Християнство.бг
Оргията в московския клуб „Мутабор“ и последвалият опит на собственика да се откупи от преследвания с мощи на св. Николай отвориха църковната „Кутия на Пандора“.
На бял свят излезе неприятната тема за търговията с реликви и тяхната автентичност (може да се намерят в eBay, Christie’s и в електронните платформи за търговия с християнски реликви и сертификати. Между другото, Католическата църква строго забранява тази дейност).
Сега Ватикана започва вътрешно разследване и италианската полиция е нетърпелива да разговаря с дякона, който е отговарял за съхраняването на мощите на св. Николай и е издавал, или не е издавал, сертификат за тяхната автентичност (тук).
Това никак не е изненадващо. Продажбата и дори пренасянето на почитани реликви без съгласието на официалните структури на Ватикана води до отлъчване (съгласно член 1190 от Кодекса на каноничното право на Католическата църква) и възможност за задействане на наказателно преследване.
Но нещо друго е интересно. Директорът на центъра за изследване на православните светини на Санкт-Петербургската митрополия Михаил Артеев каза в интервю преди пет години, че повечето от реликвите, които идват в Русия от чужбина, са фалшификати: парчета старо дърво, кости на неизвестни хора и т.н.
В Италия, Германия и Гърция има цели работилници, които произвеждат подобни „светини“. За тяхно щастие има достатъчно търсене. Известен гръцки дякон, например, преди време продаде четири куфара със стари кости, изкопани от някакво гробище в Русия (той получи ефективна присъда и влезе в затвора, когато тази измама беше разкрита).
Доколкото разбирам, това, което идва при нас от чужбина по официален път, е повече или по-малко контролирано: неслучайно историята с мощите на св. Николай получи публичност толкова бързо.
Но в Русия има достатъчен брой реликви, които са внесени частно или са дошли тук отдавна. Колко внимателно е проверена тяхната автентичност?
След Втория ватикански събор в средата на ΧΧ век е създадена комисия, която в рамките на десет години проверява автентичността на всички реликви и мощи, съхранявани в манастирите и храмовете на Католическата църква.
Уви, не съм чувал такова мащабно изследване да е правено от Православната църква (имаше подобен указ на патриарх Тихон, когато болшевиките започнаха да откриват боклуци в раките вместо мощи, но той се отнасяше само за цялостно нетленните светци).
Всеки православен храм пази антиминс, в който има частица от мощи, голяма приблизително колкото нокът. Като се има предвид, че Руската църква има 41 хиляди църкви и други места, където се служи литургия, броят на необходимите мощи изглежда доста внушителен.
Антиминсите идват централно от Патриаршията, но никога не съм виждал или чувал към тях да има удостоверение за автентичност. Чудя се дали зашитите в тях свети мощи са подложени на сериозна проверка за автентичност?
Въпросът никак не е напразен, ако си спомним „тихия скандал“, когато патриарх Алексий през 1998 г. се поклони на тялото на неизвестен престъпник, което беше представено като „мощи“ на св. Александър Свирски (Мусин А. Е. Древността на църквата в съвременността Русия, 2010. С. 406 -408).
Или „историческият инцидент“, когато тялото на княз Дмитрий Шемяка, спечелил си слава сред съвременниците като безскрупулен и нечестен човек (спомняте ли си израза „шемякин съд“?), е било почитано 300 години като мощи на брата на Александър Невски, блаженият княз Фьодор.
Гореспоменатото изследване на Александър Мусин, доктор на историческите науки и извънщатен дякон на Руската православна църква, показва, че този проблем не е решен.
„Култът към светите мощи” се е превърнал в сериозен бизнес и затова дори извършените експертизи често се провалят или се бавят с десетилетия, поради ниската квалификация на експертите.
„Култът към мощите в Русия придобива грозни форми“, пише Александър Мусин. Те дори биват крадени (понякога директно от гробището, както тленните останки на новоканонизирания архимандрит Георгий Лавров бяха откраднати от монасите на Даниловския манастир през октомври 2000 г.).
Мощите се купуват и продават. Подаряват се. Прехвърлят се на държавни институции „за оптимизиране на работата“ (така през 2006 г. мощите на св. Макарий Желтоводски от местния Печерски манастир бяха прехвърлени в Нижнегородската академия на Министерството на вътрешните работи, за да бъде „укрепена тя не само физически, но и духовно”). [Наскоро имаше подобен случай и у нас – бел. прев.]
С реликвите се занимават президентската администрация и Общността на ветераните от военното разузнаване. Изпращат ги на „турнета“ из градове и села като поп звезди.
Това, което трябва да служи като доказателство за автентичността на Въплъщението и гаранция за предстоящото всеобщо възкресение – новото раждане на християните във вечния живот, където Бог ще бъде „всичко във всички“, се превръща в удобен инструмент за решаване на разнообразни светски проблеми. Проблеми, които са много далеч както от Бога, така и от вечността.
Тази малка случка в клуб „Мутабор“ (лат. „промяна, преобразуване“) в Москва за кратко разкри малко връхче от огромен айсберг, който, разбира се, няма да остане дълго на повърхността и с общите усилия на всички заинтересовани страни, отново ще потъне там, откъдето е изплувал.
–––––
Превод: архим. Никанор (Мишков)
Източник: Лична страница на о. Йоан Бурдин
