Маргарита Генчева
Интервю на Маргарита Генчева с архим. Никанор в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ за детските православни лагери и посещението на Антиохийската патриаршия.
– Отче, от колко години правите детски православни лагери в Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“?
– Братството на манастира винаги е имало желание да работи за духовната просвета на младите хора в България, тъй като е банализъм да се каже, но е факт, че тяхно е бъдещето. По-рано обаче манастирът, когато братството се засели, беше в незавидно състояние и тук нямаше възможност да се провеждат детски лагери. Идвали са чуждестранни студенти да ни помагат за неговото възстановяване. Откакто обаче с Божията помощ се направиха новите сгради (мисля, че през 2012) през първата година след като вече бяхме в тях, се проведе и първият детски лагер, организиран от презвитера Малтена Стойчева. Това се превърна в традиция, като към нея се присъединиха организаторите около Велина Андонова. И сега фактически имаме тези два детски лагера, на които по няколко пъти в годината предоставяме възможност тук да събират деца и да се грижат за тях.
– Тази лагерна смяна съвпадна с посещението на делегацията на Антиохийската патриаршия. Затрудни ли ви това с подготовката около посрещането или нямахте такива проблеми?
– Всъщност ни помогна, защото получихме безценна помощ от организаторите на лагера във връзка с организирането на посрещането. Владиката погледна с интерес балоните, които бяха сложени около трапезарията, но като разбра, че лагерът е за деца, много се зарадва и ги насърчи в тази дейност. Децата му изпяха „Богородице Дево“ и тропар на светите братя Кирил и Методий. Той ги благослови. С тяхната група имаше също малки деца. Всички деца се събраха заедно. Беше много хубаво! Видяхме на дело какво е православното единство.
– Какво послание бихте дали на децата на тези лагери, изобщо на децата от България за техния живот, за вярата?
– Не бих си позволил да поучавам децата. Те отвсякъде получават достатъчно наставления, ръководство, инструкции. Децата просто са добре дошли, те трябва да чувстват Църквата като свой роден дом.
– А какви са най-важните послания, които си извадихте от посещението на делегацията на Антиохийската патриаршия?
– Ние сме чували за тези хора повече от телевизията във връзка с ужасните новини, които идват оттам, но когато ги видях на живо, по-дълбоко осъзнах действително мъченическия, изповеднически характер на Антиохийската патриаршия, която живее християнството почти така, както са го живели и първите последователи на Христос. В една несигурност – не искам да кажа страх, тъй като Светия Дух пази тези хора и пропъжда страха от сърцата им – но една несигурност и една постоянна готовност утрешният ден да те натовари или с изповеднически, или (Бог да пази!) с мъченически подвиг. Видях какво значи истински християни.
– Повечето от тях, които казаха, че са от Сирия, всъщност разбрах, че в момента живеят в ОАЕ. Така че реално там не е ли по-безопасно или пак има опасността от гонения?
– Аз не ги разделям от тяхното общо паство. Разбира се, те са бежанци, както станаха бежанци и милиони хора от Украйна. Виждаме две страни, в които православните хора се налага да бягат, да оставят домовете си поради военни действия. Да, те са в безопасност в ОАЕ, но и там тази безопасност не е пълна, тъй като няма гаранция, че тамошни местни фундаменталисти няма да ги хванат и отвлекат. Това е една враждебна среда. Християните в Близкия Изток нямат нашия комфорт. Което е голямо изобличение за нас, защото, докато ние от леност не вършим нищо духовно и прекарваме в безгрижие по начин, по който не спасяваме душата си, в нашите дни тези хора се борят за това да могат да бъдат християни, да запазят вярата си. За нас това е едно изобличение за нашето нерадиво състояние.
– Да, и аз го усетих. Първият път се сблъсках с това, когато в моята енория дойде една жена от Сирия, бежанка. Тя е избягала само със сина си, а мъжът ѝ и дъщеря ѝ са били убити от радикализирани мюсюлмани. Когато я видях, се засрамих от моя живот. Това са Християни!
– Напълно споделям. Това мога да кажа, че преживях и аз, когато видях тези хора на живо. Иначе наистина правят впечатление на хора (имахме възможност за беседа), които нямат тези наши [духовни] болести, този неоснователен триумфализъм. Нямаше го това осъждане на всички останали, нямаше го този фарисейски тон на сочене с пръст, което виждаме в нашите псевдохристияни. Тези, истинските християни, са наистина смирени; те са хора, отворени към останалите. За всеки е добре да познава такива хора.
– Коя ви е най-любимата Ви част от детските православни лагери, които се провеждат тук?
– Е, най-приятно ми е да видя голямата редичка дечица за свето Причастие, което ще бъде утре на службата. Иначе е много е хубаво, когато децата имат вечер на талантите и показват кой в какво е преуспял.
– Мислите ли, че тези православни лагери във времена на разделение и несигурност сплотяват децата и ги правят по-силни?
– Вижте, тук е важно да кажем две неща. Със сигурност православните лагери са много полезни, защото всички деца, които са преживяли такъв лагер, имат по-друго, добро отношение към вярата. Уважават църквата, уважават духовниците, а това е много важно по-нататък в техния живот и ще им помага. Това, че те формално погледнато след това не започват да ходят всяка неделя на църква, за да се причастяват и изповядват, както ние бихме очаквали, не е чак такъв проблем. Защото в труден и тежък момент те знаят къде могат да намерят подкрепа и утеха. Освен това, този лагер и досега е до църквата и насърчава тяхната вяра. Те стават по-вярващи.
От друга страна, ние имаме позиция по разни актуални текущи проблеми като духовници. Изразяваме я често за удоволствие и неудоволствие на мнозина, но това е там, където са площадките за споделяне на мнения. В църквата, в манастира на никого нищо не се натрапва. Тук единствено се говори и се преподава, проповядва само светото Евангелие. Нашите деца по никакъв начин тук не са натоварени с нищо в никаква посока, което е различно от това да познаят Бога, да се доближат до Христа, да усвоят за себе си евангелското Слово. Нищо, което е злободневно и нищо, което е църковно-идеологическо тук не се толерира, не се натрапва на децата. Така, че за нас те имат само полза от тези лагери.
– В тази връзка, Вие днес в словото си към тези хора от Антиохийската патриаршия казахте, че Евангелието и политиката не трябва да имат нищо общо.
– Това беше във връзка с техния въпрос по отношение на състоянието на православието в България, когато обясних, че нашата задача, на духовниците, е двойно по-сложна. Тъй като нивата на човешките души в България не е просто една изорана земя, на която да се сади Христовото Слово, а, за жалост е една земя, обрасла с идеологически тръни; земя, в която Евангелието и християнството биват използвани само като опаковка, за да послужат на съвсем различни цели. Много хора имат съвсем други мисли и чувства и те са предимно земни и нямат нищо общо с евангелската проповед, но се изразяват чрез формите на християнството и използват християнството като идеологическа украса или прикритие, зад което парадират или говорят неща, пряко противоположни на проповедите на Спасителя. Затова споменах, че трябва да разделяме винаги Евангелието от политиката.
Да видим как е в нашето братство. Ако трябва да сме обективни, вътре между монасите аз изразявам някакви мнения, но те може да не са съгласни. Има хора, които са на противоположни мнения, но ние не обсъждаме тези въпроси, тъй като не сме заради това в Църквата.
– Благодаря ви за това интервю.
27.07.2023 г.
