Християнство.бг
Джордж Демакопулос // Public Orthodoxy
Според Ню Йорк Таймс млади, консервативно настроени мъже се стичат към Православната църква, защото тя предлага твърде рядко срещано пространство, в което е на почит мъжествеността. Този наратив за „православието като мъжественост“ не е нов. Той се прокарва от хора, които печелят пари в социалните мрежи и таблоидни журналисти от няколко години. И има известна истина в това — съществува агресивна онлайн култура на т.нар. „Orthobro“, състояща се от новообърнати във вярата мъже. Покачването на броя на мъжете, търсещи път към Църквата, се обяснява поне отчасти с изкривената представа за православното учение и практика, която те разпространяват.
Проблемът с есето на Таймс не е толкова в това, че отразява тези тенденции, а че го прави, без да признае, че наративът за „православието като мъжественост“ последователно се отхвърля от църковни лидери и учени, защото е толкова очевидно несъвместим с богословието и историята на Църквата.
Като изследовател на ранното християнство мога дълго да говоря за радикално егалитарната визия на ранната Църква, за нейното подриване на гръко-римските полови норми, за признаването на жени лидери или за факта, че тя насърчава жените да откажат брак и раждане в стремежа към святост. Мога също да подчертая, че аскетизмът не е „мъжествена издръжливост“, а духовна трансформация както за мъжете, така и за жените.
Но не ме притеснява това, че статията в Таймс не успя да представи основните християнски учения или историята. Нито пък съм особено разтревожен, че материалът се е обърнал към вид „стряскащо читателя“ репортажно писане: „Внимавайте, идва токсичният православен мъж“.
По-скоро притеснението ми е, че подобен тип статии само увеличават заплахата, която наративът за „православието като мъжественост“ представлява за Църквата, особено за онези, които са натоварени с катехизацията на потенциалните новообърнати.
В повечето енории катехизацията пада изцяло върху енорийския свещеник, който вече е претоварен, често недофинансиран и вероятно няма специална подготовка като катехизатор. Тъй като нито една православна юрисдикция в Съединените щати няма официален катехизис, всеки енорийски свещеник е оставен сам да изработи собствена учебна програма. Това означава, че строгостта, продължителността, съдържанието и самото преживяване на катехизацията варират значително от енория до енория и от юрисдикция до юрисдикция. В такъв контекст е достатъчно трудно свещеникът да наставлява онези търсещи, които идват към традицията с приемливо ниво на разбиране за това какво представлява православното християнство, как се различава от традицията, от която идват, и защо изобщо се интересуват да научат повече.
Още по-трудно е за свещеника или мирянина катехизатор да помага на търсещите, когато те идват към вярата, защото са били силно заблудени относно това какво представлява православното християнство или защото търсят религиозна традиция, за която им е казано, че ще засили вече съществуващи културни или политически идеологии. Именно това правят онези, които прокарват наратива за „православието като мъжественост“ — продават мит, и го правят, защото се стремят да преобразят Църквата по начин, които са в съответствие с предварително замислен социален и политически дневен ред, който не се вписва в древна вяра като православното християнство.
Другата, очевидна заплаха, породена от наратива „православието като мъжественост“, е, че той отчуждава вярващите жени, които са част от традицията. Не е изненадващо, че младите жени напускат Църквата в рекорден брой. Само по себе си това е трагично, но още повече, защото ранното християнство е било до голяма степен женско движение – първото движение в историята на света, което провъзгласява присъщото достойнство на жените.
Възможно е младите хора в САЩ да възприемат християнството като пречка за равенството на жените, а това мнение се подсилва от нагласата, че „православието е мъжественост“. Но не това проповядва православното християнство. Представете си какво би било възможно за Църквата, за младите жени и за младите мъже, ако успеем да катехизираме всички по подходящ начин.
Вижте още: В отговор на статията „Църковните пейки преливат от новопокръстени“ • Християнство.бг
