Меню Затваряне

Можем да повторим

Свещ. Йоан Бурдин

Свещ. Йоан Бурдин

В един от последните си постове споменах книгата на протопрезвитер Георгий Шавелски „Руската православна църква преди революцията“. Разглеждайки я забелязах, че за първи път е издадена в София.

„Да, той беше първият преподавател по Пастирско богословие в Богословския факултет на Софийския университет“, казаха ми мои български приятели.

И така, съвсем случайно, наяве излезе нещо изумително. Точно преди сто години в Софийския университет е открит Богословският факултет. И значителна роля в създаването му изиграват най-добрите руски учени и теолози, които малко преди това са избягали от Съветска Русия.

Най-известният от тях е проф. Николай Глубоковски (1863-1937) – един от най-ярките православни богослови от края на XIX и началото на XX век. Изключителен библеист, редактор на Православната богословска енциклопедия, историк, той беше един от най-уважаваните учени в Русия. А в България все още се счита за „учител на всички поколения български богослови, както минали, така и бъдещи“.

През 1923 г. завежда катедрата по Свещ. Писание на Новия Завет в Богословския факултет на Софийския университет. Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките. Умира в София през 1937 г. По време на панихидата в катедралния храм Софийският митрополит нарича Николай Глубоковски „най-великия авторитет в библейската екзегетика, любящ и верен син на Църквата, могъщ стълб на Православието“. Панихидите за Николай Глубоковски все още се отслужват на софийските гробища.

Чудя се, дали си спомнят често за него в Русия?

По-малко известен, но не по-малко брилянтен учен е Михаил Поснов (1873-1931), автор на превъзходната „История на християнската църква“ и няколко книги за гностиците. Преди революцията той преподава в Киевската духовна академия, след това бяга в чужбина и през останалите години е професор по Догматика и Църковна история в Софийската духовна академия, както и професор по Църковна история в Софийския университет. Като ръководител на катедрата по Свещ. Писание на Стария Завет, в същото учебно заведение е бил и проф. протойерей Александър Рождественски, богослов и библеист, който е преподавал Закон Божи на дъщерите на последния руски император.

Протопрезвитер Георгий Шавелски, разбира се, не блести като учен, но ръководи всички военни свещеници на армията и флота. Първо – в Руската империя, а след това – в армията на Деникин. В Богословския факултет на Софийския университет той преподава Пастирско богословие и дори написва учебник по този предмет. Бил е противник както на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ), така и на Московската патриаршия (МП). А през 1926 г. преминава на служба в Българската екзархия.

Преди няколко години се случи да бъда в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на Олшанското гробище в Прага. Започна празничната служба (Рождество на св. Николай Чудотворец) и неочаквано ректорът ми предложи да водя литургията, а той самият отиде да изповяда причастниците. Храмът беше много малък и олтарът беше изнесен на верандата, а хората стояха точно на алеята сред гробовете. След литургията реших да обиколя храма и едва тогава разбрах какъв изключителен късмет съм имал. Писателите Аркадий Аверченко и Василий Немирович-Данченко. Историкът Кизеветер. Философът Павел Новгородцев. Геологът акад. Андрусов. Биологът Илин. Генерал Лвов. Набокови, Толстой, Родзянко, баронеса Врангел. Математикът-астроном прот. Михаил Васнецов, син на художника Виктор Васнецов. Известни руски фамилни имена… Безкраен списък от имена. Всички тези най-добри хора на дореволюционна Русия сякаш невидимо присъстваха на тази литургия, събрани около храма заедно с нас…

Спомняйки си това и гледайки списъка на първите преподаватели на Богословския факултет в София, мисля че се превръща в неприятна традиция за Русия периодично да дава на целия свят това, от което тя самата не се нуждае. Съдейки по миналогодишното масово „изселване“, през последните сто години тя отново е натрупала нещо, което безболезнено може да сподели. Мисля, че това се нарича също „отрицателна селекция“.

Това е рядка снимка от 1928 г., на която са първите преподаватели на Софийския богословски факултет в Софийския университет. Третият на първия ред, до митрополита, е професор Николай Глубоковски. Вторият отдясно в същия ред с кръст на георгиевска лента е отец Георгий Шавелски, последният протопрезвитер на руската армия и флот, автор на книгата „Руската православна църква преди революцията“. Зад него, последният на снимката, вероятно е Михаил Поснов. Снимката беше любезно споделена от Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет.

На първия ред вляво (със светлите дрехи) е основателят на катедрата по Нравствено богословие проф. Ганчо Пашев (бел. ред.).

Posted in Беседи на о. Йоан Бурдин, Памет, Публицистика

Вижте още: