Християнство.бг
Свещ. Ивайло Борисов
„Самата музика, особено класическата, е създавана и от вярващи хора, и изразява чувствата, които се раждат в човешкото сърце. Някои от тях се насочени и към Бога.“
Браницки епископ Йоан[1]
Всеки, познаващ поне отчасти историята на европейската музика, няма да отрече, че много от великите музикални произведения са създадени в християнски контекст.
Без оптиката на християнството в по-голямата си част културата, родена през последните две хилядолетия, не би могла да бъде правилно осмислена и разбрана.
До, ре, ми …. Всеки е чувал слоговите наименования на тоновете, обслужващи и до днес цялата съществуваща музика. А знаете ли, че те са дело на един бенедиктински монах? Точно така, говорим за починалия в средата на 11 в. Гвидо д’Арецо.
Ами личността на Йохан Себастиан Бах? Извинете, но цялото творчество на този музикален гигант е белязано от вярата му в Бог. Достатъчно е да споменем само, че той е надписвал партитурите си с изрази като „Иисусе, помогни“ или „Само на Бога слава“. Вярващ е бил и съвременникът на Бах Георг Фридрих Хендел, чиято хорова част „Алилуя“ (връх в ораторията му „Месия“) и до днес кара сърцата ни да се вълнуват.
В Италия, по времето на Бах и Хендел, твори един чуден композитор, който е бил и свещеник. Заради огнения цвят на косите му са го наричали „рижия абат“[2]. Той ни е оставил едни от най-красивите цигулкови концерти, придобили масова популярност, т.нар. „Четири годишни времена“.
Какво е положението с всеизвестните виенски класици? Разбира се, без тях музиката наистина би се „сгромолясала“. Хайдн, Моцарт[3] и Бетовен са били вярващи хора – едни от първите учители на Моцарт и Бетовен са духовници – оставили ни свои произведения, които не бихме могли да разберем извън гледната точка на християнската вяра. Например, Хайдн създава произведение „Седемте последни слова на Спасителя на кръста“, Бетовен е автор на оратория, наречена „Христос на Елеонската планина“, а за Реквиема на Моцарт, смятам, че няма нужда и да повдигаме въпрос.
Какво е положението през изминалия 20 в.? През 1915 г. прочутият руски композитор Сергей Рахманинов създава творбата си за смесен хор, озаглавена „Всенощно бдение“, в която са съчетани древни руски напеви с мелодии, създадени от композитора в духа на старото църковно пеене. Уви, през тоталитарните години в родината на композитора това произведение е било забранено.
Трябва да отбележим, че един от най-изпълняваните съвременни композитори е православен християнин. Това е 90-годишният естонец Арво Пярт. Автор на редица произведения с религиозни текстове, Пярт е бил в общение с духовния старец св. Софроний Сахаров, в чест на когото композиторът е създал творбата си „Силуанска песен“[4].
Ако желаем да бъдем честни, трябва да признаем, че дадено музикално произведение може и да не е пряко ангажирано с вярата, но благодарение на композиторския стремеж към Истината, то пак би могло да доведе слушащия до Христос, Който е въплътената Истина (Иоан. 14:6).
От историята на музиката са известни творци, които посредством изкуството си са общували с Бог и ближните си. Такава например е великата руска пианистка от 20 в. Мария Юдина, която, освен че излизала да свири с кръст върху гърдите (което за атеистичните години, през които е живяла, не е било шега работа), е казвала, че е единствената, работеща на пианото с Евангелието в ръка.
Днес е доста нашумяло името на монаха Авел, роден в Санкт Петербург, който изнася концерти с класическа музика (тази година той отново бе у нас). За изпълненията си монахът споделя, че когато хората слушат музиката му, не казват: „слава на Авел“, а „слава Богу“.
В Евангелието според Марк (9 гл.) има епизод, в който св. апостол Йоан Богослов казва на Спасителя Христос, че са видели човек, изгонващ бесове в Негово име, но му забранили, тъй като не бил част от „апостолския кръг“. Тогава Господ изрекъл знаменателните слова: „Който не е против вас, той е за вас.“ (Марк. 9:40). Макар да не е пряко обвързано с разпространението на вярата в Христос, музикалното изкуство също може да води слушателите си към Бога.
[1] Из интервю на еп. Йоан по повод концерта на монах Авел в зала „България“, състоял се на 13 януари 2026 г.
[2] Борисов, И. Композиторът-свещеник – 340 години от рождението на Антонио Вивалди, www.pravoslavie.bg, 04.03.2018 г.
[3] Борисов, И. В рая ли е Моцарт?, Портал Култура, 05.12.2022 г.
[4] Арнаудов, Г. „Силуанска песен“ от Арво Пярт, Портал Култура, 20.02.2018 г.
