Меню Затваряне

Неделя на митаря и фарисея – смирението дава големи криле на грешника

Прот. Василий Бандаков

В Божия храм дошли двама човека: единият, изглежда, че с нищо не бил грешен: давал щедра милостиня, спазвал строг пост, често се молел на Бога; а другият, изглежда, нямал никакви добродетели: постите не спазвал, празниците не познавал, милостиня не давал, освен това бил на всички известен крадец. Първият бил фарисей, а последният – митар. Фарисеите са били благочестиви и набожни хора, а митарите – безбожни грабители на ближните – бирници на данъци. Фарисеинът имал всички изгоди на своя страна: похвала от хората и видимо право на Божията милост, а митарят виждал от хората само презрение. Толкова повече фарисеинът си отишъл у дома осъден от Бога, а митарят – оправдан. Какво грешно е имало в Божиите очи в делата и в думите на фарисея и с какво е бил оправдан митарят?

Гордостта и осъждането на ближния погубила фарисея. А митарят бил оправдан единствено заради смирението. Ще попитате: „Нима, фарисеинът не е знаел, че ангелът за гордостта е бил свален от небето и завинаги загубил небесният рай? Нима не знаел, че прародителите, падайки заради същата гордост, изгубили земния рай, като повярвали на змията, че те – след вкусването от забранения плод – ще станат като богове?“

Тези примери били известни на фарисея… но какво го е заслепило? Гордостта съединена и осъждането на ближния. Постът, молитвата и милостинята имат голяма стойност пред Божиите очи; но само тогава, когато те се извършват при наличието на дълбоко смирение; в противен случай това ще са само фалшиви монети, изкуствени цветя без ухание. Гордостта помрачава, унижава, осквернява и развращава най-великата добродетел на човека. С какво и как Сам Бог изкупва и изплаща гордостта на нашите прародители? С дълбокото смирение, унижение и кротост;  Той приема върху Себе Си образа на раб, умива нозете на Своите ученици и на Своя предател Иуда, и става послушен на Небесния Отец дори до кръстна смърт. Пречупена тръст през живота Си не сломил и горящ лен не угасил, бил по-смирен и по-кротък от всички човешки синове.

Когато митарят дошъл в Божията църква – потиснат от тежестта на своите грехове и страха от Божия Съд, или защото Божията благодат се докоснала до неговото сърце – той застанал около прага на Божия храм, и не смеейки да вдигне очите си към небето, започнал да се бие в гърдите, да плаче за греховете си, да ридае,  да вика към Бога, и това дълбоко смирение му отворило вратата за рая.

Да не се  гордеем , християни, със своите молитви, милостини и пост. Христос желае да види в нас съкрушено и смирено сърце, кротък дух, и дори да сме големи грешници, смирението, единствено смирението ще ни спаси, ако изоставим своите тежки грехове. Да не се страхуваме, дори и да сме в най-отчаяното положение, дори да стоим вече над самата пропаст на ада, дори и да сме презрени от целия свят. Да се смирим само пред Бога, да поискаме от Него сълзи и умиление, да оплакваме греха си тайно и явно, да не се срамуваме от хората, и ще получим спасението.

Смирението дава големи криле на грешника, поставя твърда стълбица към небесата; а гордостта сваля човека в дълбините на ада. Дори и ангелски добродетели да притежаваме; дори и да притежаваме цялата земна мъдрост; дори да сме богати, да застроим целия свят с Божии храмове и да го обсипем с милостини, ако не се смирим пред Бог, ако не убием в себе си тази древна змия – гордостта, няма се спасим.

Господи! Дай ми добра милост. Господи, дай ми сълзи, памет за смъртта и умиление! Господи, дай ми мисъл за изповядване на моите грехове! Господи, дай ми смирение и кротост, и всели в мене корена на доброто и Твоя страх в моето сърце! Амин.

———-

Превод: Виктор Дора

Източник: „Прости и кратки поучения на прот. Василий Бандаков“, том 1, Москва, 1900 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още: