На Рождество Христово

Рождественско

Христос роди се не в палати,
блестящи с перли и позлати,
а в обор с прихлупени стени.
Нощта огряваха звезди…

Детенцето в метрото свито,
Рождеството на Спасителя,
което във война посреща,
плаче, страх зловещ усеща.

Христос до него ще приседне,
с милост, радост ще погледне.
Усмивка на лицето ще цъфти,
напук ракети, бомби и стрели.

Първи, втори, трети Рим,
че и цяла земна шир,
не струват, колкото сълза
на детенце във война.

Ирод нявга, както завидя
и Иисуса да убие пожела,
така и днешните водачи,
превърнаха се във палачи:

с манията луда за величие,
на смърт жени, деца обричаха,
и в името на своя „руски свят“
дори Христос биде от тях разпнат.

—————