Ренета Трифонова
– Д-р Кънчева, честит празник! С Вас правим второ интервю за Християнство.бг. Преди три години говорихме пак на Благовещение за жената християнка и нейното място в Църквата, богословието и мисията, с поглед напред. Днес ще говорим за Вашата нова книга, в която пък погледът е обърнат назад, към миналото, като основа на бъдещето. Защо я озаглавихте „Предобрази на Словото“?
– Здравейте и честит празник! Радвам се, че точно на Благовещение отново съм гост на Християнство.бг! Дълго време търсих подходящото заглавие за книгата и мисля, че „Предобрази на Словото“ си дойде на място. Предобрази, защото в по-голямата част от паримиите имаме именно предобразност, която ни се разкрива чрез богослужението „…на Словото“, защото както имаме Христос в Новия Завет, така имаме Христос и в Стария Завет, и именно това ни показва Църквата чрез „уроците“ които ни „преподава“ в навечерието на празник.
Книгата е посветена на паримиите за неподвижните Господски и Богородични празници и чрез химнографията и съчиненията на отците и учителите на Църквата показва мястото на предобразите и пророчествата от Стария Завет като „възпитатели в Христа“ (ср. Гал. 3:24). Именно чрез богослужението, чрез участието на определени перикопи от Писанието в богослужението, Църквата „снима покривалото” (вж. ІІ Кор. 3:14–16) и показва Христос и в Стария Завет.
– Какви са старозаветните пророчества и предобрази, които богослужението ни разкрива за св. Богородица?
– В навечерието на Богородични празници, с изключение на Въведение Богородично, Църквата е определила еднакви паримии – пророчества и предобрази на Божията Майка. При Благовещение случаят е малко по-различен, тъй като обикновено се пада по време на Великия пост и в зависимост от това в кой ден и коя седмица на поста се пада, четивата се различават. Но образността, тълкуването им се простират през цялата година – стълба, неизгаряща къпина, жива скиния и храм Божий, врата, дом на Бога…
Сънят със стълбата на Иаков е една от паримиите – св. Богородица е стълбата, по която при нас слиза Бог, както казва св. Йоан Дамаскин в свое слово, посветено на Успение Богородично, стълбата от съня на Иаков е „предначертание и образ“. Но Божията Майка е не само стълба, а се превръща и в „дом Божий“ – думите, с които завършва перикопа от Битие.
Видението на Иезекиил за затворените врата на храма, обърнати на изток е втората паримия (паримия и за Въведение Богородично), като ново и благолепно чудо се възпява от Църквата преминаването на Господ през „заключената врата – Девата“. За Премъдростта, която си съгради дом – Девата, е третият перикоп. В някои случаи се добавят още две паримии – четивото от Изход 3 гл. – теофанията с горящата, но неизгаряща къпина и перикопът от Притчи Соломонови 8 гл. „Господ ме имаше за начало на Своя път…“. В канона на Благовещение се пее, че горящата, но неизгаряща къпина е дивно предзнаменование, и явно показва „преславната тайна“ на Божията Майка.
– Още във въведението пишете за трудността, която срещат вярващите хора с разбирането на библейските изследвания и подчертавате, че книгата Ви е написана достъпно и разбираемо за по-широк кръг от хора. Може ли да се каже, че тази достъпност е не само с научна и изследователска, но и предимно с мисионерска цел?
– Книгата е научно изследване, но е изцяло ориентирана към широката читателска аудитория. Да, може да се каже, че има и мисионерска цел или по-скоро бих я нарекла благовестителска… Основната идея, от която съм се водила през цялото време, докато работих върху нея, бе да е достъпна и разбираема и за хората, които скоро са прекрачили прага на храма и правят първите си стъпки във вярата. Надявам се, ако се „престрашат“ да посегнат към книгата, тя да помогне да преодолеят страха от Стария Завет и именно чрез богослужението да разберат по-добре Писанието и единството на заветната история, която е всъщност история на спасението.
– Вие откривате в книгата си един друг „ключ“ – че църковната молитва е винаги библейска и че Писанието и Преданието намират вярно тълкувание в литургичния живот. Възможно ли е постепенното отдалечаване от „високия език“ на библейската критика да е отдалечило християните от богослужебния живот?
– Въпросът за „високият език“ на библейската критика е нещо съвсем различно. Както и едва ли „високият език“ на библейската критика е причина за отдалечаването на християните от богослужението и богослужебния живот на Църквата…
В случая погледът към Писанието чрез богослужението е коренно различен от методологията на библейската критика и насочвайки се към този, да го наречем еклисиен подход към Писанието, отпадат голяма част от проблемите, породени от съвременната библейска критика. Научното изследване на Писанието и историко-критическия метод имат своето място – текстовата критика, изследването на формата, изразните средства, на „пътя“ извървян от една текстова единица, запознаването с живота и мирогледа на хората, в чиито човешки език е облечено Писанието, проследяването на развитието на идея, различните преводи, всичко това предпазва от неправилни и изопачени тълкувания. Но винаги трябва да се има предвид, че Писанието е Божие слово и Откровение, книга на Църквата. Затова не го четем като изолирани личности, тълкувайки го единствено в светлината на своето лично разбиране или в контекста на актуалните критични теории за извор, форма и редакция, четем го, както пише епископ Калистос Уеър, „като членове на Църквата, в общение с всички останали членове през вековете. Решаващият критерий за нашето тълкуване на Писанието е умът на Църквата”.
А относно това, че църковната молитва е винаги библейска, бих цитирала думите на проф. протопрезв. д-р Благой Чифлянов, че без Писанието „богослужението би било монолог на човека, а не диалог между Бога и човека”. От православна гледна точка, Писанието, Преданието и Църквата се разглеждат като съюз от взаимосвързани части. И да, мястото на тълкуване на Писанието е в Църквата, т.е. в литургичен контекст. Екзегетиката по своята същност е литургичен акт. Писанието и богослужението са неразделни!
– В тази връзка, че голяма част от християните изпитват трудности с текстовете на Свещ. Писание, имате ли наблюдения – не само като преподавател, но и в енориите, където водите беседи – дали изпитват и такива трудности с непознаване на богослужението?
– Донякъде да. Познава се светата Литургия, богослужението, на което най-често присъстваме. Но по различни причини вечернята, утренята, остават по-непознати. Радостното е, че постепенно ситуацията се променя, но все пак това е процес, т.е. изисква време. А и това познаване се осъществява с опита, т.е. с участието в богослуженията, защото именно храмът и богослужението са „училище“ на вярата.
– А може ли да се каже, че „Предобрази на Словото“ е и литургично изследване?
– В Църквата всичко е едно – библеистика, литургика, догматика… Всичко имаме в Църквата и богослужението. Разделянето на богословието по области, дисциплини, е с цел академичното му изучаване. Затова бих казала, че „Предобрази на Словото“ е тълкуване на Писанието в контекста на Преданието и богослужението, защото досегът с литургичните текстове и богослужението е най-добрият начин за разбирането на христологичната перспектива, през която Православната църква гледа на Стария Завет.
– С благодарност за разговора, пожелаваме Ви тази чудесна книга да стане „настолно четиво“ за клира и миряните и да помогне за разбирането на живия език на Литургията.
– Дай Боже така да бъде! За повечето православни християни, особено у нас, Старият Завет остава неразбран, плашещ, определя се като „неясен“, „тъмен“ и т.н. Бих се радвала, ако след срещата с „Предобрази на Словото“ това се промени!
„Изследването „Предобрази на Словото“, което читателят държи в ръцете си, е явление не само в българската, но и в световната православна библеистика. Стефка Кънчева е успяла да преодолее до голяма степен академичната схоластика, рационализма на библейската критика, да разкрие смисъла и значението на библейските текстове чрез изразността на светоотеческото типологично тълкуване. По такъв начин, без да отрича и отхвърля, тя преодолява, съвместява на пръв поглед непреодолимите бариери между предпоставките на библейската критика и духовния смисъл на библейските текстове. На читателя се предлага ясна картина, от която се вижда дълбочината и смисъла на православното богослужение в неговата празнична система – в това „помнене“ на Христа, чрез което Църквата извежда човека от тлението като преодолява смъртта и разпада чрез Кръста и Възкресението“.
проф. д-р Димитър Попмаринов
„Мракът на Стария Завет е свещен – тайнствен, загадъчен, предизобразяващ – той е покривало върху лицето Моисеево, „за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното”, както казва свети апостол Павел. Това покривало се сваля чрез Христос и открива Бога в човешкото време като Син човешки, есхатологичен Адам, роден от жена, която свързва Небе и Земя. Жена видяна в сънища и пророчески видения чрез архетипните образи на стълба, храм и врата (с. 52-61), които изграждат по-мащабния образ на дома, в който обитават заедно Бог и човек (с. 67). Домът, в който има любов, прошка, мир, сигурност и спасение.
Всичко това читателят ще открие в книгата на д-р Кънчева. Написана на академичен, но достъпен език, книгата ще предизвика интерес не само в академичните среди, но и сред духовенството и всички онези, за които богослужението на Православната църква носи утеха и надежда“.
доц. д-р Павел Събев
