На 19 ноември, в Аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе научна конференция на тема „Богословие, християнска просвета и служение на Църквата в съвременния свят“. Участниците и гостите бяха приветствани от ръководителя на проекта доц. д-р Костадин Нушев, декана на Богословския факултет на СУ доц. д-р Ивайло Найденов, полковник доц. д-р Красимир Димитров, ръководител на катедра „Комуникационни и информационни системи“ във Военна академия „Г. С. Раковски“ и д-р Паруш Парушев, ректор на висшето духовно училище „Св. Тривелий“.
Конференцията се състоя в пет панела на различни теми. В първия панел „Систематическо богословие и християнска етика“ гл. ас. д-р Силва Маринова от Научния архив на БАН представи богословските трудове на Старозагорския митрополит Методи Кусев и презентация на факсимилета на различни документи и ръкописи от книжовното наследство на митрополита.
Ръководителят на проекта доц. д-р Костадин Нушев въведе участниците в темата за християнската етика и нейното постепенно обособяване като самостоятелна богословска наука в кръга на Систематическото богословие във висшите духовни школи на Православната църква. Докладът на тема Православната християнска етика като систематична богословска наука в академичните изследвания и научни трудове на проф. Ганчо Пашев и проф. Иван Панчовски и презентацията представиха накратко биографиите, изследванията и трудовете на двамата преподаватели и представители на българската богословска традиция на ХХ век проф. Ганчо Пашев – основателят на катедрата по Нравствено богословие, и неговият ученик и наследник в дисциплината проф. Иван Панчовски. Презентацията даде важни сведения за системата на християнското нравствено учение в българското богословие и развитието на християнската етика като систематична богословска дисциплина. Важни изводи и заключения от доклада са, че православното нравствено богословие като основен дял от Систематическото богословие се създава в България постепенно и придобива академичен статус и научна обработка и обосновка от проф. Ганчо Пашев, който предлага първата научно-систематична класификация на етическите системи и морално-философски учения, която по-късно е залегнала в разпределението на учебното съдържание и структурата на неговото богословско-систематично изследване. В своя модел за систематично изграждане на науката за християнската нравственост проф. Г. Пашев влага едно задълбочено и ясно разбиране за системата на християнския морал като разработва планомерно и последователно основните дялове на Нравственото богословие. Докладът представи и данни за богатото научно-богословско творчество на проф. д-р Иван Панчовски – обширно по своя обем и богато на религиозно-философски, духовни, нравствени, етични, културно-исторически, педагогически и социологични теми и идеи.
Ренета Трифонова, докторант по Нравствено богословие (ВТУ) представи доклад на тема Принципът за систематизация на християнското учение за нравствеността в богословската система на проф. Ганчо Пашев. Докладът беше естествено продължение на изложеното от доц. Нушев като специфика на учението за православната християнска нравственост. Презентацията засегна принципът за систематизация на богословската система на проф. Ганчо Пашев и отношението към спорната юридическа теория за изкуплението на човека, недостатъците на принципа на обективно-субективното спасение и неговите прилики с принципа на синергията между Бога и човека. Заключенията и изводите представиха един друг поглед към проблемите на систематизацията на науката за християнска нравственост и по-специално към принципа за систематизация на проф. Ганчо Пашев.
Доц. д-р Симеон Гройсман от Юридическия факултет на СУ представи Богословски аргументи в учението за Църквата и конституционния принцип на секуларизма като благодари за възможността да се изкаже в този форум, тъй като не е богослов, но част от юридическите теми, с които се занимава, са свързани и с интереса му към православието. Доц. Гройсман обърна внимание на това, как българският съд секуларизира формулата на чл. 9 от Никео-Цариградския Символ на вярата – че вярваме „В една, света, съборна и апостолска Църква“, в резултат на което неговата формулировка се използва по един спорен от юридическа, а навярно и от богословска гледна точка начин – Българската православна църква има своята правосубектност ex lege, а останалите вероизповедания подлежат на регистрация. Лекторът обърна внимание и върху изострянето на проблема с опитите за регистриране на алтернативни православни общности в България.
Иван Иванов, студент в Богословския факултет на СУ обърна внимание върху молитвата в своя доклад на тема Молитвата и нейното място в нравствения живот на християните. Видове молитва и проблеми в молитвения живот на християнина на някои аспекти от молитвения живот на християните, свързани с техния духовния растеж. Молитвата и нейното място в духовния живот на християните, видовете молитва, изповедта и молитвата на покаяние, прошението и затъпничеството, както и проблемите в молитвения живот на християнина бяха основните теми в този доклад, който обърна внимание и на светоотеческото наследство относно ценните насоки и съвети за преодоляване на трудностите в молитвения живот, както и справянето с предизвикателствата, пред които е изправен съвременният християнин в своето лично общение с Бога.
Библиография с основни трудове по систематическо богословие представиха д-р Ангелина Петрова и Ружа Доновска от Богословския факултет на СУ.
Презентацията на д-р Ангелина Петрова включи данни за личната библиотека на проф. Тотю Коев във фонда на богословската библиотека и нейната специфика и съдържание. Изданията постъпват в библиотеката през м. юли 2009 г. с любезното съдействие на съпругата на проф. Коев, г-жа Таня Коева, в негова памет. Колекцията съдържа общо 320 тома книги, от които 153 тома са на български, руски и сръбски език. Преобладават изданията на немски език – 156 тома, от които 10 тома са на gotisch schrift. Дарението обхваща 5 заглавия на английски ез., 2 заглавия на френски ез., 2 заглавия на гръцки ез., 1 заглавие на латински ез. и 1 заглавие на фински език.
Г-жа Ружа Доновска представи книги и студии на доц. д-р архим. Серафим Алексиев, съхранявани във фонда на библиотека „Теология“ при Богословсикя факултет. Архим. Серафим е бил и преподавател в Духовната академия в продължение на осем години. Презентацията разгледа статии, отпечатвани преди 1990 г. като научни статии, и след смъртта му – „Нашата вяра“, „Нашата молитва“, „Нашата надежда“, „Нашата любов“ (стари и нови издания), книги за св. Серафим Саровски, „Оптинските старци“, „Православие и инославие“, „Надгробен плач“, стихове на архим. Серафим и др.
Вторият панел „Патрология, догматическо богословие, история на религиите и нехристиянски религиозни учения“ започна с доклад на доц. д-р Светослав Риболов, зам.-декан на Богословския факултет. Докладът „Догматическото богословие в България през ХХ век“ представи накратко информация за сборниците и адаптираните издания с догматическо съдържание в България. Доц. Риболов обърна внимание на изданията след Освобождението на България от османско владичество, адаптирани към съдържанието на книгите с такава тематика, издавани в богословските факултети на Централна Европа. Докладът засегна преподаватели и учени-изследователи като еп. Силвестър, проф. Николай Гяуров, проф. Илия Цоневски, проф. Димитър Дюлгеров, проф. Тотю Коев, архим. Серафим Алексиев, доц. Мариян Стоядинов с неговото издание „Божията благодат“ и др.
Ръководителят на катедрата „Систематическо богословие“ към БФ на СУ проф. дтн Клара Тонева като естествено продължение на доклада на доц. Риболов, продължи с темата за богословския принос на проф. Тотю Коев за развитието на дисциплината „История на религиите“ в Богословския факултет. Проф. Тонева припомни кратката биография на проф. Коев, дългогодишен преподавател по догматическо богословие и история на религиите, редактор на богословски издания и списания, съавтор на редица сборници и учебници. Темата на доклада засегна различни насоки в нехристиянските религиозни учения – темите за тероризма, дъновизма, библейските основания за междурелигиозния диалог в контекста на добронамереността, толерантността и ясните позиции в него, на които особено държеше проф. Тотю Коев. Проф. Клара Тонева разказа и спомени за него като учител, преподавател и изследовател.
Д-р Здравко Кънев, гл. ас. към БФ на СУ продължи темата за проф. Тотю Коев и я разви с доклада си Основни принципи за изследване на религиите в книгата на проф. Т. Коев и Г. Бакалов „История на религиите“. Учебното помагало, по което са учили и продължават да учат много студенти в богословските факултети, катедри и специалности в България. Лекторът обърна внимание и на съавтора на учебното помагало проф. Георги Бакалов, който беше част от изготвянето на първата концепция по религиозното образование у нас, автор и на експериментално надконфесионално пособие по „Религия“. Докладът засегна и различните подходи и методиката в учебното помагал по история на религиите.
Д-р Йоаннис Каминис, гл. ас. в БФ на СУ запозна участниците и гостите на конференцията с доклада си Тенденции и насоки в догматическото богословие в гръцката богословска наука през ХХ век, който представи развитието на съвременното гръцко богословие през ХХ век, характеризиращо се с преход от традиционната схоластична парадигма към по-динамични и контекстуални подходи. Основните фигури, които бележат тази трансформация, са Панайотис Трембелас, отец Йоан Романидис и Пергамският митрополит Йоан Зизиулас.
Д-р Димитър Русев от БФ на СУ представи Ролята на систематическото богословие в полемиката между Православието и езотеричните учения в съвременна България, който разглежда ролята на систематическото богословие като научна основа в полемиката между православното християнство и разнообразните езотерични учения, които набират популярност в съвременна България и очерта историческите предпоставки за появата на езотеричните течения в началото на ХХ век в България, най-характерните специфики на техните вярвания. Основно внимание беше отделено на някои от най-популярните становища относно същността на езотеризма, от богословско, философско и научно гледище. В заключение е подчертана утвърждаващата роля на Систематическото богословие, като опора за Православното съзнание и важен участник в обществения диалог, насочен към духовното съхранение на християнската истина.
Докторантът от БФ на СУ Владимир Йончев разказа на участниците и гостите на конференцията за Богословското творчество на св. Григорий Нисийски (живот и съчинения). Докторантът представи накратко интересни сведения от неговата биография, семейство, произведения, служението му на епископ, неговите съчинения и богословски трактати.
Участниците в научната конференция чуха и доклад за Богословското наследство на Теодор II Ласкарис (живот и творчество) от докторанта в БФ към СУ Кирил Галев. Темата за единственият син на император Йоан III Дука Ватаци и императрица Ирена Ласкарина Теодор II Ласкарис (1222 – 1258) запозна участниците на конференцияита с краткия, но съдържателен живот и литературно наследство, което все още не е достатъчно изучено. Докторънтът спомена и единствените преводи на български език с тези съчинения на Георги Баласчев (1918), посветена на сключването на мира с българите през 1256г., a и на Евелина Минева на описание на зимна буря при обсадата на родопската крепост Цепина.
Първата част на научната конференция в чест на св. Климент Охридски завърши с темата за Новите религиозни движения в България след 1989 г. и методът „Силва“ за контрол на ума на докторантът към БФ на СУ Цветелина Цекова, който засегна темата за десетките нови религиозни движения, навлезли в България след падането на комунистическия режим и превръщането на новата религиозност във „феномен“, който триумфира над църковния авторитет. Наред с това, социално-икономическата несигурност създава условията за възникването на парапсихологични кръгове, чиито главни занимания и цели са себереализацията и достигането на свръхсъзнание, какъвто е методът „Силва“, появил се в България през 1992г. В основата му стои вярването, че думите и мислите притежават сила, която се подсилва от честото им повтаряне и визуализиране.
Третият панел на научната конференция „Християнска просвета, религиозно образование и катехизация в живота на църквата и съвременното общество“ започна с доклада на проф. д-р Жоржета Назърска от УниБИТ Богословско образование и религиозно културно наследство в България по време на тоталитарния комунистически режим. Проф. Назърска акцентира върху трудното положение и репресиите от комунистическата власт над преподавателите в Богословския факултет, някои от които са арестувани (1945) с обвинения за връзки с легалната опозиция и американски дейци, други стават обект на следене от ДС (1949), която им открива отчетно-наблюдателни досиета, събира данни за дейността им чрез информатори, доносници, агенти, иска тяхното увалнение (1950). Докладът засяга и реакцията им на пълзящото унищожаване на религиозите и политическите свободи и подчиняването на БПЦ, съпътствано през 50-60-те години не само от превръщането на БФ в ДА, а и с установяването на тотален контрол над неговите преподаватели. Той е осъществяван чрез групови и лични активни агентурни разработки, включващи следене, доноси, прихващане на цялата кореспонденция, подслушване, обиски на работните кабинети и по домовете, компромати на морална основа, вербуване.
Доц. д-р Андриан Александров от „Центъра за изследване на катехизичното и религиозно обучение“ към Богословския факултет на СУ представи проблемите пред религиозното образование в България в доклада си Религиозно образование в България днес – традиции, проблеми и перспективи, който засегна проблемите със секуларизацията в различни държави и религиозното обучение днес.
Д-р Мирела Кючукова, гл. ас. в катедра „Социална педагогика“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“ представи книгата си Религиозният мироглед в началното училище. Д-р Кючукова се занимава с научни изследвания в областта на религиозно-социалната педагогика. Въпросите и проблемите, които разглежда книгата, са свързани с връзката между мирогледа и религиозното образование и акцентира на мирогледните постановки, които религиозното образование формира у децата посредством учебниците по Религия-Православие. Изследването в областта на мирогледите отговаря на въпроса какво се променя в детето, което изучава „Религия“. Отговорът е: променя се неговия мироглед в периода на съзряване, неговото мислене, действия, избори, основани на изграден вече светоглед, в който Бог не е празно място.
Елена Дюлгерова, учител по „Религя-Християнство-Православие“ в няколко училища и вероучение в детска градина представи доклад на тема Педагогически подходи и добри практики в обучението по Релгия в съвременното българско училище. Презентацията на г-жа Дюлгерова съдържаше интересен педагогически подход и практики в преподаването на децата в училище, свързани с личното участие и мотивация. Бяха представени клипове при работата с деца, в които те участват със свое творчество и жестикулация в уроците. Темата засегна и сътрудничеството със Софийска митрополия и свещенството в училище. Подкрепящата среда е изключително важна в една такава учителна дейност на съвременните богослови, участието на децата в конкурси, участието в училищния живот на групата деца по религия, връзката на учителя с учениците във формата на екскурзии, открити уроци пред родителите, учителите и духовенството, тематични занимания извън училище и връзката с общността под формата на подпомагане и благотворителност или помощ в социалната кухня към енорийския храм (по желание), както и детски православни лагери.
Чавдар Спасов, д-р по Религиозна педагогика и учител по БЕЛ запозна накратко гостите с темата Преподаване на библейски и християнски религиозни теми в програмата по литература на средното училище като засегна религиозно педагогическите аспекти при преподаването на Свещ. Писание в часовете по БЕЛ в гимназиалната степен на образование.
Научната конференция имаше и международно участие. Координаторът на учителите по училищното образование в Сърбия Йован Благоевич (с превод на Гроздан Стоевски) разказа за спецификите в различните етапи на подготовката на това обучение, за обучителните материали на ученици с различно образование. Лекторът акцентира върху събирането на опит от практиката и надграждането на различнен педагогически и културологичен опит на учителите при взаимодействието на предмета на религията, свързан с други предмети като историята, литературата и общата култура на учениците.
Четвъртият панел „Социално служение и мисия на Църквата днес“ започна с представянето на доклада на свещ. д-р Угрин Попович от Сръбската православна църква на тема Пастирски грижи за хора със зависимости като част от мисията на Църквата днес. Темата представя предизвикателствата пред свещеническото служение на нуждаещите се и зависимите хора, както и важното в превенцията в тази мисия. Лекторът засегна и смисълът на общението в евхаристията като благодарствена жертва към Бога за целия свят – участието в литургията, където „днес“ откриваме общението с Бога, среща с Христос като Път, Истина и Живот. Радостта от живота в литургията помага на участниците в нея да преодолеят зависимостите си така, както Бог кани всички на Трапезата Си с думите „ела и виж“.
Панелът завърши с представяне дейността на Православния център за лечение на зависимости „Свето Успение Богородично“ в гр. Видин д-р Красимир Иванов, който има опит като психолог и терапевт в клиниката в Суходол. Докладът зсегна работата със зависими хора и програмата с различни подходи, свързани със зависимя начин на живеене и търсенето идентичността на зависимия – процесът на себенамиране, в контекста на евангелските ценности, в която човекът да открие себе си. Начините на работа в програмата на центъра включват определен метод на терапия, цели, задачи и дейности на терапевтичната програма. Практическата дейност в центъра се води от духовник, а третата част включва подкрепа на семействата на зависимите към наркотични вещества, алкохол и хазарт. Програмата на неделното училище е разработена и адаптирана за нуждите на центъра на базата на Учебни програми по религия – Християнство – Православие I – XII клас на МОН. Основава се на ценността и авторитета на православната традиция и се ръководи от принципите на научност, комплексност, нагледност, емоционалност, съгласуваност с нуждите на лекуващите се, диалогичност, интерактивност, развитие на ключови компетентности.
Петият панел „Служение на Църквата, евангелизация и мисионерство в съвременното общество“ започна с доклад и презентация на Гроздан Стоевски, докторант по пастирско богословие, към БФ на СУ и председател на фондация „Алфа Балкани“ за „Азбука на вярата“ – ново ръководство за християнска просвета и катехизация, за което Християнство.бг писа още при самото му представяне в чужбина (тук).
На международна конференция за християнско образование, проведена в Унгария от 18 до 20 септември 2024 година, беше представено ново българско ръководство за катехизатори, ръководители и обучители със заглавие „Азбука на вярата“. Ръководството е изградено по адаптиран за православна среда християнски курс по модела на утвърдените международни програми познати като „Алфа курс“.
„Азбука на вярата“ е въведителен курс от теми и дискусии за първоначално запознаване с въпросите на християнската вяра и изучаване на най-важните теми на живота и истините на вярата според Христовото евангелско учение. Този курс е насочен към всеки съвременен човек, който търси отговор на тези въпроси по един достъпнен за него начин с цел да го насочи към Църквата, да го утвърди във вярата и да отговори на основните му духовни потребности и търсения.
Г-н Гроздан Стоевски представи катехизационния и световно известен „Алфа курс“, който вече е преведен и достъпен на български език за всички свещеници, богослови и катехизатори, които искат да работят в пастирската си дейност с него. Велички еп. Сионий като духовен ръководител на подготвилите този курс, препоръчва в изданието да има по една миниатюра от Четверовангелието на цар Иван Александър като символична връзка с миналото към всяка тема на курса. Уводът към книгата е на доц. д-р Костадин Нушев. Докторант Стоевски сподели, че мнозина свещеници се интересуват живо от този катехизационен курс, който може много да помогне на свещениците, работещи с различни общности. Книгата беше представена по-рано и във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ във Варна. Доц. Костадин Нушев допълни, че този скромен труд се реализира в годината, когато бяха прославени мощите на св. патриарх Евтимий в Българската православна църква.
Прот. Йордан Божилов, ефимерий на храма към Военната академия в София сподели своя опит в доклада си Положението на военния свещеник в днешно време, касаещо възстановяването на военното служение на свещениците. Той засегна взаимоотношенията между армията и Църквата в днешно време, които имат своя образец в лицето на Военно-духовната институция, изградена и функционирала в периода от 1878 до 1944 година, когато отношенията между двете системи в Третата българска държава са поставени на солидни конституционни и законови основи. В този период се заражда, изгражда и утвърждава йерархията на военното духовенство в българската войска. Военно-духовната служба в този период има за цел да съдейства за цялостното религиозно-нравствено възпитание воините. Военното духовенство изпълнява със своето назначение духовните потребности на лицата с военни звания. Отец Йордан сподели, че Църквата трябва да навлезе в живота на армията чрез добре обучени свещеници, които да проповядват православната вяра и да обгрижват духовно чедата на Църквата в редиците на армията. В днешно време най-широк мащаб на взаимоотношенията между двете институции намират провеждането на редица значими събития в живота на армията с непосредственото участие на БПЦ.
Конференцията приключи с дискусия по изнесените доклади с участието на гости и експерти от страната и чужбина. В нея гостът от Полша г-н Станислав Цинал, сподели своя опит с катехизацията в католическата енория и училищното образование като пионер в този „Алфа курс“ след падането на Берлинската стена. Лекторът разказа, че винаги е търсил най-добрия начин да разкаже за Господ Иисус Христос. Отговорът открил преди 10 години с Алфа курса – преживяване, в което християнсикят живот на един катехизатор започва като че ли отново. Той сподели, че е представял курса в най-различни житейски ситуации, работил е със затворници и все още отговаря за Алфа курса за затворниците в техния окръг. В много от затворите на Полша този курс е включен в предстояща реабилитация на затворниците. Тази програма работи, каза г-н Цинал и разказа накратко какво представлява този курс, който има за цел евангелизиране и преобразяване на обществото. Целта на катехизаторите е да подкрепим Църквата в нейната мисия да води хората към едно максимално близко отношение с Христа – каза той и сподели четирите основни ценности на каетизационния курс. Първата е, че той се провежда в църквата, чрез църквата и за църквата. Втората ценност е, че ние трябва да се отнасяме много пламенно към единството в Христа. Третата – че църквата заслужава възможно най-доброто качество. И четвъртата ценност – да се отнасяме щедро към това, с което сме били благословени и да го споделяме. Около два милиона души са преминали към Алфа курса в Полша само за една година от всякакви деноминации.
Това не е първата конференция, в която участват някои от чуждестранните гости. През м. май 2022 г. в Богословския факултет на Софийския университет се проведе Четвъртата международна православна консултация за военни свещеници на тема „Духовен опит и ресурси за катехизация на енорията“, където г-н Станислав Цинал презентира мястото на „Алфа Курс“ в католическата енория (тук).
Накрая генерал-майор Роди Потър от Великобритания благодари за представянето и конференцията и наблегна на значимостта на капеланите във въоръжените сили. „Имал съм привилегията да служа в армията дълги години в различни позиции. И винаги е било благословение до мен да стои капелан, свещеник, който може да сподели утехата във вярата, когато воините имат нужда от нея. Ролята на военния капелан е толкова важна във военно време, когато те трябва да се сблъскат в битка. Имал съм привилегията да работя с военни капелани в цяла Европа и дори с някои от тях, които служат като военни капелани в Украйна. И затова една от молитвите ми е да се случат необходимите законодателни промени, чрез които да се установи в България институтът на военното капеланство. И второто нещо, което бих искал да споделя е колко значима ще бъде тази „Азбука на вярата“, в тази версия, която да служи на хората в България! В моя личен опит „Алфа курс“ е едно изключително ефективно средство, за да се покаже на хората Кой е Иисус Христос. Виждал съм войници, които са ставали християни, благодарение на този курс! Затова молитвата ми е „Азбука на вярата“ да бъде благословение за всички българи през идните години. За мен беше благословение да бъда в вас днес! Много ви благодаря!“
Изнесените доклади ще бъдата публикувани в сборник на научната конференция „Богословие, християнска просвета и служение на Църквата в съвременния свят“.
––––––––––––
Снимки: Елена Дюлгерова, Маргарита Генчева, Виктор Макаров
Преводачи на конференцията: Виктор Макаров, Мартин Хачикян