Много ми помогна един прост съвет на един монах.
Каза ми: „Господ ни дава сила точно за един ден, за този ден, в който живеем.“
Няма нужда толкова много да мислим за бъдещето. За това как ще се случат нещата утре, какво ще правим, какво ще чувстваме. Това би могло само да ни разболее, но не и да ни помогне. И не, това не е небрежно отношение към живота ни, не е безотговорност, не е нихилизъм.
Ние трябва да изживеем пълноценно този ден, в който живеем, да даваме колкото може повече от себе си, да раздаваме себе си, да преодоляваме трудностите, доколкото можем. Направете колкото се може повече крачки в този ден. А утре? Утре всичко може да се промени към по-добро и черните облаци постепенно да се вдигнат над хоризонта. Най-важното е да живеем в този ден. Само той ни принадлежи.