Мъченичеството на отец Георги от храм „Св. Дух“ в София

Цветанка Гергинова

Квартал Надежда се намира в северната част на Со­фия. Първоначално бил махала, после село, а от 1945 г. столичен квартал. Традиционен празник на махалата бил Свети Дух, когато се извършвало водосвет. През 1920 г. бил построен параклис и започнало да се служи в него. Селище­то се разраствало и през 1932 г. бил построен храмът.

Един от неговите забележителни свещеници бил отец Георги Кирков. В летописа на храма за първи път се сре­ща името му като председател на Църковното настоятел­ство през 1941 г. На 16 май е проведен избор и той едино­душно бил избран.

Положил големи грижи за уреждане на новия храм и благоукрасяването му. През декември същата година се започнало декорирането на храма.

Роден е на 15 август 1908 г. Завършил Богословския факултет на Софийския университет. Ръкоположен е на 26 януари 1936 г. Бил въдворен за енорийски свещеник на втора надежденска енория.

Добър пастир, той бил много уважаван от своите енориаши. За него до днес се говори, че бил „много интели­гентен“. Проповедите му по време на богослуженията били дълбоко впечатляващи.

В тях се чувствала тревогата от неспокойното време. Отецът не скривал опасността от идването на нова власт, която ще бъде безбожна. Тази опасност вече се чувствала и той бил загрижен за духовния живот в енорията.

На 14 април 1944 г. провел заседание. С дълбока тре­вога отец Георги съобщил за нападението на англо-аме­риканските въздушни сили над София. На втория ден на Възкресение Христово, между 12 и 15 ч. били пуснати бом­би. Три от тях паднали над храма „Свети Дух“ и нанесли много щети.

С постановление Софийският митрополит Стефан разпоредил във всички пострадали от бомбардировките църкви да се отсрочат разходите до минимум. С икономии ремонтът на храма бил сведен до малки поправки. Отец Георги се погрижил да намери майстор, (който) да смени счупени­те керемиди на покрива и да извърши дърводелски поправ­ки. Купени били картон и плат, с които заковали счупени­те прозорци, за да не духа.

Това положение на неизвестност можело да продъл­жи дълго, защото не се знаело докога ще има бомбарди­ровки. В тревожното време отецът не преставал да се гри­жи за паството си. Утешавал смутените, помагал на бед­ните. Наредил всички разходи за погребението на Илия Любенов – заслужил църковен деятел и член на строител­ния комитет по издигането на храма, да се извършат за сметка на църквата.

Последното заседание било през юни 1944 г. След това до декември не са провеждани заседания поради настъпи­лите военно-политически събития.

Дошла атеистичната власт, но отец Георги продъл­жавал духовната си дейност неотклонно. Като изключи­телно ревностен в служението, от всички свещеници при храма той бил набелязан за премахване. Бил не само висо­ко ерудиран, но и смел в проповедите за вярата, която но­вата власт отхвърляла.

На 16 септември 1944 г. служел панихида в храма. В това време църквата била обградена от въоръжени лица и отец Георги бил арестуван. Извели го от храма, качили го на джип и го откарали в незнайна посока. Повече никой не го видял. Изчезнал безследно, което значи, че е бил убит.

Никакви свидетелства не са известни за страданията и мъченическата му смърт. Тогава бил на 36 години с осем­годишен свещенически стаж. По-късно Църковното насто­ятелство отпуснало парична помощ за презвитерата и де­цата му.

Тогава храмът имал четири енории. Втората енория на изчезналия отец Георги била закрита и разпределена между останалите три енории. Това се наложило още по­ради нанесените големи поражения от бомбардировките. Не всички евакуирани се завърнали в разрушените си до­мове.

В новия храм, уреждан с много грижи, духовният жи­вот се разстроил. Натискът върху свещениците бил голям. След покрусата поради мъченическата смърт на отец Ге­орги дошли други изпитания.

Първата енория тогава се обслужвала от свещеник Емануил Кожухаров, който бил назначен за енорийски све­щеник от 1 октомври 1937 г. Обичан и уважаван като до­бър проповедник и той бил набелязан.

След изчезването на отец Георги е арестуван и раз­питван в следствения отдел на милицията. Бил известно време в затвора, след което го изпратили в лагера Куциан – град Перник, а по-късно в лагера в Свети Врач, сега Бла­гоевград.

След тези изпитания той вече не се върнал в храма „Свети Дух“. Семейството на Васил Николов от кв. „На­дежда“ подпомагало презвитерата му Евгения за изхранва­не на четирите им деца, докато отец Емануил бил в лаге­рите.

Третата енория завеждал отец Георги Макариев, ръкоположен през 1929 г. и работил в този храм от 28 ноемв­ри 1936 г. За кратко време бил председател на Църковното настоятелство. След политическите събития през 1944 г. бил преместен в друга църква. Знае се, че около 1952 г. служил в храм „Свети пророк Илия“ в Илиянци.

Данни от АМВР (ф. 13, о I. а.е. 754, л.11) свидетелст­ват, че един свещеник от кв. „Надежда“ бил преследван, за­щото християни и нехристияни говорели, че се явил обра­зът на Майката Божия с Богомладенеца на стъклото на църковния прозорец. Най-вероятно става въпрос за све­щеник Георги Макариев, който потвърждавал чудото. Това дразнело атеистите, защото се укрепявала вярата на христи­яните в небесната закрила на Майката Божия.

Разказвало се още, че един милиционер стрелял с пистолета си върху образа на прозореца, но след това пост­радало цялото му семейство.

В този храм служел свещеник Иван Шивачев от но­ември 1936 г. до юни 1938 г., преди да стане гарнизонен свещеник. И той лежал две години в затвора, след което бил интерниран в Карлово. Вестта за неговото безкръвно мъченичество опечалила събратята му.

През 1945 г. в храм „Свети Дух“ бил назначен свеще­ник Нестор поп Георгиев Узунов, за който се казва, че бил: „много честен човек, с опит, изявен като проповед­ник и много ревностен в богослужението“. До днес в квар­тала се говори за него с уважение. Но и той пречел. След едно вечерно богослужение в съботен ден бил причакан на улицата и пребит. Лекувал се дълго и вече не се върнал в този храм.

Свещеник Славчо поп Николов и свещеник Нестор Узу­нов били пращани като бригадири на прохода Хаинбоаз.

Както се вижда свещениците в този храм били поста­вяни на големи изпитания, живеели при непрекъснато преследване. Напрежението било голямо, защото всеки момент те очаквали да пострадат от атеистичните власти. Страдали и домашните им.

За празника на светлото Христово Рождество през 1946 г. Църковното настоятелство (протокол № 1 от 6 януари 1946 г.) отпуснало 1300 лв. помощ на съпругата и децата на безследно изчезналия свещеник Георги Кирков.

Богомолците в храма намалявали, а младите хора се обезверявали. Нравствената деградация растяла и започ­нали кражбите. На 19 срещу 20 май 1948 г. била извърше­на кражба на 3310 лв. от свещопродавницата в храма от неизвестни лица.

Голямото недоразумение дошло, когато на храмовия празник през 1948 г. служел епископ Партений с други ду­ховници. На богослужението присъствали представители на ОФ организацията в квартала, секретарят на община „Надежда“, началникът на милицията и други официални лица. Те не се прекръствали. Може някои, в най-съкровените кътчета на душата си да са усетили благодатта на тайнството при светата Литургия. Това само небето знае.

Но богомолците непременно са се смущавали, защо­то се преследвало посещението на храма Божи. Това пак само небето знае, защото не се коментирало. Обаче е по­ложителност се знае, че презвитерата на убития отец Ге­орги е преживяла голяма скръб.

От небесата и той е участвал молитвено на това църковно тържество, увенчан със славата на свещеномъченик за вярата Христова.

Източник: Цветанка Гергинова „Храм „Свети Дух“ – София“, С., 2007, с. 32-38, 56,57,66.