Християнство.бг
На 8 юни правителствата на Сърбия и Република Сръбска в рамките на Общосръбския събор в Белград съвместно със Сръбската православна църква, приеха проект за Декларация за защита на националните и политически права и общото бъдеще на сръбския народ, която съдържа 49 заключения, позиции и цели „за запазване на мира, стабилността, националната, културната и религиозната идентичност, както и засилване и задълбочаване на сътрудничеството и взаимната защита“, съобщава пресслужбата на Сръбската православна църква.
Общосръбският събор се проведе под мотото „Един народ, един събор – Сърбия и (Република) Сръбска“. В заключенията му се посочва, че Общосръбският събор, зачитайки всички религии, подкрепяйки свободата на религията и признавайки незаменимото значение на членовете на сръбския народ от други религии, отдава специална благодарност на Сръбската православна църква, която обединява мнозинството от сръбския народ.
„Сръбската православна църква съхрани сръбския народ в най-трудните времена както биологично, така и културно и образователно“, се посочва в документа, както и това, че Общосръбският събор признава Сръбската православна църква за един от стълбовете на националната, културната и духовната идентичност на сръбския народ и призовава за по-тясно сътрудничество между църковните и държавните власти по ключови въпроси като „опазването на традиционните християнски ценности, опазването на светостта на брака и семейството“.
Този Общосръбски събор много прилича на Всесветовния руски народен събор, който се проведе на 27 март под лидерството на Руския патриарх Кирил и който постанови, че „границите на Руския свят като духовно и културно-цивилизационно явление са значително по-широки от държавните граници както на сегашната Руска федерация, така и на голямата историческа Русия“. Както Руският свят „включва в себе си всички, за които руската традиция, светинята на руската цивилизация и великата руска култура са висша ценност и смисъл на живота“, така и „Сръбският свят“ начело със Сръбският патриарх включва всички сърби и извън границите на страната, за които сръбската национална, културна и духовна идентичност са висша ценност.
В документите и на двата събора присъстват параграфи, според които държавата трябва да предприеме мерки за защита на семейството и семейните ценности.
Белградският военно-политически коментатор, полковникът в оставка Любодраг Стоядинович, който преди югославските войни е служил при ген. Ратко Младич и написа книгата „Ратко Младич – между мита и Хага“, определи събора като „национално–теистично нахлуване в Сръбския свят“. Той коментира, че дори така наречените „предводители“ на Общосръбския събор са наясно какво са организирали. Общосръбският събор е фраза, която свидетелства за невъзможно начинание и това ясно се вижда в самото определение на идеята. Името „Един народ, един събор – Сърбия и (Република) Сръбска“ според него е крайна илюзия, в която са включени „всички сърби и само те, защото за несърбите не се говори“.
Според Стоядинович: „Общосръбският парламент е по същество антиграждански акт за прослава на нацията като неясна сила, която служи не на себе си, а на своя създател. Подобни събрания черпят зад себе си зловещи аналогии за силата на волята, а събранието на Вучич е пародия на най-тъмната част от човешката история“.
Вчера Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград коментира събитието така:
„Нямат край изненадите, които идват от съседна Сърбия. Западните Балкани първо се сблъскаха с идеята за създаване на т.нар „Сръбски свят“, а сега с фойерверки и народни хора, но и с абсурдното политическо участие на Сръбската православна църква (СПЦ) в Общосръбския събор, който се проведе в центъра на Белград. Сякаш старите идеи на диктатора Милошевич отпреди 30 години, които доведоха до опасните юговойни, оживяха в нов вариант, който е не по-малко опасен от предишните“.
Анализаторите в Босна пък считат, че етнополитиката от 90-те години не е изчезнала от региона, че на Събора са присъствали послушници, които са готови да предизвикат нови кризи на Балканите. Според сараевския професор Евер Казас, съборът „заобиколи историята на геноцида, военнопрестъпниците и отговорността на Милошевич“. Той е „панаир на политическия кич, който не е нищо друго освен игра на скелетите, които се подават от гардероба на сръбския национализъм“.
Днес сръбският вицепремиер Александър Вулин заплаши Балканите с преначертаване на границите по плана на „Сръбския свят“.
„Балканите ще бъдат безопасни и мирни, само когато сърбите са обединени и стабилни. Сръбският национален въпрос на Балканите не може да се решава частично и индивидуално, а само като сърбите са цяло, тоест единен политически народ“. Александър Вулин директно заплаши суверенитета на Черна гора, Северна Македония, Босна и Хърватия „Ще напомним на целия свят, че сърбите са уникални. Сърбия не смята да забравя Република Сръбска, нито сърбите в Черна гора, нито в Северна Македония, в Хърватия или сърбите, където и да живеят“, каза той. Вулин подчерта, че след дълги десетилетия на лутане „сърбите отново са се превърнали в единна политическа нация“ и „заедно ще вземат важни решения за оцеляване, независимо от мястото, където живеят“. Вицепремиерът посочи, че делението на сърби от тази или онази република или държава, трябва да спре от момента, в който се проведе Общосръбският събор в Белград.
Вицепремиерът посочи, че в рамките на Общосръбския събор и общото правителствено заседание Сръбската православна църква (СПЦ) за първи път е изразила благодарност към сърбите от други вероизповедания (католици и мюсюлмани), за „всичко, което са направили за сръбския народ“. БГНЕС припомня, че през 2023 г. Александър Вулин попадна в „черния списък“ на САЩ за трафик на наркотици, незаконни сделки с оръжие, корупция и проводничество на руските интереси на Балканите. В рамките на същата година той беше награден с Ордена на Руската федерация, лично от директора на руската Федерална служба за сигурност и генерал в руската армия Александър Бортников.
През миналата година по повод на една поредна антибългарска изява – изложбата „Българските злодейства в окупирана Сърбия 1915-1918 г.“, проф. Лозан Митев като че ли предвиди събитието на този Общосръбски събор от 8 юни 2024 г.:
„В стратегията за Сръбския свят далеч не се виждат светлините на общоевропейско културно, икономическо и мисловно пространство, за разрешаване вековните противоречия между Балканските държави, преоткриване на идеята за съвместно съжителство основано на взаимно зачитане без хегемония и насилие. Напротив, в тази доктрина прозират принципите на Начертанието от 1844 г. и всички елементи на националния шовинизъм от края на 19 и началото на 20 век. Сякаш още са живи думите на самия Гарашанин: на Сърбия е нужна експанзия по всички възможни начини-било чрез политика, било чрез война. Най-нагледните проявления на този шовинизъм бяха конфликта с Хърватско, Косовската криза, Босненската война и това, което нас засяга – „Окончателното решение“ на Българския въпрос свързан със съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини. Той бе решен именно през последните 20 години чрез практическото обезлюдяване на окупираните от Сърбия през 1920 г. области в Трънско, Босилеградско, Царибродско и Кулско, които днес се намират в последната фаза на демографска катастрофа“.
