
Отец Рафаил Раев от с. Стражица е роден на 18 март 1887 г. Завършва Бачковското духовно училище и се връща да служи в родното си село – в първата църква, построена в този край през турско робство. Тя е построена през 1842 г. от Пею Проданов – дядо на отец Рафаил Раев.
„През 1923 г. свещеник Раев е взел активно участие в уреждането на първия конгрес на братствата в Рилския манастир. Същият е взел участие през 1927 г. в Първия учредителен конгрес на братствата в Казанлък и на конгреса на братствата в Плевен.
Свещеник Раев е участвал в училищната управа на Стражица, като председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. С лични средства и с разрешението на Търновския митрополит той издавал периодичното списание „Православен свят” с цел да приобщи своите скромни сили към общите усилия на църква и народ, да се пръскат сред народа религиозни знания и просвета.” (Из летописната книга на храм „Св. Богородица” – Стражица).
В дните на войната отец Рафаил се проявил като ревностен защитник на св. ни православно учение (качество така необходимо и днес). В писмо до кмета на с. Стражица свещеник Раев отбелязва: „Враговете на народ и родина са пуснали срещу нас всички сили на ада – парашути, пропаганда, заговори, родоизмяна, саботаж и пр., за да разединят и смутят народния дух. Жертви на родоотстъпници имаме и в селото ни, под благоговейната маска на религиозна секта, която цели да разедини народния дух и оттам към разгром на родните стремежи и национални идеали – отстъпиха на отечествената вяра. Хулят, осмиват църквата, традициите и вярата ни. Тяхната организация има много разклонения с централа в Британия, откъдето се получават книги. За тях всичко българско е лошо и отвратително, а всичко английско и американско е свято и идеално.”
Отец Рафаил смята, че Стражица е център на комунизма в региона и крепост на разрушителните идеи и затова избира 3 март – Деня на Освобождението – за съборна служба в храма „Св. Василий” в Стражица. С помощта на младежи той изпраща на всички семейства афиши и покани. На празника присъстват всички свещеници от енорията и протосингелът на Търновската митрополия йеромонах Стефан. Произнесено е пламенно слово за делото на Освобождението и сказка на тема „Светът без Христа”, като противовес на разрастващия се комунистически атеизъм. След това в отчета си пред св. Митрополия свещеник Раев отбелязва голямата полза от съборните служби: „Тия служби привличат вниманието и заинтересоват дори и индиферентните към църквата. Самият факт да се обхождат енориите от свещениците, в очите на християните ги издига до подвига на апостолство. Те четат в духовните лица стремежа и желанието да излъчат от себе си сили да приобщят вярващите към общите всенародни усилия, за народното ни благоденствие.
От тези служби свещеникът добива опитност в проповеди, публични сказки и пр. А заедно с това и нужния кураж и смелост, решителност и авторитет на пастир и проповедник. Опознава се и се сближава с останалите обществени фактори в живота, учители, обществени власти и т. н. А това не е без значение и без малка полза за призванието на народния пастир”.
Именно тази активност и ораторски талант на отец Рафаил Раев предизвиква завистта и гнева на комунистите, които казват за него, че страдал от мания за величие, че бил доносник на полицията и гонител на всичко прогресивно. Според тях този „народен изедник и предател е получил заслужената си присъда – смърт”.
А смъртта за него настъпва неочаквано и жестоко.
Вечерта на 9 септември 1944 г. се прибира от центъра към дома си, но партизаните го спират и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец. Завързали ръцете им с бодлива тел.
Когато ги хвърляли от камионетката долу в животинската яма край селото, един от убийците ги ръгал с шило в гърбовете, за да не могат да бягат и да се съпротивляват. Така били пребити и полуживи заровени в ямата. След тях по подобен начин и на същото място били убити още хора от селото (отец Рафаил е заровен жив в ямата на 11 септември и това се счита за дата на неговата мъченическа кончина, бел. ред).
След много години, при провеждане на изкопни работи булдозерите изкопали там 18 черепа, които после били заровени на друго място. А един от убийците преди смъртта си признал, защото бил измъчван от кошмари. Другите участници в екзекуцията полудели…
С присъда № 2/2 март 1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд свещеник Рафаил Раев в група с още 23 души са осъдени на смърт задочно за това, че „… организирали и провеждали жесток терор над борците за народни права заловени между с. Стражица и гарата, доброволно следели и донасяли за движението на партизаните и техните укриватели”.
Хората разказват, че на въпросната партизанска акция, станала на 6 май 1944 г., партизаните нападат общината, за да изгорят архива. При нападението загиват служители в общината и случайни граждани – общо 11 души. И тъй като се готвели още нападения, полицията и войската се организира и залавят партизаните на 20 май, а свещеникът няма нищо общо с този случай.
С решение № 734/10 февруари 1997 г. Върховният съд на Република България признава свещеник Рафаил Раев и останалите в тази група за „Невинни да са извършили престъпление по чл. 2 от Наредбата-закон и ги оправдава по въздигнатите обвинения” с мотива, че няма никакви фактически обстоятелства и доказателства за извършена престъпна деятелност.
Днес смисълът на това закъсняло оправдание е да даде морални сили на всички негови близки да се гордеят с това, че в рода си имат не престъпник, а новомъченик.
А на нас – вярващите, вдъхва увереност, че в малка България има свещеници като Рафаил Раев, които да служат за пример и да оставят в историята ни дълбока следа…
Тук можете да гледате 3-те части на филма за отец Рафаил Раев на БНТ от поредицата „Път към Голгота“ (първа, втора, трета част).
Изолзвани са материали от Църковен вестник, брой 19 за 2003 година, synpress-classic.dveri.bg, и архива на БНТ 1.