Мъченичеството на отец Димитър от Благоево

Игумения Валентина Друмева

Свещеник Димитър Стоянов Пиперков е роден в село Хотница, Великотърновско към 1900 г. Това голямо и будно село е дало десетки свещеници за търнов­ския край. Духовната атмосфера способствала рано да се прояви призванието му за служение на родната ни Църква.

Завършил семинария и се задомил за Мария Йорда­нова Василева. След ръкоположението бил въдворен за енорийски свещеник в село Благоево, Велико Търновско. Старото му име е Мария Луиза.

Отец Димитър много пострадал от атеистичната власт. Служил близо две десетилетия в това село, духовна­та му дейност била ревностна и многоплодна, и затова ста­нал неудобен. Духовната светлина, която пръскал, прече­ла на греховния мрак на безбожието.

Село Благоево е на 3 км от Стражица, където непосред­ствено след 9-ти септември бил жестоко убит отец Рафаил Раев, според някои той е заровен жив в земята. Тогава отец Димитър бил пощаден, но набелязан за премахване. Често го викали за „справки“. Търсели най-малкия повод да го убият. (Повече за отец Рафаил Раев виж в статията от ЦВ „Мъченичество и оправдание…“, бел. ред.).

Започнали клевети, най-вече от страна на кмета на селото. Страданията на отеца се помнят и в съседните села Кесарево, Асеново и др. Всички били покрусени.

Убийците на отец Димитър били същите, които по­губили отец Рафаил. Началник на милиционерския участък в Стражица бил Бянов. Преди 9-ти септември той предал двама ятаци и един партизанин. Партизанинът бил разст­релян в градинката в Стражица между заведението „Ме­чето“ и жп гарата.

Той бил баща на Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи по времето на Тодор Живков. А Бянов се „пренагласил“. Бързо показал големи заслуги към но­вата власт и дори станал шеф на милицията в Стражица. Вършел нови предателства. Бил много жесток. Той лично измъчвал отец Димитър.

Отецът заедно със стария кмет, който бил много доб­родушен човек, и стражарят, били арестувани. Мъките им били големи. Бянов стягал на преса главата на отец Ди­митър. Причинил спукване на черепа му. Избил му и зъ­бите. Болките били неописуеми. Полумъртъв го откарали в дома му. Отецът живял една седмица и починал в голе­ми мъки. Бил убит по този жесток начин.

Това се потвърждава от селяните и от младия кмет на Благоево Иван Иванов, който пази смъртния акт на отеца, издаден на 13 април 1945 г. В него пише, че отецът починал „по неизвестни причини“.

Отец Димитър бил тогава към 45-годишен. Имал две дъщери. След смъртта му те с майка си напуснали селото. Къщата му сега е в развалини. Семейството му и дори роднините страдали като близки на свещеник, умрял по „неизвестни причини“.

Бянов бил „силен на деня“. Всички безпрекословно му се подчинявали, защото познавали жестокия му нрав. Но той бил пълен нещастник. Преследвали го мисли за предателствата преди и след 9-ти септември. За всичко по строгите духовни закономерности той платил скъпо.

През 1986г. Димитър Стоянов посетил Стражица. Посрещнали го като представител на властта, както подо­бава. Бянов се затекъл да го прегърне и да го разцелува. Тогава Димитър Стоянов му казал: „Чакай! Кажи преда­вал ли си някого?“

Като знаел, че нещата са проверени добре от високия държавник, той си признал истината, че е предал баща му и двамата ятаци. Бил викан на разпит. Как е протекъл той, никой не знае, но на 40-тия ден от разпита Бянов по­чинал внезапно. Диагнозата му всички от Стражица поста­вили с положителност: „починал от страх“.

Жителите на Благоево и Стражица до днес помнят и разказват за две човешки съдби, различни до противопо­ложност. Убиецът Бянов стигнал до нечувана жестокост. Спечелил земна власт и материални придобивки, които не носят душевен покой.

След разкриване на предателството, той прекарал 40 дни в тежки страдания, поради страх за живота си. С това милостивият Бог почукал на съвестта му – дали не се е събудила искрица разкаяние за сторените злодеяния.

А свещеник Димитър с чиста съвест извървял своята стръмна голгота. С велико страдание за Христа, той при­добил вечен живот и венеца на велико свещеномъченичество.

По спомени и разкази на сегашния кмет на с. Благоево Иван Иванов и на Минчо Върбанов, предадени на 12 декември 2009 г.

 Източник: „Български свещеници пострадали за вярата в най ново време”, Том 8