Християнство.бг
Игуменът на манастира „Успение на Пресвета Богородица“ в Янковец, йеромонах Спиридон, анатемосва всички, които използват изкуствен интелект, тези, които призовават за ваксинация срещу Covid, и тези, които няма да се подчиняват на царя и които ще се разбунтуват срещу властите и ще призовават за промяна, съобщава Religija.mk.
Този йеромонах е известен със скандалните си действия. Той е бил монах в Лесново, откъдето е избягал, бил е в манастира в Осогово, е сега е в Преспанско-Пелагонската епархия в манастира край Ресен.
Йеромонахът добавил това към анатемизмите на Неделята на Православието, а няколкото вярващи около него повтарят три пъти в хор „Амин“ с „Анатема! Анатема! Анатема!“, както се вижда на видеото в публикацията.
Анатемосването гласи така: „На гонителите на Христовата църква, които убиват свещеници и разрушават Божиите храмове, които измъчват нашите братя и оскверняват родината ни и които под принуда и мъчения ги принуждават да бъдат ваксинирани срещу Covid, нека бъде анатема.“ В хор верните отговарят: Анатема! Анатема! Анатема!
Ако това се превърне в реалност, това би означавало, че освен властите, църквата в Северна Македония ще анатемосва всички лекари и учени, които са говорили за пандемията и опасността от неваксинирането.
Монахът Спиридон посочва изкуствения интелект като опосност, казвайки: „За онези, които призовават демони с магия, поклонение и надежда в изкуствения интелект, нека бъде анатема.“
Другата добавена анатемизма е: „На онези, които не вярват, че светите царе са поставени на трона по Божието провидение и не вярват, че мирният договор не излива Божията благодат върху тях, и които се бунтуват и призовават за промени… Анатема!“ Народът отговаря: Анатема! Анатема! Анатема!“
Така че всички, които не вярват, че управлението е Божие провидение и се осмеляват да изискват промяна… са анатемосани.
Църковен журнал „Логос“ коментира новината по следния начин:
Без да навлизаме в личните намерения, подобна изява отваря един сериозен въпрос: дали този подход служи на Евангелието или отдалечава Църквата от хората? Какво всъщност е анатема?
В православната традиция анатемата не е емоционално осъждане или импровизирано проклятие. Тя е тежка канонична мярка, която Църквата през вековете е използвала внимателно и съборно, най-често срещу явни ереси, които изопачават вярата. Затова и на Неделя Православна се чете текст, който е като свидетелство за историческата борба за истината на вярата, а не като пространство за лични политически или идеологически допълнения. Когато един човек самоволно променя текста, той рискува да превърне църковната служба в лична трибуна.
Особено проблематична е идеята, че използването на изкуствен интелект е нещо, което трябва да бъде анатемосано. Изкуственият интелект не е демон. Технологията сама по себе си не е нито добра, нито зла. Тя е инструмент. Същото важи и за ножа: с него може да се нареже хляб за гладния, но и да се нарани човек. Злото или доброто не е в предмета, а в намеренията на човека. Църквата през историята никога не е осъждала самата технология. Напротив, печатницата, радиото, телевизията и интернетът днес се използват и за разпространение на православното свидетелство. Трудно е да си представим, че милиони хора – студенти, учени, лекари, инженери – които днес използват изкуствен интелект в ежедневната си работа, трябва да бъдат обявени за врагове на вярата.
Същото важи и за медицината. Вярата не е война срещу науката. Православната традиция винаги е почитала лекарите – достатъчно е да си припомним светите безсребърници Козма и Дамян, които са били лекари. Когато медицината се представя като нещо, което трябва да бъде осъждано, се създава впечатление, че вярата и разумът са врагове, а това никога не е било учение на Църквата.
Може би най-голямата опасност от подобни изявления не е в самата анатема, а в последствията. Опасността идва от думи, които отдалечават. Днес младите хора живеят в свят на технологии, наука и информация. Ако Църквата се обръща към тях с език на осъждане и страх, те лесно могат да си помислят, че Църквата не разбира съвременния човек. И тогава вместо мост се изгражда стена.
Затова понякога мъдростта е и в мълчанието. Не е срамно, когато човек не разбира нещо ново. Историята показва, че всяка нова технология първоначално е предизвиквала страх. Но духовната зрялост често означава да се говори внимателно – или понякога да се премълчи, от любов към хората, които трябва да останат в Църквата. Християнството не се разпространява чрез анатеми към цели групи хора. То се разпространява с истина, разум и любов. А именно тези три неща днес са най-необходими.
