Маргарита Генчева
„Христос ни даде най-високия морален връх“. Това прочетох на един от плакатите на шествието в подкрепа въвеждането на предмет „Добродетели и религия“ в българското училище.
Отидох като репортер. В обедните часове на 17 май беше необичайно ветровито, затова – студено. Загърнала се в жълто яке, пристигнах на мястото на събитието 15-тина минути по-рано. Сигурно на мнозина съм изглеждала като поредния запален ентусиаст, който ще защитава задължителната религия в училище.
Шествието се провежда в напрегната за страната обстановка. Наземният транспорт в столицата като цяло не работи. Водачите на градските автобуси стачкуват. Два дни по-рано се е провело шествие в подкрепа на „светското образование“. Лозунгите на него в голяма степен са атеистични по своя дух.
„Нашите“ плакати обаче са не по-малко достойни за оплакване. Шествието в подкрепа на новия предмет протече като „православна“ манифестация. Буламач. Компот от пиар на самия предмет, барабани, фанфари и православни възкресни песнопения.
Когато чух любимите си песнопения за Възкресение Христово, ми се сви сърцето. Това ли е мястото и времето? И без това градусът на общественото напрежение по темата е достатъчно висок.
Интервюирах няколко човека (Какво разказаха участниците в шествието в подкрепа на изучаването на религия в училище • OffNews). После говори патриархът. Произнесе реч, която не си спомням особено добре. Беше в подкрепа на събитието, разбира се. Митрополит Гавриил взе микрофона и разказваше за своя опит от религиозното обучение в Ловчанска епархия. Словото му започна ярко, но не си спомням как завърши.
Четирима митрополити и няколко епископи поведоха шествието. От тонколоните до входа на храм-паметник „Св. Александър Невски“ отново звучаха пасхални песнопения. На този фон забиха и барабаните. Хората с плакатите, знамената, хоругвите и иконите потеглиха.
„Това ли е Църквата?“, запитах се тъжно аз. Ами, поне не е това моят опит. Църквата е в тайнствената благодатна сърдечна промяна, с която Христос действа в сърцето ни. В Чашата с тихата огнена радост. В моментите, когато в ъгъла на храма ти изповядваш тихо пред Христос греховете си, а свещеникът те покрива с епитрахил. Вече си у дома. Завърнал си се като блудния син вкъщи при Бога.
Та в тази грандиозна манифестация ли е християнството? Това ли е Църквата? Две различни вселени, които някак просто не мога да съчетая в ума си.
Най-големите чудеса на вярата се случват в тихата скришна стаичка на сърцето. Какво общо имат барабаните или речта на пиарката с това?
Надписът, с който започнах, също ме порази. „Христос ни даде най-високия морален връх“, казва той. Плаката държаха няколко момчета.
Морал ли ни даде Спасителят? Не ни ли даде Себе си? Заради морал ли Го следвате вие, бих ги попитала искрено и без лукавство? Моралът ли победи смъртта и греха? Или Христос?
Мнозина са донесли на света нравствени учения, но само Господ Иисус е Този, който ще те прегърне, когато всички са те оставили. Ще те утеши, ще ти прости, ще те зарадва с непомръкваща радост. Ще те възкреси за вечен живот. С Него. В Неговата любов.
Християнството не е морал. Нито Христос ни даде „най-високия морален връх“. Господ ни даде Самия Себе си.
Но това тази манифестация, разбира се, не може да обхване. А на мен ми беше студено: и физически, и всякак. Топлината и милостта са в Христовата прегръдка. Манифестацията, подкрепена от няколко митрополити, лъхаше на грандиозност и студ, на фарисейска правота.
—————
Заглавно изображение: Весела Игнатова, Софийска митрополия
