Християнство.бг
На 29 януари Българската православна църква почита паметта на св. Димитър Сливенски, който както се подразбира от името му, е роден в Сливен.
Димитър се ражда на 9 октомври 1818 г. в семейството на добри и благочестиви хора, но много бедни, заради което момчето остава неграмотно, но се отличавало с будна памет. Покрай постоянното посещаване на богослуженията в храмовете обаче, то научило наизуст много от църковните песнопения, пък и имало прекрасен глас.
След като родителите му починали, бедната семейна къщичка се срутила и мястото, на което се намирала, било присвоено от живеещите в съседство турци. Останал без дом, Димитър се принудил да стане слуга. Турският чорбаджия, при когото станал чирак, се опитал да го принуди да се отрече от вярата си и да приеме исляма. Но младежът смело заявил, че Христос е изпратен от Бога, за да изкупи хората, възкръснал след смъртта си, възнесъл се на небесата, и небето и земята са в неговата власт, докато Мохамед е един прост и обикновен човек. Заради тези негови думи турчинът пламнал от гняв, ударил му плесница и го изгонил от дома си, без да му плати нищо за свършената работа.
Димитър се зарадвал, че напуснал дома на мюсюлманина и бързо намерил с какво друго да се прехранва. Но все така му се налагало да влиза в спор с мюсюлманите по въпроса за вярата.
По някое време в Сливен пристигнал нов турски кадия от Одрин и Димитър бил нарочно повикан да прислужва по време на угощението, което местните бейове устроили в чест на велможата. Лично кадията се заел да убеждава Димитър да смени вярата си. „Един от мюсюлманите се опитал да навие на главата му бяла чалма, но Димитър я хвърлил на земята и избягал.
Той прекарал три денонощия, скрит в една плевня в близкото село Ичера. Когато собственикът ѝ го открил и разбрал за случилото се, му дал пари, цървули и хляб и го изпратил да се спасява на север.
Димитър отишъл в Русе и се явил пред владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни, където го поучил във вярата. А после му дал пари и го изпратил обратно в родния му град, за да пострада мъченически.
Още като стигнал в Жеравна, беглецът се предал на турската стража. По пътя си към градското управление в Сливен, който извървял вързан, той се покланял на всеки срещнат християнин, казвайки:
„Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра!“.
По време на съдебните заседания Димитър пламенно защитавал вярата си.
Турците поискали или да се потурчи, или да бъде обезглавен. Цяла година мъченикът прекарал в затвора, където зверски бил изтезаван, но това не сломило волята му и той не предал християнската си вяра. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което турците поискали да бъде осъден на смърт. Но присъдата му трябвало да бъде потвърдена от Цариград.
След три месеца, на 28 януари 1841 г., оттам пристигнал отговор:. „Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу, или в църквата, и ако поиска последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!“. Димитър избрал църквата и с това съдбата му била решена.
На следващия ден го извели от затвора, окован във вериги, и го повели към мястото на екзекуцията му. Димитър бил спокоен и по пътя, като се покланял на християните, им казвал: „Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!“.
След като палачът отсякъл с ятагана главата му, игуменът отец Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под светия Престол в сливенската катедрала „Св. Димитрий“, където стои и до днес.
Мъртвото тяло на мъченика останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден щяло да бъда хвърлено в реката, защото според Корана земята не може да приеме тялото на човек, който е похулил Мохамед. Влиятелни сливенски християни успели да склонят кадията да им разреши да го погребат по християнски. И така светецът намерил вечен покой в двора на Дохиарския метох в Сливен.
