Ренета Трифонова
Сайтът на Московската градска епархия съобщава, че днес Епархийският съд е взел решение за лишаване от сан на прогодякон Андрей Кураев.
Причината за това са обидните квалификации, които отец Андрей е написал срещу прот. Александър Агейкин, когато той почина от коронавирусна инфекция през пролетта. Оказва се, обаче, че има и други мотиви:
„Съдът установи признаци на богохулство срещу Църквата в изявленията на протодякон Андрей Кураев. Решението на съда се позовава и на признаци на клеветническа дейност на протодякон Андрей Кураев, по-специално на обвинения към Руската православна църква в „организиране на разкол“.
Съдът заяви, че Кураев не е променил характера на дейността си след предупрежденията от епархийския изповедник прот. Георги Бриев и членовете на дисциплинарната комисия през 2015 г.
В съответствие с Правилника за църковния съд протодякон Андрей Кураев е бил призоваван три пъти по предписания начин. Само в един случай обаче отказът му да дойде да участва в срещата е признат за основателна причина (здравословно състояние).
В отговор на четвъртата покана за съдебното заседание, планирано за 29 декември 2020 г., на 25 декември Кураев изпрати имейл със следното съдържание: „Искрено ви моля да отложите заседанието до януари, тъй като Москва е в задръствания в новогодишната нощ и е опасно заради пандемията“. Сутринта на 29 декември протодякон Андрей Кураев изпраща писмо до председателя на епархийския съд, в което обявява отказа си да се яви на църковен съд.
Предвид отказа да присъства на събранието, църковният съд намери за разумно да разгледа делото задочно.
Решението за сваляне на сана на протодиякон Андрей Кураев ще влезе в сила, ако бъде одобрено от управляващия Московски епископ – Патриархът на Москва и цяла Русия, а преди това може да бъде обжалвано в установения срок“.
Ето и някои от причините, поради които о. Андрей е отказал да се яви в съда:
„В продължение на четиридесет дни молих да се запозная с обвиненията, въз основа на които ме водят пред църковния съд. Не мога да приема позоваването на факта, че те са „изложени в указа на патриарха“, а в това постановление откривам неизяснената формулировка „предишни актове, по отношение на които е имало жалби срещу мен“.
Незнаейки кои от „предишните ми дела“ ще бъдат предмет на съдебен контрол, нито кои конкретни норми на църковното право се разглеждат от прокуратурата (= патриарх = съд), не мога да се подготвя за покаяние или защита. Съдът разполага с 8 месеца, за да подготви обвинението (от датата на постановлението на 29 април до днешния 29 декември). Не ми беше дадена нито минута и нито един документ. Първоначално разглеждах тази неяснота в обвинението като обикновен протоколен пропуск.
Но след това придворният секретар прот. Александър Миронов обясни, че молбата ми за достъп до материалите на обвинението е разгледана от съда и е взето решение за отхвърлянето й. Също така бях информиран за отказа на досъдебното заседание с представител на съда (= обвинението) и за невъзможността за „досъдебно помирение“.
Обяснено ми беше също, че не мога да дойда в съда с адвокат или експерт в областта на църковното право, действащ на моя страна, не мога да поканя свидетели, а също така не мога да използвам телефон, интернет, компютър, тоест ще ми бъде отказан достъп до бази данни. Това означава, че няма да мога да проверя дори определени думи, които ми се приписват (ако те ще бъдат обсъдени на процеса), контекста им и моите собствени изяснения на тяхното значение по време на дискусия в социалните мрежи. Освен това не мога да обясня въз основа на какво точно съм казал тези думи. Не мога бързо да намеря исторически, църковни и патристични прецеденти. Няма да мога да изясня тълкуването на някои канони, цитирани от обвинението (= съда).
Всички тези откази бяха мотивирани от факта, че „разглеждането на делата в църковния съд е приключено“ (Регламент за църковния съд на Руската православна църква, член 5).
Обвинението обаче не може да бъде закрито за самия обвиняем. Още по-странно е, че предмет на обвинението са най-вероятно думите, които съм изрекъл публично.
Укриването на същността на обвинението от обвиняемия до самото начало на процеса не само не е предписано нито от каноните на църквата, нито от съвременните църковни разпоредби (включително „Правилника за църковния съд на Руската православна църква“), но и пряко противоречи на църковната и съдебна практика на Руската църква през 19 и началото на 20 век.
Предреволюционната „Харта на духовните консистории“ предписва: „На обвиняемите и на участващите в делото се предоставя това, което е направено на мястото на изследването, чете се, подписва се на листа и се обяснява в подписа дали се доволни от разследването, дали са недоволни, от какво точно“. (Раздел III. Епархийски съд. Глава I. Отделът на Епархийския съд. Член 161 )
***
Наказателно-процесуалният кодекс на Руската федерация (чл. 247) строго забранява провеждането на съдебен процес без обвиняемия и защитника. От друга страна, гражданският кодекс не познава нито един „обвиняем“; има само „страни“, една от които е „ответникът“.
Отново четем „Регламент за църковния съд на Руската православна църква“:
„Ако обвиняемият не се яви на заседанието за трети път, църковният съд ще разгледа делото в отсъствието на обвиняемия“.
Тоест, неявяването тук също просто не се превръща в пречка за разглеждане на предварително образувано дело, но не се превръща в нова точка на обвинение.
В средновековната интерпретация на Валсамон 74-ият апостолски канон изглежда подобен: „обаче ако той не се яви на съда, тогава трябва да бъде съден с една страна (тоест обвиняващата) и може да бъде низвергнат“.
Изразът „може да се низвергне“ съвсем не е същият като „трябва да се низвергне“.
Но като цяло в днешните църковните кулоари се смята, че трикратното отхвърляне на призовка за съд е канонично нарушение, само по себе си заслужаващо отнемане на сан. Те казват, че съдът може дори да не започне да разглежда предишните обвинения по същество.
В същото време се използва руски превод от същия Валсамон: „обвиненият епископ трябва да бъде призован в съда с три законни призовки, а след това трябва да бъде осъден за неподчинение“.
Това обаче не е нищо повече от капризите на руския превод, който не разпознава техническия термин. „Да осъдим за неподчинение” – Και ούτως εξ απειθείας καταδικάζεσθαι – това е същото „изречение за контумация”, гръцки препис от термина на римското право. Латинският текст на Balsamon съдържа et ita propter contumacem judnariri. (виж тук )
В съвременното гръцко право контумацията е απειθεία (неподслушание).
Така че нито канонът, нито тълкуването му от Валсамон съдържат правило, което наказва неявяването в съда.
***
„От горните данни (плюс от неофициалните ми контакти с някои членове на съда), ясно следва, че ме призовават в съда не за да мога да участвам в разследването на същността и аргументите на обвинението, не за съдебни дела, а просто за изслушване или на вече подготвена присъда, или на ултиматум. И ако мислите, че според вашия сценарий по време на процеса аз ще стоя само като пасивно мълчалива и слушаща страна, тогава не е нужно да ви притеснявам с личното си присъствие и да се намесвам в послушанието, което ви е възложено.
Затова не считам за възможно да дойда на сесията ви. Въпреки това, с готовност (и не за първи път) ще се обясня с единствения огласен пункт на обвинението.
Той се състои в „публична обида на паметта на ректора на Богоявленската катедрала в Москва протойерей Александър Агейкин, който почина от коронавирусна инфекция, в деня на смъртта си, въпреки дълбоката скръб на съпругата му, децата и многобройните енориаши на Богоявленската катедрала“.
Очевидно става въпрос за тази моя записка от дневника ми:
„Първата смърт сред московските духовници. В болницата в Лапино умря протойерей Александър Агейкин, предстоятел на Елоховския катедрален храм. В моята памет този под-допротопрезвитер ще остане като тъп кариерист, напавил кариера в сферата VIP услугата. („Под-протопресвитер“: за да разберете това, трябва да знаете, че в продължение на половин век ректорът на катедралата в Елоховки беше единственият „протопресвитер“ в Руската православна църква. Агейкин беше първият, който прие там предстоятелство, без да успее да получи тази титла за нещо друго, а само за незначителните реформи на патриарх Кирил).
Това е мой личен дневник (а не СМИ и не заявление за СМИ. Това е изповедална форма – „в моята памет“. Много жалко, че у мен е останал такъв спомен, такова мнение за човека, който преди 15 години дори беше модератор в моя форум. И това мое мнение не е ново, нито тайно – както и неговите оскърбителни изказвания по мой адрес. Защо трябва да променям своето мнение, просто заради факта на кончината на субекта на речта и да лъжа, тоест да говоря не това, което мисля в деня на неговата смърт?
Не съм съгласен с афоризма „за мъртвите или добро, или нищо“.
Цялото писмо на отец Андрей Кураев можете да видите изложено в неговия личен блог.
