Меню Затваряне

Моите спомени за дядо Неофит

Маргарита Генчева

Маргарита Генчева

Срещнах Негово Светейшество два пъти. Единият път – когато дойде в Кремиковския манастир по време на летен лагер. Това беше и последната година в живота на дядо Добри.

Цялото посещение на патриарха беше свързано с много вълнение и от страна на нас, децата на лагера.

На св. Литургия храмът беше пълен, защото и хората в Кремиковци дойдоха да присъстват на службата, оглавявана от дядо Неофит. Там прегърбен стоеше и дядо Добри. Старичък човек, леко приведен, когото успях да видя само в гръб. На следващата година разбрахме, че е починал.

След края на службата лагерниците и учителите си направихме обща снимка с патриарх Неофит, която стои и до днес в архивите на страницата на манастира.

Бих казала, че ние, децата, проявихме нетърпение. След службата искахме веднага да ядем. А дядо Неофит реагира благо и с разбиране. Тази среща ще остане завинаги в спомените ми. Дотогава бях виждала патриарха само по телевизията.

Годините се занизаха една след друга. Дойде пандемията. Спомням си как той призова да спазваме препоръките на здравните власти. Нещо, което много от нас разбраха по трудния начин след загубата на близки хора от вируса.

Дядо Неофит беше човек, който успя да остане докрай все така благ и тактичен, въпреки цялото обкръжаващо го лицемерие. Ще липсва на всички ни!

В последните години го виждахме рядко в публичното пространство. Пазеха го особено по време на пандемията.

За втори път го видях на миналия Велики четвъртък, когато бях част от една кампания за боядисване на великденски яйца на площада пред „Св. Неделя“. Патриархът излезе след края на службата и благослови събралите се деца, а те на свой му поднесоха кошничка с боядисани яйца за празника.

Проповедите му бяха христоцентрични. И това правеше впечатление! Посланието му към вярващите беше да се върнат към Христос, да търсят Неговия мир и да имат дела на любов и милосърдие. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35). Мисля, че нашият патриарх на дело и със слово осъществи в своя живот тези думи на Спасителя.

Зарадва ме последното обръщение, прочетено от негово име, на 6 януари т.г., в което присъства ясно изразена антивоенна позиция. В един коментар това послание окачествиха като „думи на омразата“. Не разбрах защо.

Загубихме нашия патриарх! В последните години началото на Великия пост винаги съвпада със сътресения в световен мащаб, войни и други изпитания, а тази година началото на дългия път към Пасхата и Възкресението на Христос съвпада с кончината на дядо Неофит.

Вярвам, че ще извървим този дълъг път и заедно с него ще посрещнем Празника на празниците, защото „Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38), а Църквата е Една, макар земната ѝ част да боледува.

Бог да прости Българския патриарх! Да не забравяме, че след смъртта ще последва и Възкресение! „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин“1.

–––––

  1. 11 и 12 член на Символа на вярата ↩︎
Posted in За вярата и съвремието

Вижте още: