Меню Затваряне

Най-важният подарък за Рождество Христово

Даниела Иванова

Разказ от Даниела Иванова, 10 г. за конкурса на Детско списание „Щъркел“, Неделно училище при храм „Свети Цар Борис Михаил“, град Сливен.

Ръководител: Ани Вълева, творец и ръководител на „Ангелофания от хартия“, творчески и образователни работилници.

Като всяко дете Ани очакваше с нетърпение Рождество Христово. На Коледите получаваше специален подарък, но за тази Коледа,  искаше нещо различно от играчки и наистина специално. От известно време насам Ани искаше да има сестричка или братче. В къщи имаха икона на Богородица с малкия Христос, пред която гореше кандилце. Пламъчето игриво осветяваше образите на Христос и Богородица, които сякаш благославяха всеки обърнал погледа си към тях. Ани много често заставаше пред иконата и се радваше на майчината нежност на Богородица. Тя държеше Христос в скута си и в същото време, като че ли държеше всички деца в прегръдката си. Ани се радваше и се гушваше в прегръдката на майка си. И тя искаше да прегръща някой по-малък от нея.

Желанието и се засили още повече след като бяха ходили в храма и там Ани видя иконата на Рождество Христово. Дълго време се вглеждаше в малкото бебе, положено в ясличка. Искаше да го вземе и да го прегърне. Имаше усещането, че ще вземе в ръцете си най-голямото богатство. Божията Майка, все така излъчваше спокойствие и нежна грижа. Сякаш казваше на човеците: „Това е моят Чуден Син. Днес се роди, за да има мир между хората и всичките да станат братя. Ела и го прегърни!“

Ани дълго време не можеше да откъсне очи от иконата на Рождество Христово. Родителите й се зачудиха, какво толкова се е втренчила и замислила. В малкото детско сърчице стана светло и топло. Там със съкровена молба се изписаха думичките на желанието й. Дълбоко в сърцето й, като в онази пещера с родилия се Христос, се роди и копнеж за братче или сестриче, с което Ани щеше да споделя всичко. Тя нямаше търпение да се прибере в къщи и да напише писмо, а после да го сложи под елхата. Бързаше трескаво, думите се изляха на белия лист като водопад. Това не беше просто желание, а детска сърдечна молитва. Постави писмото под елхата и търпеливо зачака дните до Коледа…

Когато родителите на Ани прочетоха писмото, много се учудиха на желанието й. Дълго време двамата си говориха и накрая решиха да й купят скъпа играчка – бебе, което плаче, може да се преобува и храни.

Нощта на Рождество Христово, в тази Бъдни – сбъдната вечер, Ани очакваше своя подарък с вълнение. Смути се леко, защото не дочуваше бебешки плач. Обърна очи към иконата и леко се усмихна. Заспа много късно в очакване. На сутринта се втурна към елхата и видя купища подаръци. Намери нейният пакет, най-желания и най-искрен подарък. Започна трескаво да го разопакова и пред нея се появи бебе играчка. Ани се разплака…Родителите и останаха като вцепенени. Тя остави куклата в страни и обясни, че иска истинско бебе, братче или сестриче, за нея няма никакво значение. Просто иска да сподели живота си, стаята си, нещата си с нейна половинка. Разказа, че много често се чувства самотна и в тези моменти отива до иконата на Богородица с Младенеца. Нито една играчка не може да измести любовта и грижата към истинско бебе. Накрая се обърна към родителите си със сърдечна молба за истинско бебе. Попита, дали е нужно да пише второ подобно писмо и да го поставя под елхата. Остави играчката бебе на същото място и зачака истинското бебе.

Отмина светлото Христово Рождество, изнизаха се зимните празници и дойде пролетта. Една сутрин Ани се събуди по-рано от обикновено. Лежейки в топлото си креватче тя дочу песента на славейче. Беше и толкова мило и радостно. Усещаше, че нещо хубаво ще се случи. Слезе на закуска и поздрави родителите си. Забеляза нещо различно в поведението им. Двамата се бяха прегърнали и стояха едновременно като смутени и радостни. Ани ги погледна с въпросителен поглед, докато отпиваше от чашата топло мляко с какао. Майка й заговори с много нежен глас, също като славейчето сутринта и  съобщи благата новина, че ще имат бебе. Ани подскочи до небесата от радост. Спусна се и прегърна силно родителите си, благодареше им и не пропусна да погледне към иконата също да поблагодари.

На Бъдни вечер – сбъдната вечер, Ани люлееше в кошчето своето братче Христо. Тиха и светла радост бе прегърнала цялата къща, целият вътрешен свят на Ани. Тя отново беше обърнала погледа съм към иконата на Богородица с Иисус Христос в ръцете си и с цялото си сърце благодареше на Рожденика. Най-важният подарък за Рождество Христово беше в ръцете на Ани, но освен това имаше и други важни неща и това бяха; вярата, молитвата, надеждата, сърцето, което приема и споделя другият, сърцето в което не спира да бъде светло Рождество Христово. Такова сърце е най-важният и ценен подарък за Рожденика Христос.

***

Даниела Иванова: Обичам да пътувам, да пея, да рисувам и да разказвам на приятелите си различни истории. Обичам да чета и да творя малки неща с голямо значение“.

————-

Източник: Детско списание „Щъркел“

Posted in Ангелофания

Вижте още:

error: Content is protected !!