Меню Затваряне

На кого дължим езика, на който пишем добрите и красивите неща днес

Миниатюра от Менология на Василий II – намиране мощите на св. Климент Римски

Лидия Стайкова

Създаване на старобългарския книжовен език

За славяните приемането на християнството означава приемане в европейския политически и културен мир, който ги поставя на кръстопът между Рим и Константинопол. Собствената писменост, която им дават Константин и Методий е предпоставка за създаване на независима култура.

Създаването на азбука не е лесна задача. Първо е нужно да се анализира езика, за да се открият фонетичните (звуковите) му особености. После е нужно да се създадат знаци, които да са едностилни, за да е възможно по-лесно усвояване, изписване и зрително възприемане (представи си азбука, която да е смес от кирилица, латиница, арабски букви и китайски йероглифи).

Създаването на азбука не е единственото условие за развитието на културата. Нужно е и развитие на книжовен език, защото в разговорния език, който използваме в бита, ние описваме конкретни предмети и физически действия. Книжовният език е нужен, за да описваме идеи, абстрактни, нематериални неща. За това са нужни други думи, които да изразяват понятията. Всяка дума изразява предмет, действие или идея. Ако не знаем думи, които изразяват абстрактни идеи, това означава, че ние не осъзнаваме тези идеи, което означава практически, че нямаме тези идеи.

Старобългарският език не е имал думи, с които да се изразят идеи на по-висока култура. Простолюдието не е боравело с тези идеи. А образованите хора са познавали тези идеи благодарение на познаването на чужд език. Ето защо, за да се създава висока култура на старобългарски е било нужно да се измислят нови думи или да се заемат думи от чужди езици. Не е възможно да преведеш книга на език, който не разполага със съответните думи.

Докато Кирил, Методий и техните ученици са превеждали от гръцки, се е налагало да изковават нови думи. Ето как те са обогатили старобългарския език. Константин е създател на първата научна и философска терминология на старобългарски. Той е създал абстрактния български език. Благодарение на него са се появили думи като: естество, същност, природа, вселена, закон, битие, небитие, Бог, божество, идея, понятие, мъдрост, въображение, диалектика, философия. Ето защо не е било достатъчно да е филолог. Нужно е било да е и учен и философ. И, разбира се, трябвало е да има музикален усет, за да създаде думи, които да звучат в хармония с вече съществуващите ( как би звучало “дао бао” или “тянзин гяцо” или “пейшънт” в българската реч?).

Ето защо е било нужно Кирил да има това, което на запад се нарича либерално образование – изучаването на седемте либерални изкуства: граматика, диалектика (логика), риторика, аритметика, музика, геометрия, астрономия. Специалното, професионално образование те обучава на конкретни знания и умения, които да приложиш в професията си, за да изпълняваш поставени от някого задачи най-често. Либералното образование ти дава основа, на която можеш да станеш творец.

Достатъчно ли е да си способен да твориш, за да създадеш нещо, което да е полезно за хората, нещо, което за теб да не е нужно на практика? За това е нужна любов и мъдрост, каквито е имал и Творецът, до чиято същност Константин се е стремял да се доближи. Ето защо са го наричали Философ.

Философия е “Познаване на божиите и човешките неща, която учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на Оногова, който го е създал” (Константин Кирил Философ).

Posted in Публицистика

Вижте още: