ще стане с мен, когато почина? Какво ме чака?
Това е прекрасна почва за поява и израстване на всякакви мнения, подобни на митарствата в мъчителния опит да се отговори на мъчителните въпроси. Мъчителни, защото в техния център стои само и единствено питащият. Другите и другото ги няма. А в такива духовно-мисловни конструкции, където в центъра е индивидът, Христос Го няма. Ето защо в митарствата няма нито една молитва към Спасителя. Ето защо благодатта на изкуплението е заменена от добри дела, с които се плаща обезщетение за греховете. Ето защо това, което може да прави само и единствено Праведният Съдия, при митарствата го вършат клеветниците и упованието в Божието милосърдие е подменено със сковаващ ужас.
Второто явление, предизвикало мнението за митарствата е проникването на елинизма в богословската мисъл. Това проникване най-ясно проличава в книгите на ареопагитския сборник „За Небесната йерархия. За църковната иерархия“, където ясно проличава това влияние – всъщност привнасянето на неоплатонически построения, според които във всичко има строги схеми, точно разпределяне, степенуване. Същият начин на мислене можем да видим и в митарствата. От едно към друго се преминава по възходяща линия. И разбира се, Христос Го няма. Той е някъде отгоре и само наблюдава преминаването. И това е напълно чуждо и противно на Благовестието – с чуждост и противност, предизвикана от стремежа всичко да се сложи в схема. Схема, подменяща благодатта и силата Божия.
След като се опитахме да отговорим на въпроса относно появата на крайното, застрашаващо към подхлъзване мнение за митарствата, трябва да кажем и как то може и трябва да се преодолее. Отговорът е един: чрез преоткриване на есхатологията. Чрез сваляне на люспите от мислените очи, за да се види отново автентичното учение на Църквата за това, че земната кончина съединява с Великата Христова Събота. Чрез осъзнаване, че в християнския живот се е настанил страх, можещ да предизвика унищожителна паника, подменил радостта от присъствието на Христос сред нас.
Нека Господ да ни дава сили да работим за тези неща. Чака ни много труд.
