Ренета Трифонова
Вечната мечта на човечеството
Хората търсят мъдрост. Това е хубаво, мъдрото слово помага в беда. Думите на мъдреца звучат странно, неразбираемо, и тяхното значение се проявява твърде тихо, както тревата през пролетта се появява през замръзналата земя. Нужно е много търпение, за да се постигне разбиране.
Някои мъдреци са в състояние веднага да изложат истината като на длан, за да я видим. С такава удивителна мъдрост е просиял монахът Силуан. Чиста мъдрост, украсена от скъпоценна простота и несъмнено свидетелство.
Монах Силуан си водил килийни записки, които не са много. След неговата кончина те видяха бял свят благодарение на старанието на упорития и благороден ученик на Силуан.
Почти всички тези записки са за християнския живот. Водени са не къде да е, а на Атон. За какво е размислял старецът Силуан в уединение и сред братята? Той отишъл на Атон, за да извършва своя подвиг сред сонм от монаси. Някои от тях достигнали святост, други и там не намерили най-важното…
Работата (делание) на монасите на знаменитата монашеска планина е разнообразна. В манастирите има за всеки послушание: самият Силуан, например, бил иконом. В превод на съвременен език: той се занимавал с организационно-домакинска работа – това е външно делание. И за вътрешното делание не забравял. В какво се състояло то?
Не може да се опише с една дума. Отчасти вътрешното делание на старец Силуан се състояло в запазване на ума от помислите.
Има у хората такива помисли, такива мисли, които пречат на спасението. Понякога греховните помисли не са лесни за разпознаване и не е лесно да се отървеш от тях.
Не е леко, но трябва. Ето защо монасите толкова се грижат за чистотата на мислите, не само за чистотата на извършените дела и за изречените думи. Монахът Силуан е оставил предупредителна бележка за помислите, която ще цитирам:
„Помни двата помисъла и се бой от тях. Единият казва: ти си светец, а другият: ти няма да се спасиш. Тези помисли са от врага и в тях няма истина. Но ти мисли така: аз съм велик грешник, но Господ е милостив, Той много обича хората и ще ми прости греховете“.
В този опит Силуан изразил мъдростта си.
Гордост и униние
Представете си следната картина: един монах живее години наред на Света гора, изпълнява послушания, моли се на службата в храма, след това дълго в килията, не си дояжда, не си доспива. Някак влиза в него помисъла: “Ти си светец!“ В уречения час идва това време, след каквото и да е добро и благочестиво дело.
Помисълът прошепва тихо и убедително:
„Ти дойде тук, за да докоснеш светините. Радвай се, твоите трудове не бяха безплодни. Ти си монах, докоснал се до това съкровище, светините на Атон те направиха светец“. Това е помисъл на завоалираната гордост. Монахът решително ще противоречи: „Не. Аз съм голям грешник, но милостивият Господ ще прости греховете ми”.
Монасите понякога биват нападани от съвсем различна посока. Греховният помисъл на унинието надава глас: „Ти дойде на Атон, за да се докоснеш до светините. Прие постриг, дълги години се стараеше за спасението на душата си, но както и преди, не чувстваш светостта. Тя е тук, живееш сред светините, но ти така и не я придоби. И, признай си, никога няма да я придобиеш. Поради твоята греховност Господ ти затвори пътя към небето”.
Монахът отговаря с покаяние и се моли: „Аз съм голям грешник. Милостиви Господи, Ти, Който обичаш хората, прости моите грехове”. Старец Силуан мъдро разсъждава за помислите и избягва двете крайности: нездравият оптимизъм и нездравият песимизъм. Избягва действието на две коренно коварни страсти – гордостта и унинието. Какви прости слова има Силуан и колко удивителна е мъдростта в тях!
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Правмир
