„Моите тайни са за Мене и за Моите”

Еп. Атанасий (Йевтич)

Литургията – и това е нейното чудесно дело – е да­дена да обхване целия свят и да го доведе до общност­та на Божието семейство, но в ядрото си тя е само за църковните хора, само за онези, които са вече члено­ве на Църквата, и затова оглашените, подготвяните за Кръщение, в дадения момент са отпращани от храма: „Оглашени, излезте”, защото вече не трябва да остават тук. Свети Симеон Нови Богослов обръща внимание (чак в ХІ век) на едно от изреченията на Христос, което не е записано в Евангелията (а такива има няколко, за­писани в Деяния на светите апостоли, това са т.нар. Христови слова (λόγια), които са помнени или устно пренесени като Христови) и което гласи: „Моите тайни са за Мене и за Моите” – това е слово на Господа, което е оста­нало устно.

Тук „Моите тайни са за Мене и за Моите” означава: тук на земята Литургията е тайнство на Царството Божие и в него ще влязат тези, които имат достойна одежда, както казва Евангелието (срв. Мат. 22:11), т.е. тези, които са призвани на Вечерята и кои­то са се отзовали, но и които са облечени така, че да могат да участват в Господнята Вечеря.

Тази Вечеря на земята е божествената Литургия и затова Литурги­ята е последният знак, върховното значение на наша­та принадлежност към Христа, към Неговата Църк­ва, към Неговата общност, към Неговото братство и семейство, към Неговото Тяло и стадо, към Неговия дом, в който Той е Основата, а вярващите са живите камъни, съградени върху Него; те са като присадки на Него – питомната Маслина, като присадени пръчки на Него – Лозата. Различни са евангелските образи на Църквата, т.е. на отношенията на верните с Христос, и тази реалност на близост, на интимност, на едине­ние се проявява от светата Литургия, като върхова точка, център, сърце на Църквата.

За римокатолиците Литургията е средство за при­общаване към папата, защото тяхното главно един­ство е в папата, в признаването на неговата върховна власт, докато при нас единството е в светата Литургия, всичко останало извира от нея и се влива в нея: служе­нието и признаването на йерархията и на порядъка и на подчинеността на йерархията е само за да можем да се причастим в общението на Литургията. Всичко това е обединено и подчинено на Литургията. Няма по-голям знак и израз на единството от участието и причастието в божествената Евхаристия=Литургия. Затова Литургията е всеобхватна, съборно-католична Тайна и Реалност на Църквата Христова, но тя е това, защото е видим акт, действие, събрание, свещено­действие – на всички нас, кръстените в името на Све­та Троица и събрани около Христос чрез Светия Дух, от Него вдъхновени и с Христос причастявани, и по волята и благоволението пред лицето на Бога Отца. Литургията е видим, жив образ на Тялото Христо­во, на Христовото Домостроителство, на цялото Му дело, което Той е извършил и върши, което извършва и действа за нас. Литургията е присъствието на Хрис­тос между нас във всички дни до свършека на света (срв. Мат. 28:20). За всичко това прекрасно говори св. Максим Из­поведник в своята „Мистагогия”, за която вече спо­менах, или например малко по-късно св. Николай Кавасила в „Тълкувание на Литургията”.¹Кратко обяснение на лектора: Св. Николай Кавасила е „византийски богослов от ХІV в., който, изглежда, е бил мирянин (чичо му е бил епископ), най-вероятно е бил ми­рянин или монах, макар че, ако се съди от познаването му на светата Литургия, може и да е бил свещенослужител; тогава са се събирали в Солун на кръжоци за духовни, бо­гословски разговори и поучения; това е било по времето на исихазма. Тогава Кавасила намира за удачно да напише „За живота в Христос” и след това „Тълкувание на светата Ли­тургия”, всяко от тях в отделна книга”.

В начало­то на нашия век св. Йоан Кронщадски записвал след Литургия своите благодатни преживявания, своите литургични наблюдения и мисли, своите благодат­ни състояния, а той е бил голям литург. И след мно­го такива не просто тълкувания, а доближавания до самото тайнство, той се опитва да изрази небесно- земното тайнство на Литургията. В наше време отец Александър Шмеман пише чудесната си книга „Евха­ристията”, а разбира се, има и други тълкуватели на светата Литургия. Това, което е важно за всички тях, е, че цялата Литургия е видим жив образ, миналия път казах пред-ставление, но още по-добре и по-точ­но е да се каже тайнство, мистагогия, свещенодействие, Христова Прагматия (св. Ириней), която се развива и се случва пред нас във вид на „пред-ставление”, на драма=действие=събитие на оприсъствяване на тай­ната Христова, не като театрално „представление”, предназначено да се гледа от другите, а за да бъдем въведени в нея ние, които сме и участници, и съслу­жители на тази „драматургия”=светотайнствено, све­тодуховно случване на Христовото Домостроителство на нашето спасение, благодатно богослужебно пред-ставяне, представяне и общение, тук и сега, на Самия Въплътен, Разпнат и Възкръснал Господ, с Неговото Дело и Тяло, с Неговия народ, оприсъствяване на ця­лото Домостроителство на Света Троица, извършено от Христос, със силата на Духа Утешителя. Затова и Хомяков (през ХІХ в.) може да каже, че Църквата раз­бира само този, който разбира Литургията, и къ­дето няма Литургия – няма Църква, няма спасение, нито вечен живот.

Това са факти, които извират от Тайната вече­ря Христова, от Евангелието на Христос, когато Той казва: „Който не се причастява с Моето Тяло и Моя­та Кръв, няма живот в себе си и няма възкресение – няма участие с Мене=в Мене” (срв. Иоан 6:53–54; 13:8). В Посланието до коринтяни (гл. 10–14) апостол Павел казва, че всички, които се причастяват в Евхаристия­та с Хляба и Чашата Христови, са едно и също Тяло Христово: народът, събран на едно място, като Общ­ност, съставена от човеци, които вярват в Христос и са запечатани с Духа на Бога Отца; всички те са „едно тяло, един Дух, един Господ, една Вяра, едно Кръ­щение – един Хляб, едно тяло сме многото, защото всички се причастяваме от Единия Хляб на Живота, Който е слязъл от небето” (срв. Еф. 4:4–5; 1 Кор. 10:16–17; Иоан 6:51).

Това в известен смисъл може да изглежда като символичен образ, но това е богочовешката ре­алност на Църквата на Въплътения Христос, тъй като това Тяло, ние като членове на Тялото Христово, ние, вярващите, се причастяваме с един Хляб, който е Тя­лото Христово, и пием от една Чаша, която е Кръв­та Христова, и така всички ние ставаме едно Тяло Христово и едно Тяло в Христос, ставаме в действи­телност едно с Христос и помежду си, както казва и свидетелства Църквата чрез опита на апостолите и на светите отци. И при това всички оставаме личности, не една, а безброй много личности, защото целта на Бога в Църквата не е деперсонализацията на личност­та, а общността на богообразни личности по образа на Света Троица, където Трите Личности са всички в една жива неразделна Общност и всяка от Тях е пъл­на личност, и отново всичките Три заедно конститу­ират абсолютното единство и съвършенство на едно­то Божество. Следователно Литургията на земята е това – предусещане, предвкусване, предястие, нека така да кажем, на Царството Небесно, тя е Вечерята на Царството Небесно на земята.

—————-

Източник: Йеромонах Атанасий (Йевтич) “Беседи за Литургията”, изд. “Синтагма”, В. Търново, 2015.

Превод от сръбски език: доц. д-р Свилен Тутеков

Публикацията подготви: д-р Димитър Златев

—————–

Книгата е подготвена за печат и издадена от енорията на храм “Св. цар Борис” в гр. Сливен. За контакти и поръчки на страницата Ангелофания от хартия.

• 1
  Кратко обяснение на лектора: Св. Николай Кавасила е „византийски богослов от ХІV в., който, изглежда, е бил мирянин (чичо му е бил епископ), най-вероятно е бил ми­рянин или монах, макар че, ако се съди от познаването му на светата Литургия, може и да е бил свещенослужител; тогава са се събирали в Солун на кръжоци за духовни, бо­гословски разговори и поучения; това е било по времето на исихазма. Тогава Кавасила намира за удачно да напише „За живота в Христос” и след това „Тълкувание на светата Ли­тургия”, всяко от тях в отделна книга”.