Християнство.бг
Прот. Александър Шмеман
Всяка неделя на Великия Пост има две значения. От една страна, всяка от тях влиза в ритъма, разкрива духовната диалектика на Поста. В продължение на историческото развитие на Църквата почти всяка великопостна неделя е придобила освен това и второ значение. Така през първата неделя Църквата празнува Тържеството на Православието, спомняйки си победата над иконоборчеството и възстановяването на почитането към иконите през 843 г., в Константинопол. Връзката на това празнуване с Поста е чисто историческа : първото Тържество на Православието се е случило точно през тази неделя. Същото може да се каже и за обстоятелството, че втората неделя от Поста е посветена на паметта на Свети Григорий Палама. Осъждането на неговите врагове и оправдаването на учението му е било прието от Църквата през XIV век като второ Тържество на Православието и затова на ежегодното му празнуване е била посветена втората неделя от Великия Пост. Въпреки че тези празнувания са много важни, сами по себе си те не зависят от Великия Пост и ние тук няма да говорим за тях поотделно. Паметта на свети Йоан Лествичник през четвъртата неделя по същество имат много по-голяма връзка с Великия Пост. И в двамата светии Църквата вижда не само носители на аскетизма, но и най-съвършен пример за него: у свети Йоан Лествичник – в неговите писания, а у света Мария Египетска – в нейния живот. Възпоменаването на тези светии през втората половина на Поста явно трябва да послужи за ободряване и вдъхновяване на вярващите в тяхната духовна борба по време на целия великопостен подвиг. И тъй като за аскетизма не трябва само да си спомняме, а да го прилагаме на дело и тъй като паметта на тези светии засяга нашия личен постен подвиг, ние ще поговорим за тях отделно.
Първото и главно значение на великопостните недели се разкрива в четенията на Апостола и Евангелието. За да разберем техния ред, трябва още веднъж да си спомним първоначалната връзка на Поста с кръщението, тоест смисъла на Поста като подготовка за кръщение. Тези четения наистина са представлявали неразделна част от ранното християнско огласяване. Те обясняват и като че ли обобщават подготовката на огласените за пасхалното тайнство на кръщението. Кръщението открива пред нас входа в новия живот, дарен ни от Христа. Този нов живот все още е само възвестен и обещан на огласения и той го очаква и го приема с вяра. Той е подобен на хората от Ветхия Завет, които са живели с вяра в обещаното, чието осъществяване те самите не са видели.
Такъв е смисълът на първата неделя. Споменавайки всички праведници от Ветхия Завет, апостол Павел завършва с думите (Евр. 11:24-26, 32-40; 12:2): „И всички тия, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро”.
Но какво е то? Отговор ни се дава от Евангелското четене на първата неделя (Йоан 1:43-51): „… по-големи неща от това ще видиш … истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески”.
Това означава: вие, оглашените, които вярвате в Христа, искате да се кръщавате и се подготвяте за Пасха – вие ще видите настъпването на новото време, изпълнението на всички обещания, явяването на Царството Небесно. Но вие ще видите това само ако повярвате и се разкаете, ако промените своите възгледи за живота, ако възжелаете и ако приемете подвига.
За това ни напомня четенето на Апостола през втората неделя (Евр. 1:10; 2:3): „Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем … как ние ще избегнем (праведната отплата), ако занемарим такова велико спасение”.
В евангелското четиво от втората неделя (Марк. 2:1-12) това усилие и желание е предадено чрез образа на разслабения (парализирания), когото спускат до нозете на Христа през покрива на къщата: „Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете”.
През третата неделя започва поклонението през Кръста и ние чуваме в евангелското четене (Марк. 8:36-37): „… каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?”.
От тази неделя в четенето на Посланието до евреите се разкрива смисълът на жертвата, която принася Христос, на тази жертва, чрез която пред всеки от нас се открива входът „най-вътре, зад завесата”, тоест в святая светих на Царството Божие (вж. третата неделя: Евр. 4:14; 5:6; през четвъртата неделя: Евр. 6:13-20; през петата неделя: Евр. 9:11-14), докато в същото време в Евангелието от Марка се възвестява за волните страсти (страдания) на Христа: „Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият…” (Марк. 9:17-31) и за Неговото Възкресение: „… и на третия ден ще възкръсне” (Марк. 10: 32-45, петата неделя).
Подготовката за великото тайнство, оглашението, завършва. Наближава решителният час, когато човек ще влезе и ще се присъедини към Смъртта и Възкресението на Христа.
В наши дни Великият Пост е престанал да бъде време на подготовка на оглашените за кръщение, но нима ние, въпреки че сме кръстени, и миропомазани, не сме все още в някакъв смисъл оглашени? И нима не би трябвало да се връщаме към това състояние всяка година? Не отпадаме ли отново от великото тайнство, към което сме били приобщени? Нима в нашия живот, който е всъщност едно постоянно отпадане от Христа и Неговото Царство, нямаме нужда от такова ежегодно завръщане към корените на нашата християнска вяра?
————
Превод: Анета Иванова
Източник: Александър Шмеман, „Великият пост“, С., 1998, изд. „Омофор“, София, 1998 г.
