Маргарита Генчева
По повод документа, приет на тазгодишния „Всесветовен руски народен събор“, под председателството на патриарха на Москва и на цяла Русия Кирил, ви моля: не мълчете!
Този документ пряко говори за „свещена война“. Идеологията на „руския свят“, описана в него, използва християнството като маска, а целта ѝ е да си построи собствен „рай на земята“. В нея спасителят на света е не Господ Иисус Христос, а различни земни идоли. Истинска „мерзост на запустението“ на „свято място“ – в сърцето на човека, храм Божий! Документът, който ме отврати до дъното на душата ми, е приет в една от залите на църковните събори в храма на Христос Спасителя в Москва.
Не знам дали може да се нарече прецедент в православния свят, но виждаме израстването (а и плодовете) на цяло едно ново учение, което е облякло „православни одежди“, но по същество няма общо с Христос и Евангелието.
Обсъждаме как либерализмът е враг на християнството, как Западът иска да ни „разврати“, кои хора заслужават или не заслужават да бъдат в храма, кой разколник, кой – еретик, кой – икуменист или модернист, а дали не забелязваме грубата и направо богохулна подигравка с християнството?
Не е време да се мълчи! Затова, Ваши Високопреосвещенства и вие, драги професори и доценти богослови, не мълчете! Има ли, няма ли според християнското учение свещени войни, какъв е краят на всички въжделения за земен рай, Русия „катехон“ ли е в този свят?
Епископите са поставени, за да „преподават вярно словото на Твоята Истина“, затова техните думи в тези смутни времена трябва да служат за утвърждаване и утеха в Истината, Която е Христос Господ.
Каква практика има в Църквата, когато епископ поддържа учения, чужди на християнството, които дори могат да бъдат осъдени в бъдеще като ерес? Не се ли свикват събори, които да разгледат конкретните учения и да преценят съвместими ли са те с християнството, или не?
Оставам с впечатление, че твърде свободно се говори за опасността от трансхуманизма, либерализма, ЛГБТ- идеологията. Относно крещящо нацистки идеологии обаче се мълчи, а ако духовник вземе отношение по такива въпроси, реакцията вероятно ще е, че „се занимава с политика“.
По-лесно е да се пишат трактати за мухата на прозореца, а да не се обръща внимание на слона в стаята.
Живеем във време, в което все по-ясно си личи нуждата от християнската проповед в съвременния свят. Идеологиите завладяват умовете на християните, разделят църковните общности. Затова Ваши Високопреосвещенства, умолявам ви, постъпете като стопани, поставени от Господаря да се грижат за дома Му, а не като наемници, които ще пуснат вълците да изядат стадото! Не е време за мълчание.
