Мъченичество на отец Йордан от Негованци

Игумения Валентина Друмева

Църквата „Свети Иван Рилски“ в село Негованци е стара, строена през 1868 г. със султански фер­ман. През 1870 г. я осветили. Първите свещеници в нея били от селото: баща – отец Иван Петрунов, и син отец Йордан поп Иванов Петрунов. Старият свещеник починал през 1925 г. на 75 години. Заместил го отец Стефан от Кортен. След него поел енорията отец Йордан.

Досега в селото всички помнят отец Йордан с добро. На снимката от погребението на баща му е до ковчега – с леко прошарена коса и с голяма брада. Има много благо­роден и представителен вид. През 1944 г., когато постра­дал, бил на около 70 години, което показва, че е роден в турско време към 1874 г.

Израснал в свещеническо семейство и получил добро духовно възпитание. Завършил семинария в трудните след­освобожденски години. Къде е учил по-нататък, не зна­ем, но бил високо образован и представителен човек.

Неслучайно бил преместен в София и станал полкови свещеник. Назначили го и за изповедник в Централния софийски затвор. Такава трудна задача в онова бурно вре­ме не всеки можел да изпълнява с успех.

От дете свързан с красивата селска природа, той обичал често да се завръща в родното село при близките си. На северния край на селото имали нива. Сеели зеленчуци, дини. Имало овошки и лозе. Там отивал да се отморява и да остава в уединение и размисли. Натоварен бил с грехо­вете на затворниците, криминални и политически.

С добри съвети спасил много объркани души, повли­яни от новите атеистични идеи. Тази негова дейност из­дигнала още повече доброто му име сред селяните. Чисто­сърдечни, те благоговеели, когато минавал по улиците.

Имало няколко буйни момчета от селото, които вър­шели пакости. Те не само крадели плодове от нивата на отеца, но чупели клони, скубели лозите, берели неузрели плодове и ги хвърляли. Повлияни от местните ремсисти, те пакостели на свещеника и това се смятало за героизъм.

Отец Йордан ги съветвал отечески, но те не се вразу­мявали. Принудил се да заяви в общината, защото селяни­те „вдигнали ръце“ от тях. Повикали ги и им потърсили отговорност.

Когато дошъл 9-ти септември отецът се оказал в се­лото. Имало партизани и ятаци, но никой не посмял да посегне на отеца, пред когото благоговеели селяните.

Но времето било сложно. Пуснали „отгоре“ жестоки „ударни групи“. Те сновели по селата и утвърждавали но­вата власт със силата на оръжието. Предвиждало се, че в малките села хората се познават и са свързани с родстве­ни връзки, и затова трудно могат да посегнат на живота на своите. А трябвало да се изчисти полето за работа на новата власт от „вражески елементи“, които били интели­генцията на селището.

Такава ударна група минала и през Негованци. Наре­дено било на новите управници да разчистят селото от ста­рата интелигенция. Според броя на селяните се определял и броят на тези, които трябвало да бъдат премахнати. Под­будител да бъде набелязан отец Йордан станал активният ятак на партизаните Асен Иванов Соколчев. Нареждането да бъде убит издал Любомир Йорданов. За тази „изклю­чителна заслуга“ към новата власт той бил избран за пър­вия кмет на селото.

Любомир посочил за премахване и съседа си Атанас Тонев. И една нощ Атанас и отец Йордан били арестувани. Но никой от новите властници не се наемал да ги убие. Те никога не били убивали хора. При това свещеникът бил възрастен, едър и представителен човек.

Намерили изход от затрудненото положение. След като били жестоко свещеника, той отпаднал физически. Тряб­вало да се премахне до сутринта, за да не гледат селяните до какво положение са го докарали.

С тази задача натоварили Никифор Савов Храстов – младеж, бивш партизанин. В това време бил на седянка. Белели царевица до късно. Казали му, но той също не се решил. Не възразил, защото времето било бурно и можело да има нежелани последици. Възмутил се, че убиват не­винни хора.

Явил се и като видял тягостната картина на измъче­ните „народни врагове“, си послужил с хитрост. Казал, че автоматът му засякъл и не може да стреля. После разказ­вал на братовчед си Методи Крумов, че му идвало да насо­чи автомата към извършителите на това позорно дело. Той излязъл в планината да търси социална правда, а не да убива невинни хора.

Тези подробности, за които не се говорело на все­ослушание, Методи Крумов ни разказва сега. Той бил роднина на партизанина, който поверително му ги казал. Доскоро Методи бил клисар и църковен настоятел на хра­ма в селото.

Тогава Асен Соколов и Любомир Йорданов се сетили за момчетата пакостници. Повикали ги и с обещания ги подтикнали да убият свещеника. Цялото село знаело, че „имали настроение към него поради кражбите и злодея­нията, които вършели“.

Без да му мислят, се съгласили. Имената на убийци­те се сочат до днес. Те са: Иван Богданов, Данаил Соколчев и Гергин Йорданов. Асен Соколчев бил чичо на Дана­ил. Той пожертвал племенника си, като го натоварил с греха на убийството, и то на духовно лице.

Тогава извели обречените на смърт на 2 км източно от селото. Убили ги жестоко и ги хвърлили в кладенеца, който се намирал там. Сутринта цялото село „изтръпна­ло“. Такова злодеяние не се помнело. Сега гробът им не може да се посочи.

На това място е построено летището. Мястото за целта било изравнено и никаква следа от кладенец и тленни останки не могат да се открият.

Младежите станали герои, но това не ги ощастливи­ло. Всеки обвинявал подбудителите. Истината се знаела, въпреки че официално било обявено, че те са безследно изчезнали.

Някои предполагали, че е имало нареждане от София, защото отецът бил изповедник в затвора. Това е само до­гадка. Истината била, че трябвало да се премахне всеки представител на старата духовност, за да не пречи на но­вата бездуховност. А отец Йордан се отличавал с висока духовна култура.

Младо момче да убие свещеник в преклонна възраст, било безумие, но то се вършело тогава. За убийци се изби­рали млади, буйни и неуравновесени младежи, които всъщ­ност убивали радостта в душите си.

Свещеник Иван Евтимов Алексиев от село Кленовик, Радомирско, разказа на 31.08.2009 г. още една подробност за отец Йордан от Негованци. След като го арестували, го затворили в една кочина, докато доведат другите двама, определени за смърт.

Откарали ги към село Жедна, като по пътя се подиг­равали с тях. Качвали се на гърбовете им и ги карали да ги носят. Един от тях дърпал брадата на отеца, като да води вързано добиче.

След като ги убили, не си направили труда да ги пог­ребат, а ги хвърлили в близкия кладенец.

Възмездието идвало неизбежно и неумолимо. Всеки от тях сам знаел какво терзание на съвестта е изпитвал. За това не се говорело. Кошмарите в безсънните им нощи слагали печат върху лицата им. Няма нито един щастлив човек с такива „заслуги“.

В Негованци обаче се помни досега съдбата на Гер­гин Йорданов. Той заболял и получил два големи тумора на шията си. Заприличал на триглаво чудовище. Умрял в големи мъки. В това всеки видял наказание Божие. А Да­наил останал в дома си сам, изоставен от близките си.

Като починал, нямало никой при него. Четири дни оста­нал там. Когато го открили, повикали лекар. Той наредил незабавно да го погребат, защото започнал да се разлага. Имал двама синове, които работели в Перник и малко се сещали за самотния си баща.

И досега селяните жалят за убития свещеник. На въпроса за вината му отговарят: „Убиха го за една диня“. Това, разбира се, било претекст. Казаното обаче потвърж­дава истината, че е бил убит от посочените младежи.

След всичко дошъл духовният упадък и разорението на старата църква, за която предците им ходили чак в Цариград да издействат ферман за построяването й. Уби­ли пастирът и стадото се разпръснало. Гонението било го­лямо. Не смеели селяните да прекрачат църковния праг, за да не ги сметнат за врагове на новата власт. Участта на убития свещеник ги плашела.

Стари хора отивали и се грижели за Божия дом, но те нямали сили. А младите безнаказано започнали да го поругават и ограбват. Били откраднати осем икони във въз­рожденски стил. Само едната от тях била открита.

На младите хора се давали специални характеристи­ки, когато искали да продължат образованието си във вис­ши учебни заведения. Едни загърбили храма, а други кра­дели и пакостели, за да имат добри характеристики.

Ако човек не знае трагичното минало на селото, сега би се удивил на благочестието на селяните в Негованци. Църквата, извисила ръст на главния площад, е ремонти­рана скоро, с нова сграда. А в малкия парк на църковния двор има кът с иконата на свети Иван Рилски. Вярваща ръка се е погрижила да направи така, че всеки минаващ оттам да се сети да се помоли на Рилския Чудотворец.

Духовността бавно, но с дълбоко искрено чувство се възстановява, въпреки че младите хора остават далеч от църковния живот поради липса на просвета. Отец Йордан загинал мъченически на 27 септември 1944 г. и влязъл в числото на българските свещеномъченици, пострадали заради вярата в най-ново време. По не­говите молитви и небесната закрила на свети Иван Рил­ски духовността в селото се възражда.

По спомени на Методи Крумов от село Негованци, Радомир­ско, предадени лично в дома му на 29 август 2009 г.

 АМВР, ф. 1, о.1, а.е. 57, л. 110-111, л. 114.

Източник: „Български свещеници пострадали за вярата в най-ново време”, Том 8