Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
„На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим, защото Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме.”
Това е част от стихирата, която четем всяка неделя на утринната служба след Възкресното Евангелие. Докато четецът я казва, свещеникът изнася Евангелието и ние го целуваме, като се покланяме и на кръста, изобразен върху него. „На Твоя Кръст се покланяме, Христе” – това пеем и на самия празник Въздвижение на Светия Кръст. Покланяме се на Кръста и на Христа.
Кръстът е безумството на този свят, което спасява. Безумството на християнина, който за да се спаси, избира кръст. И няма как да бъде иначе, щом Самият Бог избира това безумство – да пожертва Сина Си на Кръста. „Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога” (1 Кор. 3:19). И за нас остава да решим кое безумство да изберем – на мъдростта на света, който е преходен или на Кръста, който спасява във вечността.
Св. Теофан Затворник казва, че има три кръста, които са спасителни за нас.
Първият кръст за човека са скърбите, страданията и лишенията. Светецът пише, че те са нишките, които ни свързват с Христовия кръст, защото от него извират спасителни сили за нас. Ако не сме свързани с Него, нашият кръст ще тежи, а ако сме благодарни за скърбите в този живот, кръстът, който носим, ще е лек и благодатен.
Вторият кръст са нашите страсти и похоти. Ние не можем да ги победим, без да се поклоним на Христовия кръст и да го приемем. Покланяйки се на Кръста и славейки Го, ние му предаваме и страстите си, за да ни помогне в борбата с тях. Без Христовия Кръст тази борба е обречена на неуспех. Затова има толкова молитви към Св. Кръст и една от вечерните молитви е тази: „Огради ме, Господи, със силата на честния и животворящ Твой Кръст и ме запази от всяко зло.”
Третият кръст е предаността на Божията воля. „Да погледнем на Голгота, – казва св. Теофан – там кръстът на Благоразумния разбойник е кръст на очистване от страстите, а Христовият кръст е кръст на чиста и непорочна жертва. Той е плод на предаността на Божията воля – безпрекословна, пълна, безвъзвратна. Кой издигна нашия Спасител на Кръста? – Тая преданост. Господ Иисус Христос се молил в Гетсиманската градина да отмине тая чаша, но решително добавил: обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:36)”.1Св. Теофан Затворник „Покаяние и пост”.
За да се спасим, не бива да подбираме кръстовете си. И не тях да нагаждаме към себе си, а себе си към тях.
Има и друг вид кръст, който е мъчителен и не е спасителен за нас. Това е кръстът на разбойника, който стоял вляво от Христос. Той роптаел за своето наказание, въпреки, че го заслужавал и този кръст изобразява онези, които служат на страстите и роптаят срещу скърбите. Такова роптание не е спасително за нито един християнин.
На днешния ден празнуваме издигането на Христовия Кръст – този, който бил най-тежък, най-горчив и най-мъчителен. И никой друг човешки кръст не би могъл да бъде по-тежък от него. С него св. цар Константин веднъж победил, а когато майка му, св. царица Елена намерила трите кръста, издигнати на Голгота – Христовия и на двамата разбойници, трябвало да издигнат Христовия, за да го видят всички и да му се поклонят. Огромен кръст и Бог на него… Разпънат, невинен, без грях… Заради нас. Затова за никой християнин не би имало друга, по голяма сила от Кръста Христов.
Митрополит Антоний Сурожски казва: „Никой не може да убие Него – Безсмъртния; никой не може да угаси тази Светлина, която е сияние на славата Божия. Той отдал Своя живот, приел невъзможна смърт, за да раздели с нас цялата трагедия на нашето човешко положение. Господ Сам взел на своите плещи първия Кръст, най-тежкия, най-ужасния, но след Него хиляди мъже, жени и деца, взели върху себе си своя кръст. Често и този кръст е несравнимо по-лек, отколкото Кръстът Христов, който изглежда толкова страшен”. 2Митрополит Антоний Сурожски „ Възкресение и кръст”.
Затова Христовият Кръст е толкова спасителен и ничий друг кръст не може да се съизмери с него. Затова и бил издигнат на този ден, за да видят всички колко е голям, тежък и страшен. И да си спомни всеки за своя кръст – кой как го носи : „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа „ (Гал.6:14), казва св. апостол Павел. И ако сме истински християни на дело, трябва да носим нашият кръст с достойнство – така, както и Бог е носил Своя. Защото няма по-тежък от Голготския кръст и без да му се покланяме и да го почитаме, не можем да носим с лекота нашите човешки кръстове – на скърбите, страстите и предаността си на Божията воля.
„Какво ли не е направил кръстът? – казва св. Йоан Златоуст в своите прекрасни проповеди. – Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата”. 3Св. Йоан Златоуст „Слово за кръста”.
Нямаме друг избор, ако искаме да се спасим, освен този, който ни дава Христос: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Искаме ли Христос, трябва да искаме и кръст, а имаме ли кръст, трябва да го носим с радост и достойнство. Като Него.
- 1Св. Теофан Затворник „Покаяние и пост”.
- 2
- 3Св. Йоан Златоуст „Слово за кръста”.
