Иво Братанов
Архимандрит Неофит Хилендарски (род. ок. 1785 г. в Котел – поч. на 22.05.1848 г. на Атон) е един от най-значителните народни будители[1] – книжовник, вещ педагог, страстен родолюбец и неуморен борец за българската църковна свобода. В предложената компилативна бележка ще разгледам произхода и значението на прозвището „Бозвели“, с което той е най-често наричан.
Самият Неофит Хилендарски обикновено се подписва „архимандрит Неофит Петров Котленец“[2]. Прякорът „Бозвели“ му е даден навярно от неговите врагове[3] и то не по-рано от 1841 г.[4] По всяка вероятност архим. Неофит е наречен така от фанариотите, с които влиза в конфликт в Търново.[5]
В една неподписана редакционна бележка[6], публикувана в търновското списание „Труд“ през 1890 г., произходът на прякора „Бозвели“ е обяснен така: „Бозвели, както казват, му е дадено за неговия буен и неустрашим дух в сравнение с някой си турчин, такъв също неустрашим като него“.[7] Някои специалисти[8] приемат това обяснение, но други[9] са склонни да го проблематизират. Например акад. М. Арнаудов предлага[10] следната етимология на разглежданото име: от турския глагол bozmak „развалям; повреждам, разстройвам“ (виж повелителното наклонение boz) и от турското съществително име veli „опекун, настойник, попечител (на ученици), господар; светец, светия“. „Така че името Бозвели се е давало първоначално на лица, които спадат към учителското или духовното съсловие и проявяват непокорство, вироглавство или се смятат за покварени в поведението си, както е бил в очите на гръцките митрополитски среди Неофит от 1840 г. нататък.“[11] Името Бозвели, „което е сигурно турско име“[12], е добре познато в Източна България – и между турците, и между българите.[13] По-късно то е възприето и от приятелите на бележития възрожденец[14], но не и от самия архим. Неофит Хилендарски[15].
Както се вижда от посоченото по-горе, употребата на прозвището Бозвели не е препоръчителна поради следните причини:
1. По произход то е турско, т.е. е свързано с езика на народ, който не е преобладаващо християнски, а архим. Неофит е християнски духовник.
2. Първоначално то е свързано с един турчин (според цитираното тук предположение, публикувано в сп. „Трудъ“).
3. То е дадено на архим. Неофит от враговете на нашата църковноосвободителна борба и изразява омразата им към нашия бележит възрожденец.
4. То не е съобразено с практиката на самия архим. Неофит, който най-често се подписва „архимандрит Неофит Петров Котленец“.
Нека да посоча и това, че архим. Неофит се назовава от някои автори „Хилендарски-Бозвели“[16]. Но и този случай прякорът Бозвели е напълно излишен и е редно да бъде изоставен. Така бележитият български народен будител ще бъде наричан с духовното си звание, монашеското си име и името на манастира, в който е живял – архим. Неофит Хилендарски. По същия модел сега назоваваме и други наши народни будители (напр. иеромонах Неофит Рилски, монах Матей Преображенски и др.). Няма основателна причина този начин да не се прилага и спрямо архим. Неофит Хилендарски.
[1] Животът и творчеството му са разгледани много пълно, задълбочено и добросъвестно в Михаил Арнаудов. Неофит Хилендарски-Бозвели (Живот, дело, епоха). Т. I – II. С., „Наука и изкуство“, 1971. За живота и за творчеството на архим. Неофит Хилендарски има и многобройни други изследвания, сведения за които могат да се намерят в съответните научни трудове, речници, енциклопедии и справочници.
[2] Михаил Арнаудов. Творци на Българското възраждане. Т. I (Първи възрожденци). С., „Наука и изкуство“, 1969, с. 213.
[3] М. Арнаудов. Неофит Хилендарски-Бозвели. Т. I, с. 274.
[4] Пак там, с. 272.
[5] Пак там, с. 275.
[6] Вж. сп. „Трудъ“ (Литературно-научно списание). В. Търново, год. III (1890), с. 468 – 470. Акад. Иван Шишманов допуска, че тя излиза „вероятно от ръката на Ц. Гинчева“ (Иван Д. Шишманов. Един непознат труд на Неофита Бозвели. – В: Иван Д. Шишманов. Избрани съчинения. Т. I. С., БАН, 1965, с. 98). Проф. Боян Пенев и акад. М. Арнаудов приемат без никакви уговорки, че автор на тази редакционна бележка е Цани Гинчев (Боян Пенев. История на новата българска литература в 4 тома. Т. II. С., „Български писател“, 1977, с. 550; М. Арнаудов Неофит Хилендарски-Бозвели. Т. I, с. 273).
[7] Сп. „Трудъ“, год. III (1890), с. 469.
[8] Б. Пенев, посоч. съч., с. 550.
[9] М. Арнаудов. Неофит Хилендарски-Бозвели. Т. I, с. 274 – 277.
[10] Пак там, с. 276.
[11] Пак там, с. 276.
[12] Пак там, с. 276. В това изследване са посочени и други възможни обяснения на произхода и значението на прозвището „Бозвели“ (вж. там, с. 276 – 277), които няма да бъдат разглеждани тук, защото не са достатъчно убедителни.
[13] Пак там, с. 274.
[14] Пак там, с. 276.
[15] Пак там, с. 275.
[16] Например Михаил Арнаудов (вж. посочените тук негови изследвания); вж. и Енциклопедия на българската възрожденска литература. Отговорен редактор проф. Иван Радев. В. Търново, „Абагар“, 1996, с. 489, кол. 2.