Меню Затваряне

Архим. Кирил (Говорун): “Мълчанието също е престъпление”

Архим. Кирил (Говорун)

Архим. Кирил (Говорун) – православен свещенослужител, публицист, е бил клирик на Московската патриаршия на Руската православна църква, а в миналото и на Украинската православна църква. Патриарх Кирил, по думите на самия архимандрит, е бил негов наставник – при пострига в монашество името му е дадено в негова чест. Архим. Кирил също така е работил в началото при бъдещия патриарх в Отдела за външноцърковни връзки (ОВЦВ) на Московската патриаршия. През 2012 г. не е могъл да се съгласи с политиката на Руската църква, която по неговите думи още тогава е прокарвала доктрината за „Руския свят“, и подава молба за напускане. След влизането на Русия в Украйна, неведнъж е излизал с критични мнения срещу руските власти, стана също и съавтор на Декларацията за „Руския свят“, в която се говори за недопустимостта на позицията на Руската църква. РПЦ днес действително не изказва своя позиция за войната, а самият патриарх Кирил в своите заявления като цяло оправдава военните действия. Екипът на “Медуза” разговаря с архим. Кирил за войната и как тя е свързана с Църквата.

– Кое ви накара да подпишете изявлението за „Руския свят“?

– Аз съм един от съавторите на това изявление. В него са изложени тезисите, които аз застъпвам повече от 10 години. Навремето бях свидетел на това, как се формира тази доктрина на „руския свят“. Предупредих йерархията на Руската православна църква за опасността от нея за църквата и обществото. И когато не ме чуха, бях принуден да подам оставка и да отида в академичните среди. Но дори и занимавайки се с академична дейност, аз продължих да пиша за тази доктрина, да предупреждавам за опасността от нея, имах няколко публикации както в Русия, така и на Запад. За съжаление, прогнозите ми се оказаха верни и стана това, което стана. Надявам се, че глобалното осъзнаване на това, което стои зад тази доктрина, ще бъде разпространено. Надявам се, че тази доктрина ще бъде осъдена на църковно ниво като несъвместима православните традиции. 

– Кой още участваше в написването на тази декларация?

– Боя се, че не мога да ви отговоря, защото нямам съгласието на тези хора. Но те са много авторитетни православни богослови, които работят в различни страни, и те излязоха на единен фронт и в един глас се изказаха за тази доктрина. Важно е също кои подписаха тази декларация, те са действително едни от най-авторитетните изследователи на нашето време – прот. Робърт Арида, Сюзън Ашбрук Харви от САЩ, богословът Йоан Хрисавгис от Австралия и други.

– Ако говорим за идеите, които подхранват войната, каква е тяхната религиозна основа?

– Според мен войната в Украйна вече може да се опише с формула от два компонента – оръжие и идеи. Те заедно доведоха до тази война. Ясно е откъде идват оръжията. Но въпросът е – откъде идват идеите? Тези идеи не са нови, те са се срещали и преди. Това са идеи, които предполагат някаква изключителност, изключителност, която се приписва на тази или онази група. В православието национализмът е широко разпространен – когато изключителността се приписва на етническа група, на някаква национална група. На Константинополския събор през 1872 г. национализмът е осъден като ерес, като неправославно учение. И тази ерес е известна като етнофилетизъм.

Но в случая с „руския свят“ имаме работа с по-широка група хора — вече не етническа група, а това, което в Русия наричат ​​цивилизация. И всъщност това е приписването [на Руската църква] на специална, изключителна историческа роля както в реториката на патриарх Кирил, така и в реториката на руското ръководство, включително Путин. Всичко това съдържа тази изключителност, която има по-широк обхват от етноса, но по същество е същият национализъм. Идеята за изключителност и специална историческа роля е да се защити някакво условно въображаемо пространство на Свещената Русия от пагубното влияние на Запада. Това явление е било в миналото и остава сред много църкви, но на ниво идеи. В случая с Русия към тези идеи бяха добавени оръжия. И получихме война.

Но трябва да кажа, че това не е първият път, когато идеи и оръжия водят до подобни последствия. В началото на ХХ век на Балканите има т. нар. балкански войни, които също до голяма степен се дължат на комбинация от „оръжия и националистически идеи“. Те не бяха толкова опустошителни и катастрофални по последствия, както това, което се случва сега в Украйна, но естеството на конфликтите беше същото.

– Споменахте идеята за изключителност. Какво влияние може да има следването на тази идея върху църквата, държавата, хората?

– Аз самият съм православен, принадлежа към църквата, обичам я, но също така трябва да кажа, че тази традиция може да има и негативни последици. Има православно, ортодоксално тълкуване на християнството – ние се отличаваме с чистотата на вярата от другите християни, които в Православието се наричат ​​еретици.

В християнството винаги се е вярвало, че има ортодоксия и има нещо отвъд тази ортодоксия. Но ние започваме не само да защитаваме нашата традиция, но и да налагаме тази традиция на другите и да се борим с това, което считаме за инославно, неортодоксално, неправославно у другите. И тогава това приема изключително агресивни форми и по-специално подхранва идеята за тази изключителност.

Като цяло идеята за “Руския свят” се състои от много компоненти. От една страна, това е идеята за цивилизационен национализъм, за която говорихме. Тази идея е повлияна и от традицията на славянофилите, ако говорим за генезиса на руската идея за „руския свят“. И това включва и идеите, формулирани в рамките на евразийското движение от началото на ХХ век. Много голямо влияние имаше също и идеята за традиционните ценности, която дори беше залегнала в руското законодателство до неотдавна, доколкото разбирам. (Министерството на културата на Руската федерация спря общественото обсъждане на проекта за Основи на държавната политика за запазване и укрепване на традиционните руски духовно-нравствени ценности. Днес тя няма законодателен орган, бел. на „Медуза“).

Идеята за традиционните ценности също стана част от идеологията на “Руския свят”. Тя се състои в това, че само ние имаме традиционни ценности, останалите са ги предали, занимават се с всякакви неприлични неща. Ние трябва, за да защитим традиционните ценности, да отидем на война, на кръстоносен поход срещу либерализма. И това също стана част от тази военна кампания.

Ортодоксията само за Руската православна църква ли е характерна днес?

В Православието това е доста често срещано явление. Има една идея например за гръцкия свят – елинизъм. Появява се през 19-ти век и също така предлага идеята за изключителност – великата идея за ​​глобалния елинизъм, която трябва да има политически корен. Тоест гръцката държава трябваше да присъства навсякъде, където хората говорят гръцки. Гръцката държава в началото на 20-ти век, след Първата световна война, възприема тази идея и решава да отвоюва териториите си в Мала Азия – да превземе Константинопол, да стигне до Анатолия (Анадола, бел. прев.) и в началото това е имало успех.

И когато турската армия се прегрупира, отблъсква гърците, разрушава всички гръцки селища и изхвърля гърците от Мала Азия, успехът се обръща в катастрофа. И това става катастрофа за гръцката държава, последствията от която гърците преживяват и досега. Опасявам се, че всяка такава „велика“ идея за национална изключителност води до такива последствия.

– Какво правехте на 24 февруари и как разбрахте, че е започнала война?

– Това беше може би най-дългият ден в живота ми. Всичко се разви като на забавен филм, всяка секунда сякаш се превръщаше в час.

Разбрах, че военните действия могат да започнат. По време на избухването на военните действия не исках да напускам Украйна, така че отмених няколко пътувания в чужбина. И когато на 21 февруари беше обявено, че републиките в Донбас са признати, аз си помислих, че всичко това ще свърши, че няма да има война и тръгнах на пътуванията, които предварително бях планирал. Летях [от Киев за Европа] няколко часа преди началото на войната, буквално с една раница, без да мисля, че нещо ще се случи. Войната започна в 5 часа сутринта, в 6 часа семейството ми вече беше напуснало къщата и се насочваше към мястото за евакуация. До момента изоставената ни къща край Киев не е пострадала, но руска ракета е паднала буквално до нея.

– Каква роля играе Руската православна църква в тази война и при формирането на отношението на обществото към нея?

– Не бих говорил за цялата църква, защото в нея е ръководството, но има обикновени хора, а между тях има много градации и различни институции. Познавам много обикновени вярващи в Руската църква – свещеници, епископи, които осъждат войната и тези, които започнаха тази война. И аз много уважавам тези хора и се опитвам да ги подкрепям.

И също така разбирам, че всъщност повечето от членовете на Руската православна църква все още активно или пасивно подкрепят тази война. Ментално те са на страната на агресора и причината за това е обработка, промиване на мозъци с помощта отчасти на идеологията за “руския свят”. Московската патриаршия продължава да подкрепя тази война или като игнорира случващото се, или като пряко или косвено подкрепя агресорите. Както се случи неотдавна на богослужението, когато патриархът връчи иконата на [началника на Националната гвардия Виктор] Золотов, а Золотов козирува и каза, че ще продължат да оказват натиск върху Украйна, доколкото е възможно. Всички тези неща са абсолютно престъпни. И в този смисъл РПЦ, и в случая нейната йерархия, е пряко отговорна за случващото се.

– На 6 март в своята проповед патриарх Кирил каза: „Ние влязохме в борба, която има не физическо, а метафизично значение“. Може ли това да се счита за намек за свещения характер на войната?

– Това е единствената точка в изказванията на патриарх Кирил, с която съм съгласен. Тази война наистина не е просто война за пари, за ресурси, територия, не е просто една от многото войни. Това е война с определено метафизично измерение. Поне така си го представят тези, които започнаха тази война.

Изслушах много внимателно речта на Путин на 21 февруари, в която той представи определена програма и историософия. Той ни описа историческата картина, която имаше в главата си. И тази картина със сигурност не е научна, не е историческа, тази картина е метафизична. Тоест, той има метафизика в главата си. И аз мисля, че тази метафизика е злокачествена, тя е изкривяване и на християнството, и на православието.

Въпреки че Путин се самоопределя като православен, това няма нищо общо с православието. Путин според мен е класически еретик, който изкривява учението, християнството, и това изкривяване доведе до всички тези последствия. В този смисъл ереста е също и метафизическа категория. Затова съм съгласен с патриарха, когато казва, че тук има метафизика.

– Как според вас трябва да се държи РПЦ днес? В изявлението се казва, че официално Руската православна църква не признава факта на руската инвазия в Украйна. Какво показва това?

– Тя показва всичко това със заявленията и мълчанието, които наблюдаваме. Какво трябва да се направи? Това, което отдавна и настойчиво предлагам, е, че когато войната приключи, ще е необходимо да се осъществи процесът, който Западна Европа преживя в резултат на Втората световна война. Процесът на освобождаване от тоталитарната идеология. Това, което трябва да се направи сега както в църквата, така и в руското общество, е радикална, дълбока „депутинизация“.

Доктрината за „Руския свят” е една от формите на „путинизация” на църквата и обществото. Ще трябва да вървим по пътя, по който вървяха обществата в Западна Европа – много радикално преосмисляне. Това трябва да стане преди всичко в рамките на РПЦ. И разбира се, това трябва да следва чисто правни процедури – какъвто беше Нюрнбергският трибунал по това време. Мисля, че тези фигури, включително и тези в църквата, които подкрепяха идеологията на „руския свят“, и които я формулираха и активно съдействаха за войната, трябва да бъдат съдени не само от Бога, но и от човешки съд.

– Доколкото виждаме, патриарх Кирил не пропагандира пряко доктрината за „руския свят“, поне не произнася тази формулировка. В изявлението се казва, че патриархът последователно развива доктрината.

– Да, това е вярно. Доктрината за “руския свят” имаше своя собствена еволюция и тази еволюция продължава. Първоначално беше формулирана в училището на т. нар. „методолози“, свързани с Московския държавен университет през 90-те години. Първоначално това беше една доста либерална доктрина, която твърдеше, че има някаква интелектуално силна периферия, формирала се след разпадането на Съветския съюз в западните страни от тези руснаци, които са отишли да работят там. И сега трябва да върнем този потенциал на руснаците от периферията в центъра, в Русия, за да помогнем на Русия да се развива като нормална демокрация.

След това, в началото на 2000-та година, тази идея беше променена и преобърната. Това се случи под влиянието на Руската църква и тя я преформулира – че не периферията е силна в идеите, а центърът е силен на идеи. Идеите, които се формират в центъра на Русия, включително в църквата, трябва да бъдат разпространени в периферията. И по този начин да включи тази периферия извън Руската федерация в сферата на политическото влияние на Русия.

И тази идеология на руския свят беше използвана от Кремъл през 2014 г. за анексирането на Крим. От 2015 г. църквата престана да артикулира доктрината публично и тя беше „сложена на рафта“. Мислех, че там и ще си лежи, но когато слушах речта на Путин на 21 февруари, разбрах, че тя не е премахната отникъде, извадена е [от рафта] и сега самият Путин стана говорител на тази доктрина. А това, което се случва сега, е доктрината „Руски свят“ 2.

– Ако говорим за целите, защо е необходимо това и защо толкова много се говори за Свята Русия?

– За да придаде някакъв смисъл на случващото се. Не можете просто да изпратите хора да убиват или да умират. Те имат нужда от идея, за да вземат оръжие в ръцете си. Историята на всички войни показва, че нито една война – въпреки че всички войни са водени с някакви прагматични цели – не е била оправдана с изключително прагматична цел. Всяка война имаше своя идея и е била оправдана от нея. Мисля, че без идеологията на „руския свят“ войната не би била възможна, а също и анексирането на Крим, и войната в Донбас.

– Според Вашите думи излиза, че църквата е била в основанието на войната.

– Да. 

– Звучи ужасно.

– И още по-ужасното е, че това е действителността. За съжаление църквата е отговорна и за събитията през 2014 г., за бавната война, която се води от 2014 г., и за активната война, която се води сега. И аз казвам това като член на тази църква.

– Вие познавате лично патриарх Кирил. През 2009 г. в едно интервю, когато сте попитан за възможни промени по отношение на несигурния статут на автономията на Украинската православна църква на Московската патриаршия, вие сте отговорил: „Патриарх Кирил ще стане гарант за стабилността на нашата църква, гарант за това, че няма да има вътрешни смущения, свързани с въпроси за промяната на статута, за преодоляването на разкола. Мисля, че той напълно ще подкрепи нашия предстоятел.” Какво се промени сега? Защо мислите, че той заема такава позиция днес?

– Всичко се е промени. Наистина смятах така, когато говорех тогава, и направих такива изводи въз основа на разговорите ни на украински теми. Видях в него истинско желание да реши проблема с украинския разкол и отношението му към Украйна тогава беше различно. Това, което виждаме сега, е съвсем различно отношение. Опасявам се, че говорим за друг човек.

– В кой момент забелязахте, че това отношение се промени и вашите позиции не съвпадат?

– Това се случи две-три години след интервюто, което споменахте. Не бях съгласен със случващото се. От момента на избора на патриарха до 2012 г. имаше активни промени, бих казал, мутации в политиката на църквата. И аз поисках да ме освободят, а патриарх Кирил ме пусна. Отидох в академичните среди, заминах за Йейлския университет.

– Да се ​​върнем към обръщението, която написахте и подписахте. В него се казва: „Ние осъждаме като неправославни и отхвърляме всякаква пропаганда на духовно „мълчание“ сред вярващите и духовенството на Църквата… Ние упрекваме тези, които се молят за мир, но не могат активно да съдействат за мира поради страх или липса на вяра“. Тези думи призив за някакво конкретно действие ли са?

– Трябва да обясня произхода на тези тези. Те до голяма степен повтарят друга много известна декларация, написана по време на Втората световна война – т. нар. Барменска декларация. Тя се появява на фона на почти пълната подкрепа на нацизма от страна на мнозинството германски християни. Много от тях пасивно подкрепят нацизма. На този фон редица богослови написват декларация, която е била перфектен противовес на всичко, което се е случвало тогава. Сред подписалите тази декларация беше известният пастор Дитрих Бонхьофер. Той наистина е герой от антинацистката съпротива, участвал е в заговор срещу Хитлер. Когато заговорът се проваля, Бонхьофер е арестуван и обесен в Берлин.

Той даде пример: има страхотни богословски идеи, които могат да се проповядват, има и действия. И Барменската дкларация просто съдържа този призив – да действаме. Тя осъжда бездействието, включително бездействието въз основа на идеята, че ние, християните, не трябва да се занимаваме с политика, че трябва да страним от всичко и да останем само в небесните сфери. Барменската декларация е декларация за действия, основани на нашата вяра.

– За какви действия става дума?

– Това е нещо, което всеки може да направи на своето място. Тук тя не уточнява какво трябва да се направи. Ако някой може да помогне на нуждаещите се, на ранените, на бежанците, той трябва да го направи. Друг трябва да вземе оръжие и да защити семейството си, дома си. Ако някой може да помогне с думи, с разяснение, трябва да го направи. Всеки трябва да бъде на мястото си и да прави нещо, никой не трябва да седи, да скръсти ръце и да мълчи. Мисля, че в днес мълчанието е също такова престъпление, каквото и активното действие. Дори някой да не е съгласен със случващото се и просто да мълчи, това също е участие в престъплението.

– В изявлението се казва, че отхвърляте всички форми на управление, които обожествяват държавата и поглъщат Църквата. Което сочи към това, че Путин приравнява силата си с абсолютната власт, близка до властта на Бога?

– Мисля, че това са действия сами по себе си, в самата политика на Русия, когато държавните корпорации са гръбнакът навсякъде и когато Роскомнадзор регулира всички форми на живот. Това е също ръката на държавата. Всичко това повтаря случилото се в Италия през епохата на [диктатора Бенито] Мусолини – идеята за тоталитаризма. Сега ние третираме тази дума като лоша, но Мусолини я смяташе за добра дума, която описва идеала за държавата, както той си я е представял. Той се опита да включи в него и църквата. Освен това Мусолини вярваше, че държавата в много отношения е църквата. Тоест, той се отнасяше към тази тотална фашистка държава в Италия като към църква.

Трябва да се каже, че Католическата църква подкрепяше идеологията на Мусолини в много точки, но не беше съгласна с него по отношение на обожествяването на държавата, т.е. в превръщането на държавата в някаква квази-църква. И в същото време критиките на подобно отношение към държавата бяха формулирани и от католическите богослови.

– Колко духовници днес се стремят да преминат от юрисдикцията на Руската православна църква към юрисдикцията на Православната църква на Украйна?

– Не толкова, колкото се очакваше. Засега има изолирани преходи към Православната църква на Украйна. Но много повече духовници — и дори епископи [в Украйна] — обмислят да напуснат Московската патриаршия и търсят алтернативи. Някои се опитват да споменават Вселенския патриарх, други обсъждат идеята за получаване на собствена автокефалия успоредно с автокефалията на ПЦУ, т.е. независимо от Москва. Мисля, че малко хора вече са съгласни, че всичко трябва да остане такова, както е. Доколкото знам, има такива настроения в Русия.

– Придържането към някаква юрисдикция обвързва ли клирика с нещо?

– Обвързва го единствено със задължение да споменава главата на тази юрисдикция по време на литургията. Литургията е най-важното тайнство в Православната църква и по време на богослужението е задължително да се споменава някой по-висшестоящ. Принадлежността към определена юрисдикция се определя от това кой се споменава на литургията. Затова сега в Украйна започна вълна за спиране на споменаването на патриарх Кирил и се споменава митрополит Онуфрий като символичен жест на дистанциране от Руската православна църква.

– Виждате ли някакви фундаметнални различия между РПЦ и ПЦУ?

– Няма фундаментални различия в смисъл, че и двете са православна църква – имаме едни и същи тайнства, една и съща вяра. Разбира се, има известен идеологически компонент, който се появи през последните години, за който говорихме много тук – идеологизирането на руския свят, което ПЦУ изобщо не приема. Това е една от най-големите разлики. И, разбира се, РПЦ не признава Православната църква на Украйна, въпреки че ПЦУ признава Руската църква, а предстоятелят на ПЦУ, митрополит Епифаний, споменаваше патриарх Кирил през цялото това време на богослужение, признавайки факта на съвместно участие .

– Можем ли да кажем, че РПЦ сега е изправена пред избор? Или този избор вече е направен?

– Разбира се, за мнозина в РПЦ е очевидно и разбираемо, че вероятно тази църква няма да може да продължи да съществува, както е съществувала досега. Мисля, че дори и да не са съгласни с такава трагична оценка на случващото се, те все пак разбират. Като цяло Русия сега е изправена пред някакви катастрофални последици. Не знам какви ще бъдат.

– Може ли да се говори сега за разкол в църквата?

– В известен смисъл. Вече можем да говорим за разцепление на църковната общност. Например, сега, доколкото разбирам, дори енории в Русия започват да мислят за спиране на споменаването на патриарх Кирил.

– Какво ще се случи след това с православието и църквата в Украйна?

– Сега православието в Украйна има нова уникална възможност за консолидация. Всички възприемаха Майдана по различен начин и обществото беше до голяма степен разделено. Сега ние не наблюдаваме това – дори тези, които бяха против Майдана, недвусмислено действат като едно цяло с тези, които бяха за Майдана. Същото се случва и в църквата. Въпреки че преди войната, преди месец, двете църкви – УПЦ и ПЦУ, не се възприемаха помежду си, сега виждаме безпрецедентно движение между двете структури. Днес има исторически шанс за консолидиране на украинското православие.

– За какво говорят сега хората, които идват на църква?

– Сега хората са изправени пред смъртта на всяка крачка. Смъртта е станала част от рутината. Човек разбира, че всеки момент може да умре и никой няма да забележи. Ако е чул взрив близо до себе си, [точно] сега няма да умре. Но той разбира, че ще умре, без да чуе взрива. И, разбира се, всяка минута изправя човека пред лицето на смъртта. Църквата е мястото, където той идва, когато е толкова близо до смъртта. Това е най-важното. Това не е политика, не е в това задачата на църквата. Мисията на църквата е да помага на хората да се справят с екзистенциалните въпроси, които тази война повдига.

– Чух няколко пъти по време на войната от вярващи: „Ако има Бог, как може да се случи такава война”? Какво бихте могли да кажете на тези хора?

– Това е много голям въпрос за човешкото страдание. Тази не е най-страшната война в човешката история. И винаги е възниквал въпросът: как може да има Бог, ако се случват такива страдания? Известният съвременен богослов Юрген Молтман, който, между другото, сам е бил вербуван в Хитлерюгенд като млад, след войната, след като посетил Аушвиц, публично задал въпроса: „Ако има Аушвиц, как може да има Бог?” И всъщност европейската теология се опита да отговори на този въпрос. Вероятно ще се сблъскаме със същото нещо: „Как може да има Бог, щом има Мариупол, например?“ И, разбира се, има отговори. Въпросът ще приемат ли хората по някакъв начин тези отговори.

Главният отговор е, че човекът е свободно същество. Човешката свобода е толкова безкрайна, че може дори да допусне такова зло като масовите убийства. И войната стана възможна, защото човекът е свободен, а човекът свободно избра агресията и убийството. Путин има същата свобода. Неговия свободен избор е да воюва. И сега е необходима нова актуализация на свободата, за да се преодолее войната.

Тук бих искал да цитирам мислите на известния руски богослов и философ, който е родом от Киев – Николай Бердяев. Той неведнъж подчертаваше екзистенциалното значение на свободата във всичко, което се случва, че свободата е довела до тези трагедии, но свободата е и изход от тази трагедия. Трябва да актуализираме максимално свободата, за да сложим край на войната и да започнем да преодоляваме последствията от нея.

———

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Meduza

Posted in Интервюта, Публицистика

Вижте още: