Невероятното с някои хора е, че близо до тях се променяш. Не само харесваш присъствието им, но харесваш себе си, когато си с тях. Харесваш себе си, защото погледа им те променя, прави те спокоен, щастлив, и те кара да се отпуснеш. Думите им са като любовна ласка, която разтопява сърцето ти. Чуваш една тяхна дума и вътре в теб се събужда рая. Времето прекарано с тях придава живот на живота ти, преобразява ежедневието ти в младост, предоставя пролетно ухание дори и навън да е есен.
Това се нарича любов. Да, любов. Защото любовта променя този, който обича и този, който е обичан..
Обичаш ме и се променям. Обичам те и се променяш. Представете си какво е, ако любовта е взаимна…
———
Превод: Радина Райкова
Източник: Параклис „Св. Мина“ гр. Сливен
На снимката: Старецът Емилиян Симонопетритски и св. Ефрем Катунакски