Християнство.бг
Руска атака срещу Вселенския патриарх Вартоломей I беше изразена в официално изявление на Службата за външно разузнаване на Русия от 31 март 2026 г., и представлява не просто поредна критика, а целенасочена и ескалираща кампания срещу Вселенската патриаршия. Това е втори пореден удар в рамките на кратък период, при това в особено чувствителен момент за православния свят след кончината на Грузинския патриарх Илия II.
Тонът на изявлението е изключително остър и необичаен дори за досегашната реторика на Москва. В него Вселенският патриарх е обвинен, че „вероломно“ разрушава единството на православието, че действа по логиката „разделяй и владей“, че проявява „властолюбие“ и дори е наречен „константинонполският разколник“. Твърди се още, че той се опитва да подчини Грузинската православна църква и да наложи свои кандидати за патриаршеския престол.
В тази линия на обвинения руските служби стигат още по-далеч, като конкретизират предполагаемите „планове“ на патриарх Вартоломей и така издават страховете си. Според СВР той се стреми да издигне на овакантения престол в Грузия фигура, на която може да разчита, като дори посочва имена — митрополит Авраам (Гармели) и митрополит Григорий (Бербичашвили). В изявлението се твърди, че те били представяни пред неговото обкръжение като най-подходящи изпълнители на неговата воля. Тези твърдения обаче звучат още по-несъстоятелно на фона на реалните факти — единият от посочените архиереи не отговаря на каноничните изисквания за избор – Авраам (Гармели) е над изискуемата възраст за избор, а другият изобщо не фигурира сред обсъжданите кандидати в самата грузинска църковна среда.
Всъщност тази атака трябва да се разглежда в по-широк контекст. Москва трудно прикрива неудобството си от факта, че след прекъсването на евхаристийното общение с Вселенската патриаршия, патриарх Кирил не присъства на погребението на патриарх Илия II. Именно Вселенският патриарх оглави опелото и съслужи с останалите предстоятели и архиереи, което ясно показа реалното място на Константинопол в православния свят.
В този смисъл реакцията на руското разузнаване изглежда като опит да се компенсира загубен символен и църковно-дипломатически „фронт“. Вместо присъствие — информационна атака и обвинения.
Особено показателно е, че в изявлението на СВР се прави позоваване на канони, включително на правилата на Втория вселенски събор, докато самият акт на намеса на държавна разузнавателна служба в църковни въпроси представлява грубо нарушаване на границите между държава и Църква.
Така на практика се получава парадокс: обвинения в намеса се отправят именно чрез инструмент на държавната власт, което само по себе си е форма на пряка и тежка намеса в делата на Църквата.
Наблюдателите трудно могат да подминат факта, че подобна риторика се вписва в по-широката линия на конфронтация между Руската православна църква и Вселенската патриаршия, особено след Томоса за автокефалия на ПЦУ. Настоящият случай обаче показва ново равнище – включване на държавни разузнавателни структури в открито говорене по вътрешноцърковни теми.
В крайна сметка, зад шумната реторика и тежките обвинения прозира не толкова реална заплаха, колкото страх от загубата на Грузинската църква, за която Москва винаги е смятала, че е в нейния властови „ареал“. А най-вероятната причина за такива груби нападки са загубата на влияние сред грузинците след проявеното пред целия свят уважение и братолюбието, което показаха грузинските архиереи към Вселенския патриарх Вартоломей.
Особено болезнено е всичко това и на фона почестите, които му оказа Френската академия в Париж вчера – 30 март, като го прие за свой член и срещата му с френския президент Макрон.
Москва губи на всички фронтове. Включително и на църковния.
