Излезе от печат новата монография на доц. д-р Павлин Събев „Иисус и книжниците. История и памет (критика на академичния дискурс)“.
„Тя е посветена на човека Иисус и на книжниците. Не онези, които спореха за съботата, а днешните, които спорят за Сина человечески и искат да видят лицето Му: имало ли Го е, измислени ли са историите за Него, казал ли е всичко онова, което е записано в евангелията?“… Няма историческа задача, която така да разкрива истинската същност на човека, както писането на „Животът на Исус“. Образът е лишен от жизнена сила, освен ако човек не му вдъхне цялата омраза или цялата любов, на която е способен. Колкото по-силна е любовта или колкото по-силна е омразата, толкова по-жизнена е фигурата, която се създава. … Не толкова ненавист към Личността на Исус, колкото към свръхестествения нимб, с който Той всъщност беше заобиколен. Те бяха нетърпеливи да Го представят като истински и обикновен човек, да съблекат от Него блясъка, в който е облечен, и да Го облекат отново с грубите дрехи, в които Той е ходил в Галилея. И омразата им изостри историческата им проницателност…“.
Източник: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“