Християнство.бг
Най-ценното, най-обичаното, най-непрежалимото в живота на човека е майката. Какво още би могло да кажа за тази, за която всичко вече е изречено?! За тази, която нощите в дни преобръща, за да бъде чедото добре и която само в името на своето дете живее, дори и след като домът ѝ опустее?! А и може ли с думи се описа неописуемата тайна на тази любов?!
Майката за своето чедо предобраз се явява на Съвършената Любов и така за него лесно е в морето на живота да Я разпознае. Църквата Христова е утробата, която ражда за живот във вечността, за радост и утеха, каквито не намират думи, точно както майчината грижа към детето си е безпределна в този и в другия живот. От църковния амвон Съвършената Любов зове: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). В обятията Си да ме приеме иска Божието Слово, както майката е сигурна утеха за детето. Пораснах. Майката я няма вече. Трудовете и бремето си ще възложа върху Този, при Когото майката детето си някога доведе – със свето кръщение греха му да умие, и с Кръвта и Тялото на Любовта да го съедини.
Понеже Бог изисква за всичко да благодарим, защото е такава спрямо нас волята Божия в Христа Иисуса,[1] към майката, която себе си на мене посвети, за да мога не само с телесните очи да виждам, но и със сърцето си Христовата любов да чувствам, задължен съм благодарност не с думи, а с делата да изкажа. Голия с дреха ще покрия, болния ще посетя, гладния и жадния не ще подмина, а странника ще подслоня.[2] Понеже голият, и болният, и гладният, и жадният Съвършената Любов са, Която в плът пред мен стои и ме очаква. В любовта благодарение на майката човек израства, понеже майката любов раздава, а не получава, точно както Жертвата на Кръста за чедата самоволно се принесе. Закърмен в примера на майчина любов, сега, когато Съвършената Любов с духовните очи копнея повече от всичко друго, не ще допусна за Нея да се окажа недостоен.[3]
Майчината тайна в това се състои, че тайната на Бога ми разкрива и ме поставя с любовта си на пътеката към Любовта. Ще ходя по пътеката, която завеща ми, за да се покажа пред Твореца добър и верен раб. Твоите грижи за мен едва тогава ще престанат, когато радостта на Господаря ме споходи.[4]
[1] 1 Сол. 5:18.
[2] Мат. 25:35-36.
[3] Мат. 10:37.
[4] Мат. 25:21
