Християнство.бг
„Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата“ (Евр. 7:26).
Днешният празнуващ посреща своя 84-ти рожден ден.
Този велик огнен молитвеник, приятел на светиите, както ще бъде наричан много пъти, отец на Църквата, защитник на истинското православие и църковност, този, който се разпна по примера на Христос от любов към единството на Църквата, който иска за да се изпълнят Христовите думи: „за да бъдат всички едно. Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Йоан. 7:21), е роден в село Свети Теодори на остров Имврос, на 29 февруари 1940 г. в семейство на благочестиви и христолюбиви родители.
Завършва начално училище в родното си село, а след това продължава образованието си в Константинопол, където учи между другото в Богословската школа на Халки, после в катедрата по ориенталистика на Григорианския университет в Рим, Източния институт в Боси, Швейцария и Мюнхенския университет.
През 1961 г. е произведен в дяконски сан, през 1969 г. става презвитер, през 1973 г. е хиротонисан за Филаделфийски митрополит, през 1990 г. за Халкидонски старец-митрополит, и накрая, на 22 октомври 1991 г. за Вселенски патриарх.
Непрестанен труженик за укрепване на всеправославното единство и сътрудничество. Създава синаксиса на Предстоятелите на православните църкви, а през 2016 г. свиква Всеправославния събор на Крит, като е негов председател. Като истински отец и пастир, който иска да събере всички в едното Христово стадо, той неуморно се труди да привлича всички, като ги печели с Христовата любов. Не пренебрегва и диалогът с другите християнските църкви и изповедания.
Пример за тежестта на подвига да носиш кръста да бъдеш Вселенски патриарх са думите му, казани в една от неговите проповеди:
„Неразпнато християнство не съществува – нито един светец не е ял мек бял хляб на този свят!“
Изнасял е речи в Европейския парламент, Съвета на Европа, ЮНЕСКО и на различни други официални събития. Досега е удостоен с много почетни докторски степени от престижни академични институции, като университетите в Атина, Солун, Патра и Янина (Гърция), Джорджтаун и Йейл (САЩ), Флиндърс и Манила (Австралия), Лондон, Единбург , Льовен, Москва, Болоня и Букурещ (в Европа). Говори гръцки, турски, италиански, немски, френски и английски, а също така владее старогръцки и латински. Заради ангажиментите си в Съвета на Европа за опазване на природната среда е наричан още „Зеленият патриарх“.
Той се застъпва за отваряне на Богословското училище в Халки, което е жизненоважно за всички православни, страдащи след закриването му през 1971 г. от турските власти.
Вселенският патриарх е единственият, който има право да дава афтокефалии и да разрешава спорове в Православната икумена, съгласно каноните на Вселенските и поместните събори.
Така през 1990 г. той възстановява автокефалията на Грузинската църква, през 1992 г. издига отново църквата на Албания, а арез 1998 г. въздига дотогава автономната църква на Чехия и Словакия в Афтокефална поместна църква.
По-късно през същата година патриарх Вартоломей свика Велик всеправославен събор в София, който с решенията си излекува разкола, създаден в Българската църква от структури на бившата комунистическата власт.
През 1996 г. с патриаршески и синодичен томос е призната за Автономна църквата на Естония. През 2019 г. е обявена афтокефалията на Украинската църква, след дълги години борба на украинските вярващи да имат собствена църква в православния свят. В началото на м. май 2022 г., след 65-годишен разкол, именно Вселенският патриарх Вартоломей отново благоволи да налее „вино и миро на раната“ и да излекува дългогодишната схизма, тегнеща над църквата и народа на Северна Македония.
На многая и благая лета, Ваше Всесветейшество!
Архим. Никанор, игумен на Църногорския манастир
