Протопрезв. проф. Благой Чифлянов
„Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:17)
След като Господ Иисус Христос се кръсти от Йоан в Йордан, Той отиде в пустинята и там прекара четиридесет дни и четиридесет нощи в пост и молитва. Като отхвърли и трите изкушения на дявола и се показа победител над тоя властелин на човешките души, Христос бе готов да начене обществената Си дейност.
Днешното евангелско четиво ни говори за мястото и начина, по който Иисус начена тази Своя спасителна дейност. Като научил, че беззаконният цар Ирод Антипа хвърлил в затвора великия праведник и проповедник от Йорданската пустиня – Предтечата и Кръстителя Йоан, Христос заминал за Галилея и се заселил не в Назарет, където прекарал детството и монашеството Си, а в пределите на двете Израилски колена – Завулоновото и Нефталимовото, всред които живели и много езичници. За център на Своята дейност Той избрал Капернаум – на брега на Тивериадското море. Изпълнило се пророчеството на пророк Исайя, който векове преди това бе казал: „Земята Завулонова и земята Нефталимова на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. Оттогава, завършва евангелския си разказ св. ап. и ев. Матей, Иисус начена да проповядва и да казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“.
Когато Иисус начена да проповядва в Царството Си, думите Му бяха лъчи на светлина. Тия лъчи проникнаха в мрака на света, там където мрак и сянка смъртна покриваше душите, защото човекът бе останал без ценност, а животът без висок смисъл. Първата му дума бе: „Покайте се“, затова и в Царството на Христа се влиза чрез кръщение. Древните християни са се кръщавали в течаща вода – измиване и преминаване, умиране и възкръсване, новораждане. А новораждането има нужда от подкрепа, която дава св. миропомазване, и от храна, каквато е св. Евхаристия. Чрез тия три тайнства се влиза в Царството небесно.
Какво е това Царство небесно, което Църквата цели две хиляди години пропоядва и кани човеците и народите да влизат в него? Св. ап. Павел казва: „Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Духа Светаго“ (Рим. 14:17).
Царството Божие преди всичко е царство на правдата. Основен закон за това Царство, който регулира отношенията между гражданите му, е: „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Божественият Цар на това Царство ублажава „гладните и жадните за правда“. Затова, който не разбира и не прилага този основен закон, независимо че е кръстен, че се нарича християнин, не е истински гражданин на Христовото царство, основано на земята преди 2000 години.
Царството небесно е царство на любов. Самият Му основател Иисус определя любовта като отличителен белег на последователите Му: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“. Затова и заповядва: „Обичайте ближния си като себе си“. Не вършим ли това, независимо че посещаваме редовно църковното богослужение, че палим всеки ден свещи, не сме истински граждани на Христовото царство, основано от Него с проливане на драгоценната Си кръв.
Царството небесно е царство на мира и радостта. Когато чуваме дрънкането на оръжия, вопли на страдание, стонове на измамени сърца, силни гласове на недоволства, дълбоки въздишки на умора, нека знаем: тъмно е. Тоя шум идва от тъмнината, където властва грехът. Както искате го наречете: робство, експлоатация, лъжа, грабеж, измама – грях е. Там няма помен от Христовото царство, защото Христовото царство е мир и радост. Има ли между нас човек, който след като се е покаял истински и е прибягнал към светите Тайнства, да не е почувствал душевен мир и неизразима радост? Християнската изповед не е психоанализа на психиатър, който само констатира греха, без да може да освободи човека от него, а е тайнство, което възстановява грешника в оная праведност, която той е имал след кръщението. Няма по-щастлив човек от чистия и праведния, чиято душа е приела Бога, а сам той е станал гражданин на Царството небесно.
Затова, нека и ние, които копнеем за мир и радост, които жадуваме за правда и любов, се вслушваме в Христовите слова, за да разберем, че в мрака и греха няма ни мир, ни радост, ни щастие. Да открием душите и сърцата си, за да проникне в тях Христовата светлина, да зацарува в тях Слънцето на правдата, източникът на любовта, нашият мир – Господ Иисус Христос, та да казваме не „близо е Царството небесно“, а „настана в мене Царството небесно“…
–––––––––––––
Източник: Протопрезвитер проф. Благой Чифлянов „Проповеди – неделни и празнични“, София, 2015