Меню Затваряне

„На ръба на гротеската“ или за свободата на творчеството в Църквата

Комисия на РПЦ е решила да бъдат унищожени стенописите на известната руска художничка Ирина Затуловска. Нейната работа започва, когато в московската детска Морозовска болница благотворителите Олга и Андрей Филатови построяват болничен храм с желанието той да стане мост, съединяващ епохите и традициите: от отминалите векове към архитектурата и изкуството на модерната епоха. Повече от половин година обаче, изписването е спряно.

По този повод има реакции на руски художници и богослови, ето едни от тях.

Това е мнението на Павел Отделнов, руски съвременен художник, известен с индустриалните си пейзажи и картини. Включен е в списъка на най-добрите съвременни руски художници (ARTEEX), а също и в руския рейтинг за инвестиционно изкуство 49 АРТ:

„Разбрах, че има решение стенописите на Ирина Затуловска в Покровския храм при Морозовската детска болница все пак да бъдат унищожени. Много жалко.

Получи се така, че бях на голяма среща в началото на декември, където по повод на стенописите на Ирина се изказаха различни изкуствоведи и художници. Почти всички, с изключение на някои изкуствоведи и двама души от Свято-Тихоновския и самият епископ, който беше събрал всички, се изказаха за съхраняване на стенописите и продължение на работата.

Някой се изказа в този дух, че мястото на тези стенописи е в художествената галерия, а не в църквата. Аз също имах възможност да се изкажа. Напомних за съдбата на унищожените стенописи, направени от Кузма Петров-Водкин, Петър Уткин и Павел Кузнецов, когато те са били още студенти. Техните стенописи са били свалени, защото местният епископ не ги е харесал. Ето и цитат от сп. „Саратовски лист“ с критика на стенописите на младите художници:

„Ех, господа! Занесете любимото си изкуство на изложбите на Московската асоциация на художниците, където може би ще бъдете оценени наравно с московските колоритни психопати, а православния храм оставете“. Статията завършваше с призив да се свалят „кощунствените“ фрески.

За съжаление, изкуството се лиши от нещо много ярко и важно. Сега е невъзможно да си представим и реконструираме направеното от тях. И това се случи, защото епископът не разбираше и не видя ценността в това, че са го направили никому неизвестни млади художници.

На срещата добавих, че този епископ може да бъде разбран – той може да не разбира от изкуство и не би могъл да знае какви ще станат тези художници. Но ако решите да унищожите стенописите на Ирина Затуловска, ще бъде невъзможно да ви разбера“.

Сергей Чапнин: „Уви, това беше предвидимо. Шатов е много корав човек (еп. Пантелеймон Шатов е викарий на руския патриарх). Много, много. Не се съмнявам, че това е единственото му решение. Тук е важно църковната общност да положи усилия да защити тези стенописи. Но днес няма защита срещу епископското всевластие. За никого“.

Ето накратко историята на този храм и стенописите.

Както се вижда от снимките, стенописите са с особено стилистично решение. Проектът е на архитект Алексей Котов, украсата на храма е от дялан камък, сводести прозорци, големи дъбови врати, масивни сводове, които дават очевидни препратки към традициите на псковско-новгородската архитектура и неоруския стил, които влизат в диалог с архитектурата на църквата при манастира „Марта и Мария“ (Марто-Мариински манастир).

Храмът при Морозовската болница е тип „шатрова църква“, затова ето и накратко какво представляват за т.нар. „шатрови църкви“.

По време на московския барок се налага композицията кубето на храма да бъде с осем стени, поставено върху правоъгълник, т.е. по-високата сграда, която е с осмоъгълна конфигурация, е поставена върху по-ниска четириъгълна сграда. Контрастът на формите носи така характерния за барока динамизъм. Този тип шатрови църкви са характерни най-често за Русия. Вместо купол те имат шатра в две разновидности – дървена и каменна. Смята се, че заместването на традиционния византийски купол с шатра, се дължи на практически причини. В селата е било трудно да се построи купол, особено предвид факта, че преобладаващите сгради са били дървени. Първата шатрова църква е Троицкия събор, построен от княз Василий ІІІ ок. 1510 г. при крепостта Александровская слобода. Друг пример е Възнесенския храм в с. Коломенское, смятан за един шедьоврите на шатровото строителство. И двете са проектирани от италианци. Църквата в Коломенское е построена в чест на раждането на наследника на Василий ІІІ – Иван Грозни. Така стигаме до най-известната православна църква от този период – централният храм на Покровския събор (храм на Василий Блажени) на Червения площад, построен през 1555-61 г. в чест на победата над Казанското царство.

Подобна архитектура има и този болничен храм, който препраща в стила си към църквата на Марто-Мариинския манастир – една от любимите църкви на Олга Филатова, дарител на храма в Морозовската болница. Олга Филатова е дългогодишен настоятел на детската болница, в момента подпомага и строежа на допълнителен корпус към нея. Семейство Филатови са известни колекционери на изкуство, а фондът на бизнесмена Андрей Филатов, който е под № 145 на „Форбс“ на стойност 850 милиона долара има повече от 400 произведения на руското и съветското изкуство.

След като построява болничния храм, Филатова кани художничката Ирина Затуловска да го изпише.

В олтара е изписан образът на Св. Богородица с покров и светии. Иконографската програма включва образите на светци лечители: св. Пантелеймон, св. Матрона, св. Лука, свв. Козма и Дамян. За иконостаса Ирина Затуловска помогнала да се намери изключителна икона на Владимирската св. Богородица от XVII в. в отлично състояние, с препоръка от музея на Андрей Рубльов. За изписването на останалите икони е поканен иконописецът отец Алексей Трунин, протодякон в храма „Всех скорбящих радост“. Така възниква връзката между съвременната визия за стенопис и майсторите на иконописта от XVII век.

Разговорът за това как да се изпише храма е заветна мечта на Ирина Затуловска, която възниква още в първия ден от нейното запознанство с Филатова, когато художничката оценява мащаба на създаденото от дарителката:

„Шатра от XVII век, огромна височина. Започнах да мисля какво може да се направи. Първите ми мисли бяха да свържем това с други Покровски храмове – Събор на Покрова на Пресвета Богородица на РВУ (храмът на Василий Блажени на Червения площад, бел. прев.), Покровската църква на Марто-Мариинската обител“, казва художничката. Дарителите се съгласили, тъй като храмът трябвало да бъде оформен в един стил, заедно с витражите, дърворезбата, иконостаса. През август 2021 г. Олга Филатова доставила в храма всичко необходимо за стенописите и излязла в отпуск. Художниците Ирина Затуловска и иконописецът о. Алексей Трунин, който се заел да рисува ликовете и ръцете на светците, помолили да не ги безпокоят и да им предоставят пълна свобода.

Когато в края на август, връщайки се от почивка, Олга Филатова влязла в храма, не можела да повярва на очите си: рисунките нямали нищо общо с одобрения проект. „Първата ми реакция беше шок – спомня си Олга. Не бях готова да видя това, което видях. Имаше толкова искреност, наивност, фигурите бяха прости и разбираеми, изглеждаха много близки. Палитрата, избрана от отец Алексей и Ирина беше хармонична. Тази живопис беше различна от класическата, която сме свикнали да виждаме по църквите. Но днес няма кой да изписва по начина, по който Теофан Грък и Дионисий са го правили, така че художникът се е изразил така, както е чувствал. Като цяло останах доволна от работата. Но такава една картина трябва да зарадва и настоятеля на храма – олтарът е свято място за духовенството, там се извършват тайнствата“.  

В социалните мрежи обаче започват да кипят страсти. Някой пуска фотографии от фреските и обществото на иконописците негодува, докато художниците хвалят и поддържат този стил. Настоятелят на храма епископ Пантелеймон (Шатов) заповядал да се преустанови работата по стенописите.

Започва диалог с Патриаршеската комисия по изкуство и с председателя на Експертния съвет по църковно изкуство, архитектура и реставрация прот. Леонид (Калинин), който се съгласява с проекта, но с уговорката, че той лично ще контролира процеса на изпълнение. Изографисването на олтара, което нашумява в социалните медии, принуждава църковния художествен съвет да се събере отново. На 5 декември 2021 г. комисията, ръководена от прот. Леонид (Калинин), включваща както църковни, така и светски изкуствоведи, включително и специалисти по древноруско изкуство от Третяковската галерия, решава да продължи изписването на храма, започнат от Ирина Затуловска.

Какво казват изкуствоведите?

„Стилистиката на фреските за Затуловска апелират към народното изкуство, към северната живопис, към новгородската иконопис от XV век, – смята изкуствоведът, старши научен сътрудник към отдела по древноруско изкуство към Третяковската галерия Татяна Самойлова. – Тази художничка е успяла да създаде напълно съвременни образи, носещи в себе си духа на времето. Те едновременно са и експресивни, и топли, по детски наивни и в същото време дълбоки, проникнати от живо религиозно чувство“.

„Фреските на храма към Морозовската детска болница са продължение на търсенето на нов език на изкуството, с който художникът да разговаря със съвременниците си за божественото, за вярата, за религията. Човечеството се променя, нужен му е нов достъпен език. Тези индивидуални художествени системи започнали да се оформят в началото на ХХ век, когато в църквата са работили Виктор Васнецов, Михаил Нестеров, Кузма Петров-Водкин, Николай Рьорих, Михаил Врубел. За съжаление, по-голямата част от проектите им е останала нереализирана заради започналата Руско-японска, а след това Първа световна война и революцията“ – разказва изкуствоведът, завеждащ отдела по графика за XVIII – нач. на XX век към Третяковската галерия Ирина Шуманова. Според нея днес разговорът на художника с обществото за Бога, който трябва да се провежда не в тишината на ателието, не на изложба, а именно в храма, почти не е чут. Рядък пример за това е работата на Ирина Затуловска.

Еп. Пантелеймон (Шатов), предстоятел на храма

Мнението на Патриаршеската комисия

Според отец Леонид проблемите с приемането на концепцията на Затуловска са по две причини. Първо, формално не са спазени правилата за одобрение на скиците (преди да бъдат представени на епископа, трябва да получат одобрението на художествената комисия). Второ, не всяко авторско произведение на тема християнство може да се превърне в изкуство на църквата. „Изкуството на църквата е съборно творчество, то не може да има рязко изразен индивидуален оттенък“ – обяснява отец Леонид. Авторът, който работи в църквата, балансира на тънката граница между спазването на канона и собственото си виждане. Творбите на Ирина Затуловска са невероятно интересни, но много индивидуални, на ръба на гротеската, и не всички духовници и вярващи могат да ги приемат“.

Комисията и нейният ръководител обаче са били на мнение, че работата на Ирина Затуловска трябва да продължи. Отец Леонид казва: „Затуловска създаде много искрени творби. Приличат на детски рисунки. Това е важно, защото храмът е към детска болница. Особеността на този храм дава възможност да се стигне до много големи и може би революционно смели допустими отклонения и нов прочит на традиционния израз на храмовата живопис. Решението на комисията има препоръчителен характер“.

Въпреки това положително отношение на комисията, настоятелят на храма не дава зелена светлина работата да продължи. Не отговаря на въпроси на „Форбс“. Скелето в храма стои близо половин година, а през това време Ирина Затуловска очаква възможността да продължи да рисува. Ръководителят на епархийската архитектурно-художествена комисия прот. Леонид (Калинин) вижда такава възможност при условие на „деликатно, уточняващо усъвършенстване на стенописите“. Олга Филатова също е  готова да направи отстъпка: „В тези стенописи има много искреност. Искреността – това е честност, любов, които така не достигат в нашия живот, в нашите търсения, когато ни е тежко и лошо. В това е моето послание при създаването на храма. Готова съм за малка корекция на стенописите – да се коригират лицата. Но ще се боря за това, да се запази в тях чувството на Божествената любов, която изпълва храма“.

————-

Тук можете да чуете и беседа по тази тема: Има ли свобода на творчеството на Църквата?

Интервю с Ирина Затуловска: „В мастерской художника Ириной Затуловской“

————-

Текст и превод: Ренета Трифонова

По материали от сп. „Forbes

Posted in Изкуство, Култура, Църковни изкуства