Ренета Трифонова
„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“ (Мат. 6:14).
С милостта Божия пак достигнахме времето, отредено от Църквата за пост и покаяние. Пак ни се дава възможност за духовна обнова. Трябва да благодарим Богу, Който тъй милостиво умножава годините за земния ни живот и ни дава време и средства да се готвим за вечността. При това нека използваме даденото ни време: със сълзите на покаянието да измием съвестта си, със сърдечното съкрушение и изповед на греховете да се примирим с небесното правосъдие, а чрез приобщаване с тялото и кръвта Христови да оживим умъртвената ни от греха и пороците душа. С какво и как трябва да почнем тоя духовен подвиг? Специални упътвания за това ни дава днес прочетеното евангелие:
Рече Господ: „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“. (Мат. 6: 14-21).
С тези думи словото Божие ни очертава една къса и ясна програма за пост, покаяние и добротворство. Посочват ни се подвизи за духовна обнова. За начало на тези подвизи се поставя взаимното опрощаване и примирение с ближните.
„Ако простите на човеците съгрешенията им, и небесният отец ще прости вам…
Или по-ясно. Ти започваш пост и покаяние. Ще вдигнеш ръце към Бога да го молиш да ти прости греховете. И той ще стори това. Но с едно условие: ако ти преди това простиш прегрешенията, които са ти направили твоите ближни. Условието не е тежко. Ще ти се прости, ако ти простиш. Зависи от твоята свободна воля. Милостта Божия е сложена в твоите собствени ръце. Не бива да искаш да ти се прости, ако ти враждуваш и не прощаваш. Това е несправедливо. А небесният съдия – Отец, не може да извърши несправедливост. Той ще прости и помилва, щом види, че враждата и огорченията са премахнати и немирните чувства към ближните ни са смирени и умилени.
Редом с Евангелието, и църковните песни говорят, че постното време трябва да се почне с тоя духовен подвиг. „Като постим телесно, нека постим и духовно: да развържем всяка връзка на неправдата; да разкъсаме всеки несправедлив запис… Истинският пост е отчуждение от лоши дела, въздържание на езика, изоставяне на гнева, клюките, лъжата и клетвопрестъплението“ (църковна стихира).
И наистина, каква полза да не вкусваш известна храна, когато твоята злоба и ненавист измъчват твоите ближни и отравят техните души и сърца? Има ли смисъл човек да се преструва да не яде блажна храна в постно време, а пък да не се бои, през същото време, да хули и злослови ближните си и да говори по техен адрес най-пошли думи, горчиви насмешки и обиди? Не е ли осъдително, когато наглед се извършва пост и покаяние, а в същото време да боравим с безбожно лихварство, да пишем несправедливи записи и да влачим ближните си пред съда за най-маловажни неща? Това не е пост, а лицемерие и фарисейщина. Истинският пост изисква сърцето да се смекчи с любов и опрощение. Сухояденето само по себе си не може да замени липсата на светата Христова любов към ближните. Защото само тази любов е способна: да прощава, да не се гневи, да не завижда, да не граби чуждото; само тя може да не мисли зло, на всичко да вярва, всичко да търпи и всички да обича. Човекът може дълго да се разкайва, строго да пости и на най-суров подвиг – на изгаряне тялото си – да се подложи. Ала всичко това няма да помогне за спасението му, ако той няма християнска любов към ближните си.
Истинският пост бездруго е свързан с молитвата. Но и молитвата ще бъде чута от Бога, ако е предшествана от прощаване и примиряване с ближните. Когато се молите, съветва ни Господ, – прощавайте в сърцата си, ако имате нещо против някого. Иначе трудът ще отиде напразно. Защото не може да бъде чута една молитва, изговаряна от уста, която едновременно и се моли Богу за опрощаване, и хули и проклина брата си; нарича Бога свой отец и добър баща, а ненавижда и мрази неговите чада – нашите ближни. Безполезен е постът, напразно е молитвата на ония, които външно биват мрачни, смиряват се и се разкайват, а вътре в себе си – подобно на фарисея – казват: не сме като другите хора: грабители, крадци и прелюбодейци. Престъпно е, когато наглед се молим Господ да ни даде да виждаме греховете си и да не осъждаме брата си, а в същото време сме неумолими съдии на всичко и всички; взираме се в най-малката сламка в окото на брата си, а гредата в своето не виждаме. Това правят лицемерите. Но добрите християни трябва да помнят, че не който вика „Господи, Господи!“ ще влезе в Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.
Колкото и да са големи греховете и престъпленията, Бог е мощен да ги покрие, щом последва сърдечно съкрушение и искрено покаяние. Защото смиреното и съкрушено сърце Бог няма да унижи. Той не желае смъртта на грешника, а иска от него да се покае и да бъде жив. Но разкаянието е една благоприятна жертва за Бога само тогава, когато тя се поднася и на ближните. Ако принесеш дара си пред олтара, учи ни Иисус Христос, – и тук си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си пред олтара, иди по-напред се примири с брата си, и тогава ела принеси дара си.
Постът трябва да бъде придружен и от добри дела и милостиня. Те са богатството за душата във вечността. Не си събирайте съкровище на земята, съветва Христос Спасител: тук ги подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, дето няма ни молци, ни крадци. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Лакомията за богатство води към грехове и престъпления. Горко на сърцата, които са обладани от сребролюбието. Те се свързват със земята и забравят за небето. Колкото и да са богати тук, в последния час те си заминават клети сиромаси. Наистина, ако би могло да настане у тях едно дълбоко разкаяние, те могат да придобият богатството на милостта Божия. Ала душата ще бъде блажена, ако се погрижи да увеличи това съкровище с милостиня и добри дела. Поради това и Спасителят съветва да се погрижим за това наше небесно богатство.
Такива подвизи ни препоръчва словото Божие за през настъпващия пост. Нека повторим: тяхната основа е във взаимноопрощаването и примиряването с ближните. В същото време това е и условие за примирението ни с небесното правосъдие. Прошка за прошка. Поставено от самия Господ, това условие трябва дълбоко да се вреже в нашата памет и да ни служи за ръководно начало в живота. Всички знаем, че враждата трови живота, покосява добродетелите, засилва греха и увеличава нещастията. Но прощаването е велико дело. То създава мира, разгаря любовта, възстановява правдата и братството и засилва добродетелите.
Ние трябва да сме благодарни Богу, че за опрощаването на нашите грехове е поставено едно толкова леко условие. Нашите благочестиви деди и прадеди най-строго са пазили добрия християнски обичай на днешния ден, да се взаимноопрощават. Този обичай е осветен от Църквата и завещан и на нас. Нека не го изоставяме. Преди да започнем поста, нека протегнем ръка за братско взаимноопрощаване с ближните си и с всички, които са прегрешили към нас. Прощалният ден е велик Божи ден. Ако хората биха могли да го използват тъй, както учи Евангелието, то замята би станала рай и би се сляла с небето.
Прочее, нега сторим поне това, което зависи от нашите нравствени сили. Ако е възможно, от своя страна имайте мир с всички хора (Рим. 12:17). Тогава и Бог на мира ще бъде с вас. Амин.
Източник: Видински митрополит Неофит “Проповеди”, София, Придворна печатница, 1920 г.
