„Най-доброто мисионерство става чрез добрия ни пример, кротостта ни, любовта ни“
Нека бъдем ревнители. Ревнител е онзи, който от цялата си душа е възлюбил Христа и в Негово име служи на човека. Любов към Бога и към хората – това е неразделна двойка. Страдание, копнеж, сълзи с умиление, а не превзето. Нека всичко да е от сърце!
Фанатизмът няма нищо общо с Христа. Бъди истински християнин. Тогава от никого няма да се обиждаш, но любовта ти всичко ще извинява (виж 1Кор. 13:7). И спрямо друговереца пак бъди християнин. Тоест, зачитай го независимо от неговата религия по един благороден начин. Можеш да се погрижиш за един мюсюлманин, когато той е в нужда, да му поговориш, да общуваш с него. Нека съществува уважение към свободата на другия. Както Христос „стои пред вратата и хлопа“, без да я напъва, но чака душата сама и свободно да Го приеме, така и ние да стоим пред всяка душа.
В мисионерското служение нека действаме по един фин начин, тъй че душите да приемат, каквото им предлагаме – слова, книги, без да се съпротивляват. И още нещо: по-малко думи. Думите звучат в ушите и често пъти изнервят другия. Молитвата и животът – те въздействат. Животът (личният ни живот в Христа – б.пр.) затрогва, възражда и изменя другия, докато думите остават безплодни. Най-доброто мисионерство става чрез добрия ни пример, любовта ни, кротостта ни. Чуйте един пример в тази връзка.
Веднъж един свещеник отишъл на беседа с образовани хора; завел го негов братовчед. Лекторът говорил пространно относно някаква марксистка тема. Слушателите му били силно ентусиазирани и накрая му ръкопляскали. Но той, както бил все още горе, на катедрата, видял свещеника и казал:
– На нашата беседа е дошъл и един свещеник, Ако може, нека осветли нашата тема от религиозна и философска гледна точка.
Казал това иронично, мислейки по този начин да унижи и опозори Църквата. Свещеникът станал и казал:
– Какво да ти кажа аз, чедо мое, не зная, но съм чувал, че еди-кой си философ казва това и това на еди-коя си страница, другият казва това и това на еди-коя си страница, третият казва това и това тази страница, еди-кой си… и т.н и т.н. Моисей казва еди-какво си на тази и тази страница, пророк Исаия, пророк Давид, Христос…
Продължил със следния цитат от апостол Павел: Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?… ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите… та никоя плът да се не похвали пред Бога (1Кор. 1:20, 27, 29).
„Мъдрият“ лектор занемял. Важното е, че духовникът казал всичко това с кротост и без егоизъм. Той бил владика от Патриаршията.
Когато свършил, казал:
– Аз нищо не зная. Вие съдете кое е правилното.
Накрая и лекторът засрамено казал:
– Много добре ни го каза свещеникът! Разби всички мои аргументи.
Образователната подготовка е важно нещо, когато е съчетана с кротост, доброта и любов. Това важи за всички случаи. Говорете, когато имате съответната подготовка върху темата. Ако нямате, говорете чрез примера си.
В разговора – по-малко думи за вярата и ще победите. Оставете онзи, който има различно мнение, да избълва това, което има в себе си, да говори, да говори… Да почувства, че срещу себе си има един спокоен човек. Въздействайте с добротата си и с молитвата си и след това му поговорете малко. Няма да постигнете нищо, ако говорите развълнувано, ако му кажете например: „Сега излъга“! И какво ще излезе? Вие сте като „овце посред вълци“ (виж Мат. 10:16). Какво да правите ли? Външно бъдете равнодушни, а в себе си се молете. Бъдете готови, обучени, с дръзновение, но и със святост, кротост, молитва. За да вършите това обаче, трябва да станете святи.
––––––
Из „Живот и слова – Старецът Порфирий Кавсокаливит“, превод от гръцки език, първо издание на Света Гора Зограф, стр. 270-272, част 2, „За любовта към ближния“