Меню Затваряне

Навечерието

Свещ. Йоан Бурдин

Свещ. Йоан Бурдин

Според древното предание къщата, в която се е състояла Тайната вечеря, е принадлежала на майката на евангелист Марк. Тя граничи плътно с Гетсиманската градина, където Иисус тогава отива да се моли.

Подобни срещи на равини с учениците им често са се провеждали в горната стая на къщите, която имала отделен вход. Има версия, че синът на стопанката на дома (бъдещият евангелист, а по това време младеж) тайно е шпионирал как Иисус и учениците му празнували празника, а по-късно (забелязвайки светлините и чувайки шума) – гол, увит в платнище, изтичал от къщата, където е прекарал нощта, и последвал стражите.

Изглежда, че Иисус е пазил в тайна мястото и часа на вечерята до последния момент.

Изпращайки учениците Си да приготвят вечерята, Той дори не им казал името на собственика на къщата, а само им дал знак: на входа на града ще срещнете човек, който носи стомна с вода. Като се има предвид, че водата обикновено се носела от жени, това е било много точно указание.

Очевидно предварително е договорена и условна фраза: „Учителят казва: Времето Ми наближава”. Така че, става още по-ясно защо първосвещениците са имали нужда от Юда: само близък човек можел да знае къде ще бъде Иисус през оная нощ.

И тук отново се връщаме към въпроса за мотивите на предателя. Какво го е подтикнало да направи това? Защо той предава Иисус?

В апокрифното „Евангелие на Юда“ се казва, че той е бил мотивиран от благи намерения: знаел, че Христос трябва да умре, но забелязал колебание у Учителя и ускорил хода на събитията, за да Му попречи да промени решението си.

Това, разбира се, е най-нелепата версия. Има обаче други, които са по-вероятни.

Първата е алчността. Матей, Марк и Йоан свързват предателството с епизода на помазването на Иисус със скъпоценното миро, срещу което Юда протестира, виждайки в това едно безсмислено прахосване на пари. Но все пак 30 сребърника правят 120 денария: заплата на войника за 4 месеца. Не са много пари.

Втората версия е разочарование и омраза. Юда е роден в град Кериофа и е единственият юдеин сред апостолите (останалите са галилеяни; между другото, имало една любопитна поговорка: „галилеецът обича славата, а юдеинът – парите“). Има доста голяма вероятност той (както повечето юдеи) да е бил един от крайните националисти – сикарии (кинжали), които често са организирали терористични атаки.

Юда може би първоначално да е видял в Иисус водач, който щял да повдигне народа на Израил на бунт, а след това, след като се убедил, че Спасителят е избрал различен път, да се е разочаровал от Него.

Третата версия гласи, че предателят не е бил воден от разочарование и омраза, а само от желанието да подтикне Христос към решителни действия. И тогава целувката на Юда изглежда малко по-различно.

Той слага ръце на раменете на Христос (както обикновено правели учениците при среща с учителя) и Го целува. Любопитно е, че тук Матей използва две различни думи. Когато Юда обещава на първосвещениците да им посочи Иисуса с целувка, той произнася думата φιλειν (целувка). Описвайки самата сцена на срещата, евангелистът обаче използва думата καταφιλειν (целувка на любовта).

Има ли тук някаква податка за искреността на чувството, изпитвано от Юда? Дали е очаквал някаква особена постъпка от Учителя, който ходел по вода и възкресявал мъртви? А дали самият той не бил шокиран от последвалите събития?

Един изследовател обръща внимание на факта, че веднага след тази целувка Юда сякаш „изчезва от сцената“. Той дори не участва като свидетел на процеса, въпреки че според еврейския закон той би трябвало да е първия, който да свидетелства срещу Христос.

Само потресът от осъзнаването на случилото се може да обясни по-нататъшните му действия.

Но до този момент непоправимото още не се е случило. Всичките дрожди и квас се изхвърлят от къщата (понеже са символ на разваляне – разложение и гниене). Приготвят се безквасни хлябове (както правели израилтяните в нощта преди да избягат от Египет) и пасхалното агне, чиято кръв е запазила живи първородните на Израил. Ангелът, изпратен да умъртви младенците, виждайки кръвта му по вратите на еврейските къщи, ги отминавал („песах“).

Също така на масата се поставяла купа със солена вода – в памет на сълзите на робството и водите на Червено море, през които Бог превел народа Си.

Горчивите билки също напомняли за горчивината на робството: хрян, цикория, латук. Глината, от която евреите били принудени да правят тухли в Египет, била символизирана от ястието харошев (смес от ядки, фурми, нарове и ябълки).

Четирите чаши вино напомняли за четирите Божии обетования:

„Аз съм Господ и ще те изведа изпод игото на египтяните, и ще те избавя от тяхното робство, и ще те спася… и ще те направя Мой народ и ще бъда твой Бог“.

И ето – всичко е готово. Учителят събира учениците Си около масата. И обещанието е наистина изпълнено:

„Вземете, яжте: това е моето тяло, което се преломява за вас … Пийте – това е моята кръв на новия завет, проливана за мнозина за опрощение на греховете … няма вече да пия от този лозов сок до деня, когато ще го пия отново с вас в царството на Моя Отец!“

———

Превод: архим. Никанор Мишков

Posted in Беседи на о. Йоан Бурдин

Вижте още: