
Вече повече от месец бомби, ракети, снаряди разрушават домовете на жителите на благословената Украинска страна. Смъртта, идваща с руските войски не подбира деца, мирни жители, войници. Снарядите рушат и градове, в които преобладава рускоезично население, и украински градове. Рушат болници, училища, военни и продоволствени обекти. Как се случи нещото, което изглеждаше немислимо – пълномащабна инвазионна война в Европа в наши дни?
Предпоставките за историческите събития изглежда имат едни по-къс и един по-далечен хоризонт, които, разглеждани заедно, биха дали приемлив с оглед на истината анализ на случващото се. Често свирепостта на спора в опита да се изясни една такава ситуация идва от задържане на погледа върху късия или по-скоро скорошния исторически хоризонт. Именно в неговия анализ настъпва най-острата конфронтация между спорещите, заели едната или другата страна в този конфликт. Няма никакъв смисъл да бъдат прохождани тези страни, тъй като с това се занимават почти всички. Изглежда по-интересен е по-далечният хоризонт. Разбира се, предложеното нито е изчерпателно, нито цялостно, нито е умерено, но разглежда случващото се и причините за събитията в Украйна в една по-отдалечена историческа перспектива. Разглеждане, което се опитва да стъпи не само на исторически, но и на нравствено-духовен контекст в опита за анализ на трагичното нахлуване на войските на РФ в Украйна.
Разбира се, историята не започва преди 8 години, както кремълската пропаганда се опитва да ни внуши. Обострянето през 2014 година е натрупано в отношенията между руснаци и украинци доста по-назад във времето. Но, така или иначе, може би основният контекст на конфронтирането се изгражда непосредствено след болшевишката революция в Русия, последвалите я процеси през 30-те години в Украйна, и събитията от Втората световна война. След насилствената колективизация и избиването с глад на над 5 милиона украинци от Сталинската болшевишка държава, е разбираемо защо в части на Украйна посрещат войските на Хитлер като освободители и приемат водената от тях война за имаща месиански характер, когато хитлеристките войски предоставят свобода на хората да отворят затворените от повече от 15 години храмове.
Военно-историческата квалификация на събитията от ВСВ е някак вътрешно обвързана и с един дълбинен нравствено-духовен контекст, който донякъде подпомага разбирането и на случващото се в момента, понеже нито едно събитие, било и най-незначителното, не се случва без някакъв умисъл, зад който неразбираеми седят или благият Божи промисъл, или Божието допускане. Така и в събитията от ВСВ има нещо, което действа объркващо и трудно за разбиране именно от духовно-нравствена гледна точка. То е в търсенето на прост и еднозначен отговор на въпроса: кой е лошият и кой е добрият в тази война? Защото всеки човек с християнско съзнание не може да не се чувства разколебан в този отговор и в отговора и на възникващия от него следващ въпрос: зад кого е застанал Бог в тази война, в която срещу злото на нацистите беше изправено по-голямото зло на болшевиките?
Разбира се, очаквам да бъда заклеймен като таен фашист и бандеровец, но една справка по процесите на страдание и на масите хора, върху които то е наложено, дава сериозно преимущество на болшевиките пред нацистите като автори на зло. Това не омаловажава по никакъв начин стореното от нацистите. Просто се търси отговор защо едното бе осъдено и маргинализирано, а другото, чиито мащаб на насилие над обикновените хора по земята несъмнено е по-голям, изигра ролята на добрия победител и така се спаси от морално заклеймяване, и до ден днешен продължава мъчителните социални експерименти върху близо два милиарда човешки души в Китай, Венецуела, Северна Корея, Никарагуа, Куба, Лаос, Виетнам, а около 500 милиона живеят в осакатени от техния експеримент социални системи. Мисля си, че това прикриване работеше до нахлуването в Украйна. Но, как изглеждат събитията от борбата между двете злини от духовно-нравствена гледна точка?
Светоуправникът, ведно с помощниците си сред бесовете и хората, които носят и са владени от неговия дух, използваха злото на нацистите, за да се легализира като добро по-голямото зло на болшевиките, които излязоха накичени като победители от ВСВ. Без да са истинските победители, те се присъединиха към победителите и без да са доброто, се представиха за победител над злото, бидейки самите по-голямо зло. Днес същите сили на подмяната и измамата използват потомците на онези хора, владени от същия дух, който владееше и физическите им, и идейните им предци, за подигравка и обругаване на всичко що е Христово, що е православно, що е консервативно, на всичко, което стои срещу изкривяването на човешката физическа и социална природа.
Иначе как да си обясним, че без да са носители на духа на православието п. Кирил, Путин и голямата част от руското общество се възприемат като самото православие, и така стават повод за най-голямо хулене на името Христово сред езичниците и другите християни, след като нападнаха, избивайки и грабейки, своите единородци и единоверци от Украйна? Без да са носители на автентичния дух на консервативното социално поведение п. Кирил, Путин и голямата част от руското население се представят за негови пазители и най-ревности обладатели1В същото време РФ е на първо място в света по аборти на глава от населението, сред първите места по разпространение на СПИН, по самоубийства, по убийства на глава от населението, заедно с това според статистика на самата Московска патриаршия Рождественските богослужения 2022 г. са посетени от под 1% от населението..
Без да са преминали и прага на човешкото естество като такова чрез милосърдието, п. Кирил, Путин и множество руснаци, представят себе си за охранители на ценностите на консервативното от неолибералния модел, рушащ това естество. Така, чрез предците им (идейни и родови), „разтлителят на смисли“ (акатист към Пресвета Богородица, 10-ти икос) един път представи като добро болшевишка Русия, а сега постигна още по-висока цел, като чрез съвременните наследници на болшевиките се опитва да подиграе и похули самото православие, самите стремежи за отстояването на нормалността в отношението към физическите и социалните нагласи на човека2Причина за войната според п. Кирил е опитът да се овладее разпространението на гей културата..
Днес, след тази война, всеки много по-лесно може да хули Христос, обикновената човешка нравствена здравост и Православната църква, гледайки действията на съвременна Русия. Понеже именно с днешна Русия се свързва по един подменящ начин представата за православие и представата за консервативно-нормалното възприемане на човешката социална и физическа природа.
Но, слава Богу, нито болшевишка Русия е доброто, макар и изграждайки образ на победител над нацисткото зло, нито Червената армия е истинският победител на това зло, нито Московската патриаршия е православието, нито съвременното руско общество е изразител на консервативната нравствена и социална нагласа.
Слава Богу за тази истина, но жалко и тъжно за измамените, невежите и наивните и горко на измамниците, действащи в съюз, съзнателен или не, с бащата на лъжата. И ако всеки автентичен християнин спокойно може да се обърне към днешния римски епископ и да му каже: „Ти не си приемник на престола на св. ап. Петър, защото предците ти на този престол твърде отдавна са оставили заветите на апостола, а и ти самият нямаш нито съвест, нито разсъдителност, нито смелост да се върнеш към тях“, по същия начин той може да се обърне с правото на Истината и към п. Кирил – съкилийник и ученик на един от най-значимите отровители на вярата през 20 век, митрополит Никодим Ленинградски, и наследник на злощастния митрополит Сергий Страгородски, който през 1927 година подписа декларацията за съглашателство с безбожната болшевишка власт – с думите: „Ти не си правилно мислещ приемник на св. Тихон, св. Филарет Московски, св. Серафим Соболев, св. Тихон Задонски, св. Киприян Киевски, а към останалите в йерархично-институционалната кухина около него: „Вие не сте приемници на вярата на св. Серафим Саровски, св. Игнатий Брянчанинов, св. Йосиф Петроградски, св. Виктор Островидов, св. Йоан Кронщадски“.
Защото никъде приемниците и носителите на тази вяра, които излязоха от руския народ и се наричаха правилно мислещи християни, което и значи да си православен, никъде и никога не са учили, че братоубийството е метафизическа война, че съглашателството със силните на деня е симфония, че гордостта в безумно утвърждаваната мисъл, че си носител на Истината има нещо общо с вярата в кроткия и смирен по сърце, Който ни призовава да бъдем като Него.
Накрая бих изразил и съчувствието си не само към измъчените и унищожавани от своите единоверци и братя украинци, а и към онези руси, които запазват пламъка на Христовата Истина в сърцата си, които въпреки пропагандата, въпреки лъжите, въпреки подмените, страдат и се мъчат, че са в едно общество, с тези, които вършат братоубийството, защото наистина и вътрешната Голгота да виждаш какво правят своите е твърде тежка. Именно чрез подвига на страданието и примера на тези руси е възможно и лекуващото покаяние, с което руския народ да изтрие последствията от стореното, както стори германския народ за стореното от него, когато застана зад Хитлер.
––––
Иван Геров завърша специалност Философия в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. Защитава докторска дисертация през 2007 г. в Института за философски изследвания към БАН на тема: „Конституиране на моралния субект“.
- 1В същото време РФ е на първо място в света по аборти на глава от населението, сред първите места по разпространение на СПИН, по самоубийства, по убийства на глава от населението, заедно с това според статистика на самата Московска патриаршия Рождественските богослужения 2022 г. са посетени от под 1% от населението.
- 2Причина за войната според п. Кирил е опитът да се овладее разпространението на гей културата.